Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (78)

Масол желае да си създаде връзки

Азѝ бе вече стигнала до мрачната зала, чиито прозорци гледат към „Консиержри“ и където стоят съдебните разсилни. Като видя през прозореца входното гише, тя възкликна:

— Какви са тези високи стени?

— Това е „Консиержри“.

— А! Това е, значи, „Консиержри“, където нашата нещастна кралица… О, много бих искала да видя килията й!…

— Невъзможно, госпожо баронесо — отвърна адвокатът, с когото богатата вдовица вървеше под ръка, — необходими са разрешителни, които се получават много трудно.

— Чувала съм, че Луи XVIII бил направил собственоръчно, и то на латински, надписа в килията на Мария-Антоанета — продължи тя.

— Точно така, госпожо баронесо.

— Бих искала да зная латински, за да разбера какво е писано!… — каза тя. — Мислите ли, че господин Камюзо може да ми даде такова разрешително?…

— Това не зависи от него; но той може да ви заведе.

— Ами разпитите? — запита тя.

— О — отвърна Масол, — подследствените могат да почакат.

— Вярно, това са подследствени! — забеляза наивно Азѝ. — Но аз познавам господин дьо Гранвил, вашия главен прокурор…

Това възклицание има вълшебно въздействие върху разсилните и върху адвоката.

— Я! Познавате, значи, господин главния прокурор? — каза Масол, като възнамеряваше да запита за името и адреса на клиентката, която съдбата му пращаше.

— Често го виждам у приятеля му господин дьо Серизи. Госпожа дьо Серизи ми е роднина, от страна на Ронкьорол…

— Но ако госпожата желае да влезе в „Консиержри“, тя… — намеси се един разсилен.

— Да — отвърна Масол.

И разсилните пуснаха адвоката и „баронесата“, които скоро се намериха в малка стражница, закъдето води стълбата от „Сурисиер“ — място, преизвестно на Азѝ, която както видяхме вече, образува между „Сурисиер“ и Шесто съдебно отделение нещо като наблюдателен пост, откъдето всички са задължени да минат.

— Я запитайте господата дошъл ли е господин Камюзо! — каза тя, вглеждайки се в стражарите, които играеха на карти.

— Да, госпожо, той се качи преди малко в „Сурисиер“…

— „Сурисиер“! — учуди се тя. — Какво е то?… Ах, защо съм толкова глупава, че не отида направо при граф дьо Гранвил… Сега вече няма време… Господине, заведете ме при господин Камюзо да поговоря с него, преди да е започнал работа.

— О, госпожо, имате много време да говорите с него — отвърна Масол. — Като му предадат картичката ви, той ще ви спести неудобството да чакате останалите свидетели… В Палатата се отнасят с уважение към жени като вас… Вие имате визитни картички…