Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Продължение на същата тема

Днес много рани повреждат този огромен паметник, заровен под Париж и под кея, както правят някои от онези допотопни животни в стените на Монмартр; най-голямата от тях обаче е, че е станал „Консиержри“! Всеки разбира какво значи тази дума. През първите години на абсолютната монархия големите престъпници и собствениците на големи или малки феодални владения са били водени при краля и пазени в „Консиержри“, защото „виланите“ (трябва да държим на този термин, запазил значението на „селянин“) и буржоазията са били викани пред съдебните инстанции на общината или на феодала. Тъй като броят на заловените големи престъпници е бил малък, „Консиержри“ е била достатъчна за кралското правосъдие. Трудно е да се узнае точното местоположение на първаначалната „Консиержри“. И все пак, тъй като кухните на Сен-Луи още съществуват и образуват така наречената днес „Сурисиер“, може да се предполага, че първоначално тя трябва да се е намирала там, където преди 1825 година е бил съдебният затвор на парламента, под аркадата, вдясно от голямото външно стълбище, което води към кралския двор. Оттам през 1825 година са тръгвали осъдените към последното си изпитание. Оттам са минали всички големи престъпници, всички жертви на политиката, жената на маршал д’Анкр и френската кралица, Санблансе, Малерб, Дамиен и Дантон, Дерю и Кастен. Кабинетът на Фукие-Тенвил — същият, в който днес е кралският прокурор — е бил разположен така, че главният обвинител да може да вижда преминаването на каруците с хора, осъдени от революционния съд. Така превърнатият в оръдие на смъртта човек е можел да хвърли последен поглед на делото си.

След 1825 година, по време на правителството на господин Пейроне, в двореца бяха извършени големи промени. Старата врата на „Консиержри“, където са приемали затворниците, бе затворена и пренесена, където е днес, между Ла Тур дьо л’Орлож и кулата Монгомери, в един вътрешен двор, в който има аркада. Отляво е „Сурисиер“, отдясно — входното гише. Затворническите коли влизат в този доста неправилен двор, там те могат да стоят, лесно да се обръщат и в случай на бунт да бъдат защитени от нападение чрез дебелата решетка на аркадата, докато по-рано не са имали никаква възможност да маневрират в тясното пространство между голямото външно стълбище и дясното крило на двореца. Днес „Консиержри“, която едва побира затворените (необходимо е място за триста души — мъже и жени), не приема нито подследствени, нито хора с присъди освен в редки случаи, като случая, който доведе тук Жак Колен и Люсиен. На всички затворени в нея предстои да се явят пред наказателния съд. По изключение там могат да останат престъпници от висшето общество, които, като се има пред вид, че и без това са достатъчно опозорени от присъдата на наказателния съд, биха били наказани повече, отколкото трябва, ако излежават наказанието си в затворите в Мельон или Паси. Уврар предпочете да лежи в „Консиержри“ вместо в „Сент-Пелажи“. Понастоящем нотариусът Льон и принц дьо Брег излежават наказанието си там вследствие на едно самоволно, но напълно човечно решение.