Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (57)

Глава 57

Естевез ги чакаше на летището в Ню Йорк.

— След като Ед не може да ви посрещне, аз трябва да поема тази отговорност — каза той на Камелия. — Уредил съм да се настанят в мансардния апартамент на Ед. Там има двама мъже въоръжена охрана, денонощно. Ще ги придружават, където и да отидат.

Но когато пристигнаха пред Винсънт Тауърс на Пето авеню, Естевез отказа да влезе в дома. Ед никога не го беше канил там и той чувстваше, че ако сега пристъпи прага, това ще бъде своего рода натрапване. Сбогува се с тях и обеща да им се обади по-късно, за да види дали се нуждаят от нещо.

— Всичките ви разноски ще бъдат платени от компанията на Ед — каза той на Мел. — Моля ви, погрижете се за онова, от което дъщеря ви и приятелката ви имат нужда. Нека момиченцето ви си прекара добре. Заслужила си го е.

Охраната ги чакаше — двама високи млади мъже в консервативни тъмни костюми и вратовръзки, широкоплещести и с очи, които забелязваха всичко. Райли беше много впечатлена.

— Само почакай да кажа на децата в училище! — дивеше се тя. А после направо подскочи, като видя колко просторно е жилището.

Като я гледаше как тича от стая в стая, от прозорец на прозорец, Мел благодареше на Бога, че дъщеря й е все още с нея. После изпрати да им донесат пица, настани Хариет удобно на доста изтърбушения стар диван, а Райли настани пред телевизора и бързо излезе, за да види как е Ед. „Отидох до Лос Анджелис и се върнах само за един ден!“ — учудваше се тя. — „О, това е силата на наистина големите пари. А ето че на теб те не ти помагат, скъпи Ед“ — помисли си тя с вече познатата болка в сърцето.

Докато пътуваха към болницата, държеше за утеха Камелия за ръката.