Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (112)

Как свършва всичко

Директорът на „Консиержри“ огледа външната решетка при входа на затвора и каза на секретаря си:

— Икономии не са правени, пречките са от ковано желязо, пробвали са ги, за всичко това е платено извънредно скъпо и все пак в тази пречка е имало шупли!…

Когато се прибра в кабинета си, главният прокурор бе принуден да даде други нареждания на секретаря си.

За щастие Масол още не бе дошъл.

Няколко секунди след излизането на господин дьо Гранвил, който побърза да отиде при господин дьо Серизи, Масол дойде при своя колега Шаржбьоф в канцеларията на главния прокурор.

— Драги приятелю — каза му младият секретар, — ако желаете да ми направите удоволствие, ще поместите това, което ще ви издиктувам, в утрешния брой на вестника си, в колоната на съдебните съобщения; вие измислете заглавието. Пишете!

И той издиктува следното:

„Установи се, че госпожица Естер сама е посегнала на живота си.

Алибито и липсата на вина у господин Люсиен дьо Рюбампре ни дават основание да съжаляваме за арестуването му, толкова повече, че точно когато следователят издаде заповед за освобождаването му, младият човек внезапно почина.“

— Не е нужно, драги ми, да ви препоръчвам най-голяма сдържаност за тази дребна услуга — добави младият стажант.

— Понеже ми правите честта да ми окажете доверие, ще си позволя да отбележа нещо — отговори Масол. — Такова съобщение ще предизвика тълкувания, обидни за правосъдието…

— Правосъдието е достатъчно силно, за да може да ги понесе — възрази младият служител в прокуратурата с горделивия тон на бъдещ магистрат, ученик на господин дьо Гранвил.

— Позволете ми все пак да се намеся, драги колега — с две изречения тази неприятност може да се избегне.

И адвокатът-журналист написа:

„Съдебните органи нямат никаква вина за това голямо нещастие. Аутопсията, която бе направена веднага след това, доказа, че смъртта се дължи на спукване на разширен кръвоносен съд в последния му стадий. Ако господин Люсиен дьо Рюбампре се е почувствувал засегнат от арестуването си, смъртта му е щяла да настъпи много по-рано. Ние обаче смятаме за разумно твърдението, че покойният млад човек не само не се е безпокоял от това, че е арестуван, но се е смеел и е казвал на хората, придружаващи го от Фонтенбло до Париж, че щом се яви пред съдията, и невинността му ще бъде доказана.“

— Нали това спасява всичко?… — запита той.

— Прав сте, драги колега.

— Утре главният прокурор ще ви изкаже благодарност — добави лукаво Масол.

Ето как най-големите събития в живота се предават чрез рубриката на малките парижки съобщения с половинчата достоверност. Това се отнася и до много други по-маловажни неща.

Сега след смъртта на Естер и Люсиен на повечето читатели, както и на избраната публика може би настоящото повествование ще се стори окончателно завършено; но въпреки безчестния им живот съдбата на Жак Колен, Азѝ, Йороп и Пакар няма да е тъй неинтересна, че да не пожелаят да узнаят как завършват те. Впрочем последното действие на тази човешка драма ще допълни истината на нравите, съдържащи се в нашия разказ, и ще покаже как са приключили останалите неразрешени и странно преплели се в живота на Люсиен различни интереси, като прибавим към образите на най-високопоставените герои някои от отвратителните образи на каторгата.