Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (87)

Хитрец срещу хитрец. Какъв ще бъде краят

— Трябва да му махнем перуката — каза той, докато чакаше Жак Колен да дойде на себе си.

Старият каторжник чу тези думи и изтръпна от страх, защото знаеше колко противно изражение щеше да придобие лицето му.

— Ако нямате сили сам да си махнете перуката… да, Кокар, свалете му я — обърна се следователят към писаря си.

С великолепно примирение Жак Колен наведе главата си към секретаря; без това украшение тя се показа каквато си беше: страшна за гледане. Тази гледка хвърли Камюзо в голямо колебание. Докато чакаше лекаря и санитаря, той се залови да подрежда и да разглежда материалите, взети от дома на Люсиен. След като бе действувала на улица Сен-Жорж, при госпожица Естер, Темида бе отишла да направи претърсванията си и на кея Малаке.

— Сложили сте ръка на писмата на графиня дьо Серизи — каза Карлос Ерера. После добави с усмивка, убийствена с иронията си за съдията: — Не зная обаче защо сте взели почти всички книжа на Люсиен.

Улавяйки тази усмивка, Камюзо разбра обхвата на думата почти!

— Заподозрян като ваш съучастник, Люсиен дьо Рюбампре е арестуван — отвърна следователят, който искаше да види какво впечатление ще направи тази новина на арестанта.

— Извършили сте голямо зло, защото и той е невинен като мене — отвърна мнимият испанец, без да прояви и най-малко вълнение.

— Ще видим, още не сме установили самоличността ви — продължи Камюзо, изненадан от спокойствието на арестувания. — Ако наистина сте дон Карлос Ерера, това обстоятелство веднага ще промени положението и на Люсиен Шардон.

— Да, така беше, тя се казваше госпожа Шардон, по баща Рюбампре! — промърмори Карлос. — Ах! Това е една от най-големите грешки в живота ми!

Той вдигна очи към небето: по движението на устните му личеше, че горещо се моли.

— Но ако вие сте Жак Колен, ако Люсиен съзнателно се е сдружил с един избягал каторжник, с един светотатственик, всички престъпления, за които правосъдието има съмнения, стават повече от вероятни.

Карлос Ерера остана неподвижен като камък при тази умело казана съдийска забележка; вместо отговор, при думите съзнателно, избягал каторжник, той вдигна ръце с движение на благородно страдание.

— Господин абат — продължи следователят извънредно учтиво, — ако вие сте дон Карлос Ерера, ще ме извините за всичко, което сме длъжни да направим в интереса на правосъдието и на истината…

Жак Колен отгатна клопката само по интонацията на съдията, по начина, по който изрече думите господин абат, и държането му остана същото. Камюзо очакваше някакво радостно движение, което да е като първи белег, че той е каторжник — неизразимото задоволство на престъпника, успял да измами своя съдник; той обаче се намери срещу един герой на каторгата, въоръжен с най-макиавелската способност да се преструва.

— Аз съм дипломат и принадлежа към религиозен орден с много строги обети — отвърна Жак Колен с апостолска кротост, — разбирам всичко и съм готов да страдам. Щях вече да съм на свобода, ако в жилището ми бяхте открили скривалището, където са документите ми, тъй като виждам, че сте взели само онези, които не са от значение…

Това бе последният и смъртоносен удар за Камюзо. С непринуденото си естествено държане Жак Колен бе вече уравновесил всички съмнения, породени от гледката на оголената му глава.

— Къде са тези документи?

— Ще ви съобщя къде стоят, ако наредите вашият пратеник да бъде придружен от един от легационните секретари на испанското посолство, който ще ги вземе и пред когото вие ще отговаряте, защото става въпрос за моята страна, за дипломатически документи и за тайни, които излагат покойния крал Луи XVIII. Ах, господине, би било по-добре… Но както и да е, вие сте съдия!… Впрочем посланикът, на когото разчитам в цялата тази работа, ще прецени.