Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (11)

Глава 11

Доктор Арт Джейкъбс беше на благотворителна вечеря в „Уолдорф“. Помощите щяха да бъдат предоставени на сърдечната хирургия. Той познаваше Алберто Ричи точно толкова, че да го поздрави, когато го види. Двамата се бяха срещали няколко пъти все на благотворителни събития. Съпругите им участваха в едни и същи комитети — такива неща. Но тази вечер, когато Ричи отиде при него и му каза: „Как си, Арт?“, Арт беше доста изненадан.

— Добре съм, Алберто — отговори той. — Всичко наред ли е при теб? — Обикновено, когато хората го търсеха на такива събирания, то беше, за да получат безплатно някой и друг медицински съвет.

— Всичко върви като по вода, благодаря, Арт. Разбрах, че в момента имате важен пациент. Ед Винсънт?

— Да. Бедният Ед. Той ми е добър приятел.

— Ще се оправи ли?

Джейкъбс сви рамене.

— Засега се държи. Засега.

— Някакви шансове да се възстанови?

— Винаги има шанс. Но се съмнявам, защото положението му е наистина сериозно. И все пак — сви отново рамене той, — Ед се държи в продължение вече на два дни, което означава, че е доста издръжлив. Човек никога не знае.

— Е, да се надяваме — каза Ричи и двамата се разделиха, като си кимнаха за довиждане.

И за какво ли беше всичко това, запита се Арт. Защо ще иска Алберто Ричи да знае как е Ед? Доколкото той знаеше, двамата никога не се бяха срещали. Той още веднъж повдигна рамене. Може би обикновено любопитство. Опитът за убийство заемаше всички първи страници. А сега Ричи ще може да казва на всичките си приятели, че разполага с информация направо от първоизточника. Ед Винсънт имаше шанс за живот. Но не голям.