Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In a Heartbeat, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2011)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2011)

Издание:

Елизабет Адлър. В един удар на сърцето

Издателство: „Калпазанов“

Превод: Силвия Вангелова

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

Художествено оформление: „КВАЗАР“ София

ISBN: 954–17–0205–8

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Стаята на мадам Доротея беше просторна, с високи двойни френски прозорци, които водеха към тераса, на която имаше много цветя в саксии. Ароматът на гардении изпълваше въздуха, раздвижван от лекия бриз, чуваше се ромоленето на шадравана и напомняше на Мел за стотици такива мързеливи и спокойни слънчеви дни, прекарани в плантацията на Юга по времето, когато беше дете.

Беше минало много, много време от детството на мадам Доротея и като че ли всеки ден от нейния живот се беше отразил на сбръчканото й, съсипано от живота, лице. Остро изпъкнали скули прозираха под изтънялата и изсъхнала кожа, очите й имаха възможно най-бледия сив оттенък, напомнящ за студено зимно небе, но изразяваха интелигентност и чувствителна душа. Тя ги погледна въпросително, когато влязоха. Рядката й коса беше опъната назад толкова здраво, че според Мел можеше да изиграе ролята на лифтинг на лицето, но, на деветдесет и три, у мадам Доротея едва ли беше останала някаква суетност. Което се доказваше от факта, че беше облечена в раздърпано кожено палто, толкова неугледно, че не можеше да се познае от какво животно е, та лесно можеше да мине и за праисторическо. Тя им помаха с ужасно слабата си ръка, за да ги покани да влязат.

— Елате в моето царство! — извика с толкова тънък глас, че той се пропука като счупено стъкло. Последва толкова гърлен звук, че накара Мел да подскочи от изненада.

Стаята беше обзаведена с три дивана, тапицирани с дамаска на цветя, възглавнички с дантели, много инкрустирани вази, порцеланови статуетки на ярко оцветени папагали, кристални джунджурийки, бродирани възглавнички за столовете и други все така претрупани с украса вещи. Мадам Доротея беше взела своето минало със себе си, когато беше дошла в дома. Имаше само една снимка в голяма, обикновена сребърна рамка, поставена на нощното шкафче. Беше на Ед, толкова красив, толкова здрав, толкова жизнен, че Мел извика шокирана.

Мис Феърлънд ги представи и мадам Доротея се отпусна назад на големите, имитиращи леопардова кожа, възглавници, които й помагаха да седи изправена в креслото, прекалено голямо за дребничката й крехка фигура. Тя дълго време гледа Мел.

— Ти си тази, в която Ед е влюбен, нали? — каза тя най-после.

Мел коленичи до креслото на Доротея. Нетърпеливо взе ръката й в своята.

— Вие знаете?

— Ед ми казва всичко. Всичко — добави тя и дяволито намигна. — Винаги е било така. Още откакто се срещнахме.

Тя погледна над главата на Мел към Риана Феърлънд, която стоеше до вратата.

— Вие можете вече да ни оставите сами — каза й високомерно. — Разговорът ми с мис Меридю и детектив Камелия е личен.

Мис Феърлънд се колебаеше. Хвърли поглед на Камелия. Той кимна и тя, като въздъхна от съжаление, затвори безшумно вратата след себе си. В стаята падаха дълги сенки, които оставяха мадам в полумрак. Така, тя приличаше на восъчна фигура, съхранена, за да остане недокосната от времето.

— Доста време ви трябваше, докато стигнете дотук — каза тя остро на Камелия.

— Съжалявам, мадам, но получих съобщението ви едва вчера. Бяхме в Хейнсвил.

— Ха! Хейнсвил. — Направи гримаса на неодобрение.

— Били сте там?

— Никога. И слава Богу. Но от онова, което Ед ми е казвал, не ми звучи като място, където някой би искал да живее.

— И какво, по-точно, ви е казвал Ед, мадам Доротея? — Мел седеше на малко кръгло и ниско столче до креслото на старата жена. Тя отново я хвана за ръката, защото искаше да осъществи и физически контакт с тази жена, която очевидно много обичаше Ед. И която, изглежда, Ед също обичаше.

