Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (47)

Глава 47

Гус си помисли, че това е дяволски късмет. Как е могъл този да избере точно тази нощ, за да обере къщата. Сега трябваше да чака Ед Винсънт да се върне. Трябваше да свърши работата, която му бяха поверили. Вдигна парите, които се бяха пръснали по килимчето, и ги напъха в джоба на якето си. Какво от това, че някои от тях бяха изцапани с кръв? Никога не бива да изпускаш възможност да изкараш допълнително. Та нали щеше да му се наложи да поработи малко повече от предвиденото? Нямаше шанс да се върне при Лайла и децата утре, както беше обещал, помисли със съжаление.

И тогава входният звънец звънна. Гус се пъхна по-надълбоко в тъмното пространство под стълбите с готов за стрелба пистолет. Надяваше се това да не е шерифът или пък патрулна полицейска кола, дошла да провери къщата.

— Ало?

Беше жена.

— Има ли някой тук?

Чуваше движенията й. Беше още до вратата и силуетът й се очертаваше. И тогава блесна светлината, която го заслепи. Той се притисна до стената и почти престана да диша. Непознатата се мотаеше наоколо, като че ли мястото беше нейно, и ядеше желирани бонбони, за Бога… В следващия миг тя влезе в библиотеката. Сцената там никак не беше приятна. Трябваше по-бързо да се измита оттук.

Входната врата се затръшна след него, блъсната от вятъра. Той се спря за секунда, втренчил поглед в масивния сребрист камион, паркиран отпред. Прочете надписа отстрани: „Мувинг он“. Какво, по дяволите, правеше тя с този камион? Дали Ед Винсънт не се изнасяше? В нощ като тази?

Вятърът се нахвърли върху него и само за миг той остана без дъх и прогизна до кости. Стигна до наетия „Форд“. Господи, каква нощ! Какво, по дяволите, правеше тук?

Отново започна да проклина и запали двигателя. Той се задави и после — нищо. Опита отново. Колата не мръдваше. Толкова с неговото бързо измитане оттам. Как, дявол да го вземе, щеше да се измъкне?

Онзи проклет кубинец му беше съсипал вечерта. А всичко трябваше да бъде толкова лесно. Ето, сега и тази жена, за която трябваше да се тревожи. Пък и какво, по дяволите, беше станало с Ед Винсънт? Ръката му се спусна към кобура и се спря там. Работата се усложняваше. Предположи, че ще му се наложи да убие и жената. По-късно щеше да потопи и двете тела в океана. Високите и мощни вълни щяха да ги завлекат навътре и може би те никога нямаше да бъдат открити.

Но това означаваше, че ще трябва да изчака бурята да спре, преди да може да замине. А и колата му не искаше да запали. И изведнъж осъзна, че единственото превозно средство, което би могло да мине по моста в такова време, е този голям камион. Върна се в къщата и загаси осветлението. Сграбчи жената още при първия й вик, но тя започна да се бори с него. А беше силна, жилава. Макар да беше много едър, му беше трудно да я удържа. Успя да му се отскубне, но той беше по-бърз. Първи стигна до камиона. И тогава вече тя падна в ръцете му.

Или поне така си мислеше той, докато тя не подкара камиона право в проклетото дърво. Гус си помисли, че е дошъл и неговият край, но жената понесе цялата сила на удара. Тя лежеше напряко на седалката, от главата й капеше кръв. Беше неподвижна, също като мъртва. А той беше човек, който е виждал смъртта толкова често, че би могъл да я разпознае.