Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (58)

Отмъщението на Корантен започва

Човешкото и парижкото правосъдие, тоест най-недоверчивото, най-изобретателното, най-способното и най-осведоменото от всички правосъдия, което дори е прекалено изобретателно, тъй като тълкува ежеминутно закона — слагаше най-сетне ръка върху проводниците на тази отвратителна интрига. Като видя, че е действувала отрова и не намери седемстотин и петдесетте хиляди франка, барон дьо Нюсенжан сметна, че едно от противните нему лица, Пакар или Йороп, е виновно за престъплението. В първия си порив на ярост той се втурна към Полицейската префектура. Това бе камбанен звън, който събра всички подведомствени на Корантен, цялата Префектура, прокуратурата, полицейските комисари, мировия съдия, следователя — всичко бе вдигнато на крак. В девет часа вечерта трима лекари присъствуваха на аутопсията на нещастната Естер и разследванията започнаха. Предупреден от Азѝ, Тромп-ла-Мор възкликна.

— Те не знаят, че съм тук, мога да се укрия!

Той се провря през прозореца на таванската стаичка и се изправи с невероятна пъргавина на покрива, откъдето започна да проучва околността с хладнокръвието на работник, който поправя покривите. „Добре — каза си той, като видя, че след пет къщи е улица Прованс, — ето една градина, бягството ми е в кърпа вързано!…“

— Няма накъде да мърдаш, Тромп-ла-Мор! — отговори му излезлият иззад един комин Контансон. — Ще обясниш на господин Камюзо каква служба си смятал да отслужиш по покривите, но най-вече защо се канеше да бягаш.

— Имам врагове в Испания — каза Карлос Ерера.

— Да отидем тогава през таванската стая в Испания — каза му Контансон.

Мнимият испанец даде вид, че се подчинява, но като се опря на прозореца, улови Контансон и го хвърли с такава сила, че шпионинът падна сред поточето на улица Сен-Жорж. Контансон умря на полето на честта. Жак Колен се прибра спокойно в мансардата, където си легна.

— Дай ми нещо, от което да се разболея тежко, без да ме убиеш — каза той на Азѝ, — защото трябва да съм в агония, така че да не мога нищо да отговоря на любопитните… Не се бой, аз съм духовно лице. Току-що се отървах, и то съвсем естествено, от един от ония, които могат да ме разобличат.

В седем часа предната вечер Люсиен бе тръгнал с кабриолета си и с паспорт, получен сутринта, за Фонтенбло, където преспа в последната странноприемница откъм град Немур. Към шест часа сутринта на следния ден той отиде сам и пеш в гората, където вървя до Бурон.

„Тук е“ — каза си той и седна на една скала, откъдето се разкриваше красивата гледка на Бурон, онова съдбоносно място, на което две вечери преди да абдикира, Наполеон бе смятал да направи още едно исполинско усилие.

При настъпването на деня той чу тропот на пътническа кола и видя, че минава една бричка, в която бяха прислугата на младата херцогиня дьо Льононкур-Шолийо и камериерката на Клотилд дьо Гранлийо.

„Ето ги — каза си Люсиен, — хайде да изиграем добре тази комедия и съм спасен. Ще стана зет на херцога мимо волята му.“

Един час по-късно каляската с двете жени издаде лесно разпознаваемия тропот на елегантна пътническа кола. Дамите бяха поискали при склона до Бурон каляската да забави хода си и камериерът, който стоеше изправен отзад, нареди да спрат колата. Точно тогава се приближи Люсиен.

— Клотилд! — извика той и почука на стъклото.

— Не, мила — каза младата херцогиня на приятелката си, — той няма да се качва в колата и няма да оставаме сами с него. Съгласна съм да имате още един, последен, разговор с него, но това ще стане по пътя, където ще повървим пеш, с Батист след нас… Денят е хубав, ние сме облечени добре и не ни е страх от студа. Колата ще върви подире ни.

Двете жени слязоха.

— Батист — каза младата херцогиня, — кочияшът ще кара съвсем бавно, искаме да вървим малко и вие ще ни придружите.

Мадлен дьо Морсоф улови Клотилд под ръка и позволи на Люсиен да я заговори. Така те повървяха заедно до селцето Грез. Часът бе осем. Там Клотилд се сбогува с Люсиен.

— И така, приятелю — завърши тя с достойнство този дълъг разговор, — аз няма да се омъжа за друг човек освен за вас. Предпочитам да вярвам на вас вместо на другите, на баща ми, на майка ми… Не може да се даде по-силно доказателство за привързаност, нали?… А сега гледайте да разсеете съдбоносните предубеждения, които тежат над вас…

В този миг се чу тропот от много коне и за голямо учудване на двете жени групичката им бе заобиколена от стражари.

— Какво искате?… — запита Люсиен с дързостта на светски човек.

— Вие ли сте господин Люсиен Шардон дьо Рюбампре? — запита прокурорът от Фонтенбло.

— Да.

— Тази вечер ще преспите в затвора — каза той, — имам заповед за арестуването ви.

— Кои са тези жени?… — викна началникът на жандармите.

— Ах, да! Извинете, госпожи, но покажете паспортите си! Защото според нарежданията, които съм получил, господин Люсиен има връзка с жени, способни да…

— Вие вземате херцогиня дьо Льононкур-Шолийо за проститутка? — каза Мадлен, като хвърли царствен поглед към прокурора.

— Доста сте хубава за тая работа — отвърна хитроумно съдебният служител.

— Батист, покажете паспортите ни — отвърна младата херцогиня усмихнато.

— А в какво престъпление е обвинен господинът? — запита Клотилд, която херцогинята се мъчеше да отведе в колата.

— Съучастничество в кражба и убийство — отговори началникът на жандармите.

Батист положи припадналата госпожица дьо Гранлийо в колата.

В полунощ Люсиен влезе в затвора „Ла Форс“, намиращ се между улиците Пайен и Бале; поставиха го в изолирана килия; там доведоха веднага след арестуването му и абат Карлос Ерера.