Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (55)

Глава 55

Камелия беше в „офиса“ си, тоест — малкото пространство, определено му в сградата на управлението. Седеше на въртящия се стол, който се подпираше само на задните си крака, повдигнал крака на бюрото. Беше навил леко ръкавите на колосаната си бяла риза, а от устата му висеше цигара „Уинстън“. Наистина се опитваше да се пребори с този лош навик, Господ му беше свидетел, защото никак не беше полезен за него, но от време на време, когато нещата не се развиваха добре, като сега например, отново се поддаваше. С чувство за вина си помисли, че сигурно вече е неизлечимо пристрастен, и дръпна за последен път, преди да я угаси в издраскания на много места зелен метален пепелник, който сигурно стоеше на тази маса от трийсет години. Камелия си помисли, че той вече е нещо като антика.

Бутна пепелника настрани и започна още веднъж да преглежда докладите по случая Ед Винсънт. Разследваха вече повече от две седмици и като се изключи участието на Ричи в спорната сделка, не бяха открили абсолютно нищо.

Миналото на Ед не им беше помогнало много, освен че успяха да разберат какъв е произходът му. И донякъде какъв е характерът му. Разбраха някои от причините той да е така щедър към благотворителните организации и откъде идва желанието му да помага на млади хора при нужда.

Разсеяно, почти без да забележи, Камелия си взе още една цигара от пакета. Постави я между устните си, после си спомни. Захвърли я гневно на пода, отвратен от себе си. Нямаше воля. Не можеше да преодолее дори страстта си към цигарите, как тогава очакваше да преодолее страстта си към Мелба Меридю?

Телефонът звънна и той протегна ръка към него.

— Как я караш? — каза той на детектива от управлението в Лос Анджелис, като се питаше какво ли става. Но изправи напрегнато гръб, докато слушаше какво се е случило. Хвърли поглед на компютъра си. — Информацията се зарежда в момента — отговори той, като наблегна на всяка дума. — Ще ти се обадя в пет.

Втренчи напрегнато поглед в доклада, който излизаше на екрана. Той разкриваше подробности по нападението над дъщерята на Мел и приятелката й. Хариет Симънс беше в Медицинския център с мозъчно сътресение. Райли Меридю беше взета под защитното попечителство на държавата. А кучето, Лола, беше във ветеринарна болница. Сърцето му се сви. Наемният убиец търсеше Мел.

Детето беше дало, доколкото може, описание на нападателя: едър мъж, наистина едър. Лицето му било покрито с черна вълнена маска. И имал смешен акцент.

От управлението в Лос Анджелис мислеха, че е може би Джордж Артенски, а Камелия не се съмняваше, че са прави. Сърцето го заболяваше, като си помислеше как да съобщи това на Мел.

Спусна ръкавите на ризата си и облече палтото си. Не беше нещо, което можеш ей така, по телефона, да съобщиш на една жена. Трябваше да се върне в болницата, за да й го каже. Но отиде първо на телефона, за да съобщи на детектива, че според него извършителят е Джордж Артенски. Каза му още, че ще пуснат компютърна снимка на заподозрения, която да бъде разпространена незабавно по телевизията.

Преследването започваше.

Рик Естевез тази сутрин седеше до леглото на Ед заедно с Мел. Беше донесъл брой на „Уол стрийт джърнъл“ и четеше на глас информация за последните борсови сделки, с което се надяваше да стимулира мозъчната дейност на Ед. Мел пък милваше ръката му. Погледът й не се отместваше нито за секунда от лицето му, но все пак тя погледна към вратата, когато влезе Камелия. Усмихна му се с широката си усмивка, а неговото сърце се сви още повече.

— Трябва да говоря с теб.

Той й даде знак да излезе в коридора. Тя побърза да го последва.

— Нещо не е наред. — Тя тревожно се взря в лицето му. — Какво е? Какво се е случило?

— Станал е инцидент.

Сега тя се втренчи в него, сякаш не разбираше.

— Какво означава това?

— Хариет била нападната в къщата. Предполагаме, че е бил наемният убиец.

Мел покри устата си с длан и ококори ужасено очи.

— Тя е добре, а също и Райли. Хариет има мозъчно сътресение, но Райли, освен няколко одрасквания, не е наранена.

Мел изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Камелия я обгърна с ръка и й помогна да седне на стола пред вратата, където обикновено седеше униформеният полицай. Хрумна му, че не видя дежурния полицай, затова се огледа нетърпеливо нагоре и надолу по коридора. Предположи, че полицаят е отишъл до тоалетната. Но той не би трябвало да го направи, без да извика колегата си, който дежуреше на долния етаж. Трябваше да им направи забележка.

Естевез излезе от стаята на Ед Винсънт. И ги погледна изненадан. Веднага се забелязваше, че нещо не е наред.

— Къде е тя? — Мел стискаше отчаяно ръката на Камелия. — Къде е Райли?

— Не се тревожи, в безопасност е. Под попечителство е, в държавно учреждение.

— Искаш да кажеш, че е в полицейско управление? — Гласът на Мел издаваше паника и беше стигнал до пределна височина. — Хариет е в болница, а дъщеря ми е в затвор. О, Боже мой… горкото ми детенце…

Погледът на Естевез срещна този на Камелия.

— Какво се е случило?

Камелия го осведоми докато Мел просто седеше, втренчила празен поглед в пространството. Беше поставила детето си в опасност. И приятелката си. Почти беше загубила и двете. И какво правеше тя в този кошмар? Какво ужасно нещо беше сторил Ед, че някой толкова отчаяно искаше смъртта му, та беше готов да убива дори деца? Почувства как вярата й в него се разклаща. Нищо не беше по-важно за нея от Райли. Детето, родено от нейното тяло. Детето, носещо нейната кръв. Райли беше нейният живот. Беше почти изпаднала в несвяст от шока. Камелия се канеше да извика лекар, когато Естевез се наведе над нея.

— Мелба, ти трябва да бъдеш с детето си и с приятелката си. Трябва да тръгнеш, веднага. Ще накарам да приготвят самолета на компанията и да те чакат на летището. Готова ли си да тръгнеш сега?

Празният поглед на Мел срещна неговия. Тя отново се върна в реалността.

— Да — прошепна.

— Добре. Ще го уредя незабавно. — Докато Естевез се отдалечаваше по блестящия от чистота коридор, Мел погледна Камелия.

— Ела с мен — каза тя.