Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (4)

Глава 4

Доктор Арт Джейкъбс, най-прочутият кардиолог, влезе забързано в залата за спешна помощ, повикан от дежурния лекар, който беше работил с него и знаеше, че е добър приятел на пациента. Заради него, доктор Джейкъбс напусна партито, на което се забавляваше.

В безупречен смокинг, Арт Джейкъбс беше съвсем не на място в гъмжащата от хора зала за спешна помощ, с окървавени наранени тела и разтревожени, разплакани и ужасени роднини. Петдесет и шест годишен, висок, леко оплешивял, винаги спретнат и елегантен, той носеше онова, което беше останало от косата му, на дълга сива опашка, която падаше под яката му.

Сведе поглед надолу към приятеля си, докато дежурният лекар го осведомяваше за сериозността на положението на Винсънт. Намести очилата си, като си мислеше колко ужасно е да видиш едър мъж като Ед Винсънт, да лежи така пребледнял на масата в зала като тази.

— Идвал ли е в съзнание, откакто е тук?

— За около две секунди. Каза, че трябва да се измъкне оттук — отговори му дежурният с горчива усмивка.

— Не мога да кажа, че го обвинявам. Кой ще оперира?

— Имаме късмет. Франк Оренбах е горе.

Джейкъбс кимна Познаваше Оренбах, знаеше, че е добър и способен хирург.

— Аз ще асистирам — каза той и тръгна към стаята, в която хирурзите се миеха и преобличаха. — Това е всичко, което мога да направя за теб, Ед. Освен да се моля — добави мрачно.

Арт Джейкъбс познаваше Ед от петнайсет години и смяташе, че двамата са добри приятели. Ед изпращаше цветя на съпругата му за рождения й ден. Обядваха заедно поне веднъж в месеца в старомодния малък италиански ресторант в Гринуич Вилидж, който Ед толкова харесваше. Той се беше запознавал с приятелките на Ед, както и с някои от многобройните му бизнес партньори или просто познати. Но нито веднъж не беше поканен в жилището му на върха на небостъргача на Пето авеню.

Ед беше странен, що се касаеше до жилището му, но Арт приемаше това. Човекът просто пазеше личния си живот като светиня, а в наше време, когато медиите пъхаха носа си навсякъде, той не можеше да го обвини. И, доколкото знаеше, никой — нито една жена дори — не беше посещавала личния рай на Ед — къщата му на плажа. Докато останалите богаташи се събираха в летните си имения в Хамптънс, Ед Винсънт прекарваше дълги уикенди в уединение, ловеше риба от старата си 40-футова яхта „Европа“ или рисуваше на бюрото си, или пък просто си почиваше в компанията на вятъра и чайките. На него му харесваше така и Арт му се възхищаваше, че пази свободата и независимостта си.

И много му се искаше да може да му помогне сега.