Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In a Heartbeat, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2011)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2011)

Издание:

Елизабет Адлър. В един удар на сърцето

Издателство: „Калпазанов“

Превод: Силвия Вангелова

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

Художествено оформление: „КВАЗАР“ София

ISBN: 954–17–0205–8

История

  1. — Добавяне

Глава 45

Райли и Хариет чакаха Мел на летището. Радостта им, че я виждат, блестеше като ярката слънчева светлина на този прекрасен лосанджелиски ден. Райли скочи в прегръдките й и зарови глава на рамото й като катеричка. Вдъхваше аромата на шията й, на лицето й, а после я обсипа с целувки. Господи, колко добре се чувстваше така — с детските крачета, обвити около кръста й. И как приятно ухаеше детето й — на току-що измита коса и чиста тениска, изсушена на слънцето в задния двор и на… пържени картофки от „Макдоналд’с“. А и колко приятно беше да целуваш нежната детска кожа!

— Ти си сладка като сладолед — увери я Мел и започна със същата бързина да й връща целувките.

— А ти миришеш на самолет и на престояло кафе — оплака се, но щастлива, Райли. Мел се засмя и я пусна обратно на земята. Като продължаваше да държи Райли за ръката, тя обгърна с другата раменете на Хариет, която беше сдържана, но наистина се радваше да я види.

— Изглеждаш ужасно — каза направо Хариет.

— Много ти благодаря, приятелко. — Мел й се усмихна щастливо. — Нищо обаче не може да се сравни с това, как се чувствам.

— Мамо, как е Ед? Каза ли, че ще излезе някоя неделя с нас?

— Ед е добре, скъпа. Говорих с лекаря и той обеща Ед да бъде добре, докато съм тук с теб. Сигурна съм, че Ед разбра правилно твоето съобщение и скоро, когато бъде по-добре, редовно ще излиза с нас в неделя.

— Ами аз? — Оплака се Хариет, вдигна стария куфар на Мел и тръгна към паркинга. — Аз какво ще правя в неделя? Ще стоя съвсем сама?

— О, Хар. — Големите очи на Райли, толкова подобни на тези на майка й, изведнъж изразиха тревога. Тя не искаше да нарани чувствата на Хариет. — И ти можеш да идваш, ако наистина искаш.

— Всичко е наред, дете. Мога да го преживея. След като цяла седмица се грижих за теб, ще се радвам да бъда свободна в неделя. Сама — каза тя с усмивка. — Просто се шегувах, Райли — добави, в случай че е възникнало недоразумение.

Хариет седна на шофьорското място и подкара стария камион „Волво“, а Мел се сгуши на задната седалка с Райли — двете седяха прегърнати, от време на време си разменяха целувки, обещаваха си да се поглезят една друга, дори да ядат сладолед преди вечеря, ако Райли пожелае. А иска ли Райли да яде сладолед? Дали иска? Райли даде специални инструкции на Хариет да кара до най-близкия „Баскин-Робинс“, чието местонахождение знаеше добре. После, щастливи със сладоледа в ръце, те подкараха към дома.

Мел дълго и втренчено гледа старата къща — като че ли я виждаше за първи път. Тя изглеждаше съвсем същата. Същият надраскан дървен под, същата смесица от стилове в мебелите, същото старо пиано с два липсващи клавиша и пиринчен медал, който отказваше точно когато Райли се упражняваше най-упорито. Огромният диван, купен на разпродажба, беше по-подходящ за голяма къща имение. Тапицерията му беше изцапана вече с доста петна. Кухнята, все така боядисана във весело синьо и жълто, ярка като вила на Средиземноморието, леките завеси на прозорците на втория етаж все така се вееха на нежния бриз, верандата беше все така затрупана от играчки и вещи на Райли, а хамакът — с възглавнички. Лола заподскача весело към тях на задните си лапи.

— Също като цирково куче! — Извика гордо Райли, а Лола започна да лае, да върти опашка и въобще — да създава шум и суматоха.

Отвориха бутилка вино, приготвиха вечеря и започнаха да говорят всички едновременно. Мел им разказваше докъде е стигнало разследването, Хариет я осведомяваше какво ново има по работата във фирмата им, а Райли ги прекъсваше при всяка възможност с много важните, според нея, свои истории за училището и особено за Джейсън Мейсън, който, каза тя гневно, все още я преследвал и наблюдавал с „окото на частен детектив“.

Учуденият поглед на Мел срещна този на Хариет, после двете едновременно погледнаха Райли.

— Откъде си научила този израз? — запита я Мел.

— От Интернет. Няма да повярваш какви изрази има там!

— Да, готова съм да се обзаложа — каза Мел мрачно. — Окей, значи е време отново да се заемем с възпитанието ти, малко момиченце.

— Аз не съм малко момиченце, аз съм най-високата в класа.

Мел въздъхна съчувствено.

— Знам, скъпа. И аз бях най-високата в класа.

Райли се изкикоти щастливо и зае мястото си пред старата маса от борово дърво. Лола скочи в скута й и за първи път Мел не й каза да остави кучето на пода. Тази вечер беше специална и, разбира се, също щеше да вземе участие. „Щастието — помисли си Мел и огледа малкия си дом и малобройното си семейство, — е там, където е сърцето ти.“ Само дето част от сърцето й беше останала в Манхатън. В болницата. С Ед.