Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Драма в живота на една съвременна жена

Точно когато господин дьо Гранвил даде нарежданията си на младия секретар, влезе директорът на „Консиержри“; изразът на лицето му бе такъв, че главният прокурор почувствува — станало е нещастие.

— Срещнахте ли господин Камюзо? — запита той.

— Не, господине — отговори директорът. — Писарят му Кокар ми каза да извадя абат Карлос от единичната килия и да пусна на свобода господин дьо Рюбампре, но вече е много късно.

— Боже мой! Какво се е случило?

— Ето ви плик с писма за вас, които ще ви дадат обяснения за станалото нещастие — каза директорът. — Надзирателят на двора чул шум от счупени стъкла в „пистолата“, а съседът на господин Люсиен надал силни викове, защото чул агонията на този нещастен младеж. Надзирателят се върна пребледнял от гледката, арестуваният се обесил на прозореца с връзката си…

Макар директорът да говореше тихо, страшният писък на госпожа дьо Серизи доказа, че във върховни обстоятелства органите ни притежават необозрима чувствителност. Графинята бе чула или отгатнала всичко и преди господин дьо Гранвил да успее да се обърне, преди господин дьо Серизи или господин дьо Бован да успеят да я спрат, тя полетя като стрела през вратата и стигна до Търговската галерия, откъдето се спусна към стълбата, която извежда на улица Барийори.

Някакъв адвокат тъкмо оставяше тогата си на вратата на едно от дюкянчетата, които от толкова години задръстваха тази галерия, където се продаваха обувки и се вземаха под наем адвокатски тоги.

Графинята го запита как да отиде в „Консиержри“.

— Слезте оттук и завийте наляво, входът е откъм кея Де-з-Орлож, първата аркада.

— Тази жена е луда… — рече търговката — би трябвало да видим къде отива.

Никой не можеше да стигне Леонтин, тя летеше. Само лекар би могъл да обясни как тези бездейни светски жени намират в критични моменти такива сили. Графинята се втурна през аркадата към входното гише така стремително, че часовоят не я видя, като влезе. Тя се отпусна като перо, тласкано от вихри, до решетката и раздруса железните пръчки в такова изстъпление, че измъкна пречката, която бе хванала, заби двете парчета в гърдите си, от които бликна кръв, и падна, като викаше: „Отворете! Отворете!“ с глас, който смрази надзирателите.

Ключарят се притече.

— Отворете, изпрати ме главният прокурор да спася мъртвия!…

Докато графинята обикаляше по улица Барийори и кея Де-з-Орлож, господин дьо Гранвил и господин дьо Серизи, които бяха отгатнали намеренията й, слязоха в „Консиержри“ през Палатата; но въпреки бързината, те пристигнаха в момента, когато тя припадна при първата решетка и я вдигнаха жандармите, слезли от стражницата. Като видяха директора на „Консиержри“, те отвориха вратата и пренесоха графинята в канцеларията; тя обаче скочи на крака и падна на колене със сключени ръце.

— Да го видя!… Да го видя!… О, господа, няма да направя нищо лошо. Но ако не искате да ме видите как умирам, оставете ме да погледам Люсиен, жив или мъртъв… А, и ти си тук, приятелю, избирай между смъртта ми и…

Тя се строполи отново на земята, после продължи:

— Ти си добър. Ще получиш обичта ми!…

— Да я изнесем ли оттук?… — запита господин дьо Бован.

— Не, да отидем в килията при Люсиен! — отговори господин дьо Гранвил, като четеше по смутения поглед на господин дьо Серизи какви намерения има.

Той вдигна графинята и я улови от едната страна, а господин дьо Бован — от другата.

— Господине — обърна се господин дьо Серизи към директора, — пазете гробно мълчание.

— Бъдете спокоен — отвърна директорът. — Решението ви е правилно. Тази жена…

— Това е съпругата ми…

— Ах, извинете, господине! Все едно, тя сигурно ще припадне, като види младия човек, и тогава ще можем да я отнесем с някоя кола…

— Точно това си мислех и аз — каза графът, — изпратете някой от хората си да кажат на моите в двора Арле да чакат на входа, само моята кола е там…

— Ние ще успеем да го спасим — казваше графинята, която крачеше така смело и енергично, че смая съпровождащите я. — Има начин да се възвърне животът…

И тя увличаше със себе си двамата висши съдебни служители и викаше на надзирателя:

— Хайде де, вървете по-бързо, една секунда струва живота на трима души!

Когато отвориха вратата на килията и графинята видя увисналия Люсиен така, като че ли дрехите му бяха сложени на закачалка, тя се хвърли към него да го прегърне, но падна на плочите с писък, приглушен от някакво изхъркване. След пет минути я отнесоха в дома й с помощта на графа, полегнала на една възглавница; мъжът й стоеше на колене до нея. Граф дьо Бован бе отишъл да потърси лекар, който да даде първа помощ на графинята.