Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (79)

За какво послужиха Масол и King’s Dog

В този момент Азѝ и адвокатът се намираха точно пред прозореца на стражницата, откъдето стражата може да наблюдава кой влиза и кой излиза. Възпитани в уважение към защитниците на вдовиците и децата, освен това запознати с привилегиите на адвокатското облекло, жандармите разрешиха на една баронеса, придружавана от нейния адвокат, да остане за малко там. Азѝ караше младия адвокат да й разправя страхотните работи, които един млад адвокат може да каже във връзка с входното гише. Тя не повярва, че на осъдените на смърт правят последния тоалет зад решетките, които й показваха; но и старшината го потвърди.

— Как бих искала да видя това!… — възкликна тя.

Тя остана там да кокетира със старшията на стражата и с адвоката до появата откъм гишето на Жак Колен, който се появи поддържан от двама жандарми; пред него вървеше разсилният на господин Камюзо.

— А! Ето свещеника на затвора, който сигурно отива да подготви някой нещастник…

— Не, не, госпожо баронесо — отвърна стражарят. — Това е един подследствен, той отива на разпит.

— А в какво го обвиняват?

— Намесен е в онова дело, с отравянето…

— Ах, много бих искала да го видя…

— Вие не можете да останете повече — забеляза старшията, — той е изолиран и сега ще мине оттук. Ето, госпожо, тази врата към стълбата…

— Благодаря, господин офицер — каза баронесата, запъти се към вратата, за да се спусне по стълбата, но веднага извика: — Но къде попаднах?

Този вик стигна до ушите на Жак Колен, когото тя по този начин искаше да подготви за срещата им. Старшията се завтече след госпожа баронесата, улови я през кръста и я понесе като перце при петима жандарми, наскочили като един човек; защото в това помещение нямат вяра на нищо. Това бе произвол, но той бе необходим. Дори и адвокатът произнесе два пъти с ужас: „Госпожо! Госпожо!“, толкова се страхуваше да не се изложи.

Почти припадналият абат Карлос Ерера седна на един стол в стражницата.

— Горкият човек — каза баронесата. — Виновен ли е?

Макар и изречени на ухото на младия адвокат, тези думи бяха чути от всички, защото в това отвратително помещение цареше мъртва тишина. Понякога отделни привилегировани личности получават разрешение да гледат прочути престъпници, докато ги превеждат през тази стражница или през коридорите, така че натовареният с довеждането на абат Карлос Ерера разсилен и стража не направиха никаква забележка. Впрочем благодарение на усърдието на старшията, който бе сграбчил баронесата, за да попречи на всякаква връзка между поставения в отделна килия затворник и външни лица, между тях имаше доста успокояващо разстояние.

— Хайде! — каза Жак Колен и се помъчи да стане.

В тоя миг малкото топче падна от ръката му, а мястото, където се спря, бе забелязано от баронесата, чийто воал й позволяваше да гледа свободно във всички посоки. Влажното и омазнено топче не се бе търколило, защото и тези дребни, наглед незначителни неща бяха пресметнати от Жак Колен с оглед на пълния му успех. Когато затворникът бе отведен нагоре по стълбата, Азѝ изпусна съвсем естествено чантичката си и чевръсто я вдигна; навеждайки се обаче, тя взе и топчето, защото цветът му — еднакъв с цвета на праха или на калта по пода, — пречеше то да бъде забелязано.

— Ах — каза тя, — сърцето ми се сви… той умира…

— Или се прави, че умира — възрази старшията.

— Господине — каза Азѝ на адвоката, — заведете ме бързо при господин Камюзо; аз идвам по същото дело и той може би ще бъде доволен, ако ме види, преди да разпита този нещастен абат.

Адвокатът и баронесата напуснаха стражницата с омазнените и осаждени стени; но щом стигнаха горе на стълбата, Азѝ извика: „Ами кученцето ми!… Ох, господине, горкото ми кученце!“

И тя се спусна като луда към чакалнята, като питаше всички за кучето си. При Търговската галерия се втурна по една стълба и извика:

— Ето го!

Тази стълба води към двора Арле, където изигралата вече комедията си Азѝ се вмъкна в един от файтоните, чакащи на кея Де-з-Орфевр, и изчезна с нареждането да намери Йороп, чието истинско име не беше известно още нито на полицията, нито на Темида.