— Не изглеждате така, както аз си представях. Мислех, че, ако се влюби, то ще е в жена, която изглежда по-различно от вас. — Мадам я оглеждаше неприкрито и с остър поглед. Ясните й сини очи не бяха замъглени от катаракт, както е обикновено с много старите хора. — Аз си мислех, че би се влюбил в южняшка красавица. Която е от благородническо потекло и семейството й притежава много земя. Точно обратното на положението, което неговото семейство е имало. Защото обикновено така става, когато един мъж се издига в социалната стълбица.

— Не мисля, че Ед се издига сега, мадам — каза Мел. — Защото той вече е на върха.

— Ах! Значи той няма нужда от съпруга, която да играе ролята на трофей. — Тя изгледа остро и проницателно Камелия. — Съпругите трофеи могат да бъдат всякакви детективе — руса секс бомба, едва излязла от училище тийнейджърка, звезда в обществото. Или пък момичето от Юга, което живее в съседния апартамент.

Камелия кимна, но се чувстваше неудобно. Имаше чувството, че тази старица може да чете мисли.

— Предполагам, че е по-добре да ви се представя. Аз съм мадмоазел Доротея Джеферсън Дювал. Роднина на известния президент от страна на майка ми. И на креолите Дювал от страна на баща ми. И съм гражданка на Чарлстън още от раждането си. Такава ще бъда и до смъртта си.

— Приятно местенце за живеене е този град — измърмори Камелия, който вече се питаше какво прави тук. Нима тя щеше само да си бъбри така, да им разкаже историята на живота си и да им обяснява защо Ед Винсънт е неин герой, че е така добър да й плаща сметките в щедър жест на благотворителност?

— Мам’зел Доротея, разкажете ми за Ед, моля — помоли се сладко Мел. Изпитваше такава отчаяна нужда да разбере истината, че би могла да седи цяла нощ в краката на старата жена. Би изплакала всичките си сълзи, би целувала ръцете й, би й дала душата си, за да узнае онова, което тя имаше да каже.

Но вместо да продължи да говори, мадмоазел Доротея извади бутилка бърбън иззад възглавничката си. Те я гледаха изумени как изважда чаша за вода от античното барче от дъбово дърво, по което имаше доста бели петна, и си налива една добра доза. Мам’зел отметна глава назад, отпи дълга глътка и въздъхна от задоволство.

— От години се опитват да ме откажат от този „вреден“ навик. Ед също. Казах му, че със същия успех може да се опита да откаже кърмачето от майчиното мляко. — Дяволитият й смях сега не звучеше сухо, а беше онзи нежен и изискан звук, който излиза измежду устните на южняшките красавици — звук, който Мел добре познаваше. — Непрекъснато ми повтарят, че ще умра от пиене. Вече петдесет години. Ха, а ето ме мен, надживяла всички лекари. И винаги се намира някой, който може да бъде подкупен, за да наруши закона и да ти донесе онова, от което имаш нужда. Но, предполагам, вие вече знаете това — добави тя, като се обърна към Камелия.

— Да, мадам, знам го. — Той от своя страна предполагаше, че на нейната възраст бърбънът вече не може да й навреди. „Желая й късмет с алкохола“ — помисли си.

— Извиках ви тук — каза тя, като ги гледаше замислено, — защото реших, че сигурно имате нужда да узнаете нещо за истинския Ед Винсънт. Да знаете също така, че истинското му име е Тео Роугън.

Мел въздъхна толкова силно, че въздишката й отекна в стаята. „Слава Богу! — помисли си тя. — Той не е Мич. Не той е убил семейството си…“

— Но Тео Роугън не е ли загинал в пожара? — запита Камелия.

Мам’зел му махна нетърпеливо с ръка да не я прекъсва.

— Хайде сега, не избързвайте толкова много. Познавам Ед от трийсет години и ще ви разкажа цялата история, но трябва да започна от самото начало. — Тя отпи още една дълга глътка от бърбъна, като мислеше какво да им каже.