Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (100)

Два вида нравственост

Но въпреки усилията и увещанията на следователя Люсиен не каза нищо повече. Като всички хора, роби на чувствата си, разсъдъкът му заговори твърде късно. Там е разликата между поета и деловия човек: единият се отдава на чувството, за да го възпроизведе в живи образи, и едва тогава преценява; другият чувствува и преценява едновременно. Люсиен остана потиснат, блед; той се виждаше на дъното на пропастта, където го бе запратил следователят, на чието добродушие той, поетът, се бе уловил. Бе предал не само своя благодетел, но и съучастника си, който обаче бе бранил положението и на двамата с лъвска сърцатост и с безукорно умение. Онова, което Жак Колен бе спасил с безстрашието си, умният Люсиен бе провалил с неразбирането си, без да се замисли. Безчестната лъжа, от която той се възмущаваше, служеше за прикритие на една още по-безчестна истина. Изобличен от хитроумието на следователя, ужасен от жестокото му умение и от бързите удари, които му бе нанесъл, служейки си с грешките на извадения като с куки наяве живот, за да рови из съвестта му, Люсиен стоеше пред него като животно, неулучено от топора на кланицата. Свободен и невинен при влизането си в този кабинет, за един миг той стана престъпник чрез собствените си признания. Освен това — последен невесел присмех — спокойният и безстрастен следовател бе изтъкнал пред Люсиен, че разкритията му са плод на заблуда. Камюзо мислеше за бащинството, на което се позоваваше Жак Колен, а Люсиен, който цял бе обзет от страха връзката му с един избягал каторжник да не стане достояние на обществото, бе направил по невнимание грешката на убийците на Ибикус.

Една от заслугите на Роайе-Колар е, че е изразил постоянното надмощие на естествените чувства над чувствата, които ни се налагат отвън, и че е поддържал каузата за силата на по-рано дадената клетва, като е твърдял например, че законът за гостоприемството трябва да свързва хората така, че да унищожава силата на служебната клетва. Той съобщи тази своя теория пред всички от френската трибуна, направи смела възхвала на хората, които съзаклятничат, доказа, че е човешко да се подчиниш по-скоро на приятелските чувства, отколкото на тираничните закони, измъкнати от обществения арсенал при едни или други обстоятелства. С една дума, че естественото право има неписани, но много по-действени закони, по-известни от законите, изковани от обществото. Люсиен току-що презря — и то в своя вреда — закона за другарството, който го задължаваше да мълчи и да остави Жак Колен сам да се защищава; вместо това той бе хвърлил върху него обвинения. А в негов интерес този човек трябваше да бъде и да си остане Карлос Ерера.

Господин Камюзо се радваше на победата си, в ръцете му бяха двама виновни, бе повалил под ръката на Темида един от любимците на модния свят и бе намерил ненамираемия Жак Колен. Щяха да го признаят за един от най-способните следователи. Ето защо той остави арестувания на спокойствие, но изучаваше мълчанието на смазания от безпокойство човек, виждаше как капките пот по разстроеното му лице се увеличават, как стават по-големи и как накрая се смесват с рукналите сълзи.