Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (104)

Много ли е късно?

Точно тогава граф Октав дьо Бован отвори вратата, без да чука, и каза на граф дьо Гранвил:

— Драги приятелю, водя ти една красива жена, която не можеше да се оправи, щеше да се загуби в нашия лабиринт…

Той държеше за ръка графиня дьо Серизи, която се луташе из Палатата вече от четвърт час.

— Вие тук, госпожо! — възкликна главният прокурор, предлагайки й собственото си кресло. — И то в какъв момент!… Това е господин Камюзо, госпожо — показа й той съдията, после се обърна към прочутия министерски оратор от времето на Реставрацията: — Бован, почакай ме при първия председател, той още е в кабинета си и аз идвам там.

Граф Октав дьо Бован разбра не само, че е излишен, но и че главният прокурор търси предлог да излезе от кабинета си.

Госпожа дьо Серизи не бе допуснала грешката да дойде в Съдебната палата с великолепната си кола със син гюрук, носещ герба на семейството й, с кочияш с ливрея и двама лакеи с къси панталони и бели копринени чорапи. Когато тръгваха, Азѝ бе внушила на двете знатни дами, че е необходимо да вземат файтона, с който тя бе пристигнала заедно с херцогинята; освен това бе накарала любовницата на Люсиен да избере облекло, равностойно на някогашната мъжка горна тъмна дреха. Графинята носеше кафяв редингот, стар черен шал и велурена шапка, на която бяха махнали цветята и бяха сложили много дебел черен воал.

— Сигурно сте получили нашето писмо… — каза тя на Камюзо, чието смущение бе изтълкувано от нея като белег на възхитена почтителност.

— Много късно, госпожо графиньо — отвърна съдията, който проявяваше тактичност и остроумие само в кабинета си, когато се разправяше с арестантите.

— Как така много късно?…

Тя погледна господин Камюзо, видя изписаното по лицето му униние и добави с деспотичен глас:

— Не може, не трябва да бъде много късно!