Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (67)

Глава 67

Не откриха никого на паркинга — заподозреният беше избягал. Всички полицаи, които бяха наблизо, се заеха да го търсят, сигурни, че не е избягал далеко. Камелия също беше навън, в близост до болницата, когато клетъчният му телефон иззвъня. Съобщиха му, че е имало стрелба в дома на Алберто Ричи.

Камелия знаеше, интуитивно, че Ричи е в дъното на сделката за онзи недвижим имот. Независимо кого беше използвал за мръсната си работа, Ричи беше истинският убиец.

Като пусна сирените на полицейската кола, стигна до Източна шейсет и четвърта улица за минути.

Мич Роугън, понастоящем Марио де Сото, все още стоеше до трупа на Ричи, който кървеше обилно върху безценния килим от времето на Отоманската империя. Револверът му беше насочен към Джулиана Ричи, застанала на стълбите, откъдето се беше опитала да избяга. Тя пищеше силно.

— Ако не млъкнеш, само след секунда ще си мъртва! — каза й той с леден глас. Тя веднага затвори уста, но все още се чуваха тихите й стонове. Светлината, която струеше от красивия кристален полилей, се отразяваше в хиляди лъчи от диамантите и смарагдите, украсяващи шията й. Той ги гледаше с нескрита завист.

Беше се проявил като глупак, като проклет глупак. Винаги мъжете като Ричи, вече мъртвия Ричи, вземаха големите награди. Докато мъжете като него обираха трохите и си мислеха, че са голяма работа. Целият му проклет живот беше една заблуда, балон, който лесно можеше да се спука.

Той чу полицейските сирени и виковете на ужасените гости, които все още бяха събрани в голямата трапезария. Беше готов да се разсмее. Те със сигурност не са очаквали това, когато са обличали елегантните си дрехи висша мода и са се кичили с безценни бижута за партито на Алберто Ричи.

Вратата се отвори рязко. Онази проклетница започна отново да пищи. Той се обърна, за да погледне… и ги видя да идват. Разбра, че това е краят. Пъхна револвера в устата си и дръпна спусъка.