Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (59)

Глава 59

Летището в Санта Моника, макар и малко, беше много оживено. Тук кацаха всякакви самолети — от малки „Чесна Скайрейнс“ с един-единствен двигател, като този на Ед, до самолети „Гълфстрийм“, с които пътуваха звезди на рокендрола и изпълнителни директори на медиите. Кацаха още и стотици частни самолети, чиито собственици редовно обикаляха щата и вечно бързаха, както и самолети на чартърните компании.

Летището беше може би разположено твърде близо до океана, но пък притежаваше весела атмосфера. На терасата на покрива хората можеха да пият по едно мартини и да гледат как някой малък самолет прави красиви лупинги, как червените и зелените светлинки премигват в мрака сред мощния рев на реактивните двигатели.

„В полета с реактивен самолет има някакво великолепие“, помисли си Марио де Сото, докато пилотът му приземяваше чартърния „Лиър“. Спуснаха стълбите, помощникът му отвори вратата и пилотът излезе от кабината, за да каже довиждане на единствения си пътник.

— Наслаждавайте се на голфа, мистър Фарар — каза той на Марио де Сото, който този път беше избрал да се представи с фамилното име на баща си.

Куфарът му марка „Вютон“ и чантата му с принадлежностите за голф вече го чакаха в количката. Той собственоръчно ги закара до наетия сребрист „Линкълн Таун“. Нищо не би могло да прикрие мощната му набита фигура, но той беше облякъл елегантен сив костюм, носеше очила със сребърни рамки. И мустаци. Когато облечеше костюма си за голф, се превръщаше в застаряващ човек с приятни маниери, който се радва на играта със свои стари приятели.

Качи се в наетата кола и тръгна към Сан Диего. Разбира се, знаеше, че последното място, където би могъл да намери Гус, е неговият дом. Едва ли щеше да бъде и в офиса си, като се имаше предвид, че го търси половината свят. Но щеше да започне търсенето от крайбрежния район на Санта Моника. Нае стая в „Марио“, хапна в близкото кафене, после си легна. И утре беше ден. Надяваше се, че ще бъде последният за Гус Араманов.

Когато на следващата сутрин отиде пред офиса на Гус, видя, че пред него има униформен полицай. Както и двама репортери, които никак не изглеждаха щастливи от дългото и скучно чакане. Още повече полицаи имаше пръснати из яхтклуба и малкото пристанище, където беше закотвена и яхтата „Хетера“, собственост на Гус.

Марио разбра, че задачата му никак няма да е лесна.

Видя наблизо едно заведение, влезе, поръча си айс нектар и започна да пие бавно през сламката докато усилено мислеше. Собственият му престъпен мозък работеше като този на Гус и му беше лесно да се постави на мястото на Гус, за да обмисли „своя“ следващ ход.

Изпи докрай нектара си и се върна в „Линкълна“. Потегли на север по шосе 405, обратно към Лос Анджелис. Беше станал късен следобед, когато се регистрира в „Риц Карлтън“ в Марина дел Рей.