Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Splendeurs et misères des courtisanes, 1847 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Ангелина Терзиева, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2013)
Издание:
Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките
Френска, второ издание
Редактор: Пенка Пройкова
Художник: Александър Поплилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Техн. редактор: Божидар Петров
Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова
Дадена за набор юли 1980.
Подписана за печат октомври 1980.
Излязла от печат ноември 1980.
Формат 84×108/32
Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.
УИК 28,75 Цена 3,26 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Какво значи да си парижанка
Жените, хубавите, извоювали място в живота жени като госпожа дьо Серизи, са галените деца на френската цивилизация. Ако жените от другите страни знаеха какво значи да си модерна и богата жена в Париж, с благороднически титли, всички до една щяха да пожелаят да дойдат и да се насладят на такова величие. Тези жени държат само на изграденото от тях благоприличие, на сбора от дребни правила, които често сме наричали в „Човешка комедия“ „Кодекс на жената“; те не искат да знаят за създадените от мъжете закони, казват нещата направо, не се спират пред никакво прегрешение и пред никаква глупост, защото до една прекрасно са разбрали, че за нищо в живота не са отговорни освен за женската чест и за децата. Те изричат със смях най-чудовищни неща, повтарят по повод на всичко думите на красивата госпожа дьо Бован, казани през първите месеци от женитбата на съпруга й, когото отишла да вземе от Палатата:
„Съди по-бързо и да си отиваме!“
— Госпожо — каза главният прокурор, — господин Люсиен дьо Рюбампре не е извършил кражба, нито е отровил някого; обаче господин Камюзо го е накарал да признае по-голямо престъпление.
— Какво? — запита тя.
— Той е признал, че е приятел и ученик на един избягал каторжник — отговори главният прокурор на ухото й. — Изглежда, че абат Ерера, онзи испанец, който е живял близо седем години с него, ще излезе нашият прочут Жак Колен…
За госпожа дьо Серизи всяка дума на прокурора бе като удар с желязна пръчка; но произнасянето на всеизвестното име беше ударът, който я довърши.
— И какво ще последва? — запита тя със замиращ глас.
— Това — продължи мисълта и господин дьо Гранвил, който говореше тихо, — че каторжникът ще бъде предаден на наказателен съд и че ако бъде призован заедно с него като лице, възползувало се съзнателно от престъпленията на този човек, Люсиен ще бъде извикан като тежко изложил се свидетел…
— О! Това няма да стане никога!… — извика тя високо с необикновена увереност. — Аз няма да се поколебая да избирам между смъртта и перспективата да видя човека, когото обществото е считало за най-добър мой приятел, обявен от съда като другар на един каторжник… Кралят обича много моя мъж…
— Госпожо — каза високо и с усмивка главният прокурор, — кралят няма ни най-малка власт дори върху най-дребния съдия-следовател в кралството, нито пък върху разискванията в наказателния съд. Там е величието на нашите нови институции. Аз сам току-що поздравих господин Камюзо за умението му…
— За неумението му — прекъсна го бързо графинята, обезпокоена много по-малко от съглашателството на Люсиен с някакъв си злодей, отколкото от връзката му с Естер.
— Ако прочетете протоколите за разпитите, на които господин Камюзо е подложил двамата обвиняеми, ще видите, че всичко зависи от него…
След тези думи — единствените, които главният прокурор можеше да си позволи — и след като хвърли по женски (или, ако щете, по съдийски) тънък поглед, той тръгна към вратата на кабинета си. На прага се обърна и добави:
— Извинете ме, госпожо, трябва да кажа нещо на Бован…
А това на езика на светското общество означаваше за графинята: „Не мога да бъда свидетел на това, което ще стане между вас и Камюзо…“