Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (150)

Абдикирането продължава

— Като слязох на двора, намерих виновниците за престъплението, извършено в Нантер, и моя млад другар по вериги — под угрозата на гилотината заради неволното му участие в това престъпление — продължи Жак Колен. — Научих, че Биби-Люпен мами правосъдието, че един от неговите агенти е убиецът на семейство Крота; това не е ли, както казвате вие, дело на провидението?… Открих една възможност да направя добро, да приложа способностите си и жалките си познания в полза на обществото; да бъда полезен, а не вреден, и се осмелих да разчитам на вашия ум и добро сърце.

Изражението на доброта, наивност и естественост у този човек, който се изповядваше без язвителност и без философията на пророка, превръщаща дотогава словото му в нещо страшно, неволно ви караха да вярвате в преображението му. Той вече не бе същият.

— Дотолкова вярвам във вас, че искам да се поставя изцяло на ваше разположение — продължи той със смирението на каещ се грешник. — Вие ме виждате застанал пред три пътя: самоубийството, Америка и улица Жерюзалем. Биби-Люпен е богат, той вече си е изпял песента; часовой е с две лица и ако ме оставите да действувам против него само една седмица, ще го пипна на местопрестъплението. Ако ми дадете мястото на този мошеник, ще направите най-голяма услуга на обществото. Аз нямам вече нужда от нищо. (Ще бъта честен.) Притежавам всички качества, необходими за тази длъжност. По-образован съм от Биби-Люпен, ходил съм на училище до първи гимназиален клас; няма да съм глупав като него, а когато пожелая, мога да имам и обноски. Нямам друг стремеж, освен да бъда въплъщение на реда и потисничеството вместо на продажността. Никога няма да привличам хора в голямата армия на порока. Когато по време на война плените един вражески генерал, вие не го разстрелвате, нали така? Но му връщате сабята и му давате като затвор цял един град; аз съм генералът на каторжничеството и се предавам… Не Темида, а смъртта ме срази… Областта, в която желая да живея и да работя, е единствената, която ми допада, в нея ще проявя силите, които чувствувам в себе си… Решавайте…

И Жак Колен зачака послушно и смирено.

— Оставяте ли тези писма на мое разположение? — запита главният прокурор.

— Можете да изпратите да ги вземат, те ще бъдат дадени на лицето, което вие изпратите…

— И как ще стане това?

Жак Колен четеше в сърцето на главния прокурор, затова продължи играта си.

— Вие ми обещахте смекчаване на смъртното наказание на Калви на двадесет години каторжна работа. О! Не ви го припомням, за да сключвам с вас някаква сделка — добави той бързо, като долови едно движение на главния прокурор, — животът му обаче трябва да бъде спасен по други съображения: момчето е невинно.

— Как мога да получа писмата? — запита главният прокурор. — Имам правото и задължението да зная дали сте наистина човекът, за когото се представяте. И това го искам без условия.

— Изпратете един доверен човек на кея Фльор. На стъпалата на едно железарско магазинче с надпис „Щитът на Ахил“ той ще види…

— Къщата с „Щита“?…

— Точно там се намира моят щит — отвърна Жак Колен с горчива усмивка. — Вашият човек ще види една стара жена, облечена, както ви казах, като търговка на зеленчуци, но богата търговка от халите, с рента и обици на ушите; той ще попита за госпожа дьо Сент-Естев. Да не забравите дьо… И ще й каже: „Идвам от името на господин главния прокурор по известен на вас въпрос…“ Веднага ще получите запечатани трите пакета с писмата…

— Всичките ли писма са вътре? — запита господин дьо Гранвил.

— Ама и вас си ви бива! Заслужили сте си мястото — каза Жак Колен с усмивка. — Виждам, че ме смятате способен да ви поизпитам и да ви дам чиста хартия… Вие не ме познавате! — добави той. — Доверявам ви се като син на баща.

— Ще ви заведат в „Конснержри“ — каза главният прокурор — и там ще изчакате решението за по-нататъшната си съдба.

Главният прокурор позвъни, прислужникът му влезе и той му каза:

— Замолете господин Гарньори да дойде, той е в кабинета си.

Освен четиридесет и осемте полицейски комисари, които бдят над Париж като четиридесет и осем провидения в умален вид (без да се смята тайната полиция) — а оттам идва и името четвърт око, което им дават на арго крадците, тъй като те са четири във всеки район, — има и двама комисари, прикрепени към полицията и в същото време към правосъдието за деликатни задачи: в много случаи те заместват следователите. Кабинетът на тези двама съдебни служители (защото полицейските комисари са служители в съда) се нарича бюро за пълномощия, защото в действителност всеки път биват изпращани някъде било за обиск, било за провеждане на арести. Тези служби изискват опитни хора, с проверени способности, напълно почтени и безусловно дискретни и намирането на такива хора е едно от чудесата, извършвани от провидението в полза на Париж. Описанието на Съдебната палата би било непълно, ако не споменем за тези, така да се каже, предпазни съдебни служители, които са най-силните помощници на Темида; защото Темида може да е загубила по силата на нещата някогашното си великолепие и старото си богатство, но трябва да се признае, че е спечелила по отношение на хората си. Особено в Париж съдебният механизъм се е усъвършенствувал прекрасно.

Господин дьо Гранвил бе изпратил секретаря си господин дьо Шаржбьоф на погребението на Люсиен; за такава задача той трябваше да го замести със сигурен човек; а господин Гарньори бе един от двамата комисари за пълномощия.