Кевин Андерсън
Скритата империя (93)

91.
Адар Кори’нх

Тъй като напрежението сред човеците растеше и загадката на страшните извънземни продължаваше да не е разгадана, адар Кори’нх държеше една манипула в района на Кронха 3. Магът-император му бе дал ясна заповед да разположи церемониален защитен флот при древния илдирийски ектипроизвеждащ град, така че за парадни цели Кори’нх остана с четиридесет и деветте кораба на неотдавна понижения кул Аро’нх. Със самото си присъствие бойните съдове щяха да успокоят неоснователните страхове на облачните миньори.

Командвани от тал Зан’нх и тал Лори’нх, останалите кораби продължиха към Илдира, готови да реагират на всяка истинска опасност.

Кронха 3 беше най-близкият газов гигант до Илдира, голяма планета, достатъчно ярка, за да се вижда с телескоп дори във вечния ден на Миджистра. Преди векове илдирийците бяха построили там първата си фабрика за космическо гориво. Греблата и реакторите работеха от десетки столетия и произвеждаха водородния алотроп, макар че през последните години количествата бяха символични.

Човешките скитници бяха поели по-голямата част от ектипроизвеждащия бизнес и продаваха космическо гориво на Илдирийската империя и Теранския ханзейски съюз. Маг-император Сайрок’х и неговият предшественик обаче бяха задържали мината при Кронха 3 под илдирийски контрол, за да демонстрират, че могат да произвеждат екти, ако пожелаят.

Сега магът-император се опасяваше, че раздрънканият стар облачен комбайн при Кронха 3 може би е в опасност. Това щеше да е формална акция, развяване на знамена и демонстрация на мощта на слънчевия флот. Операцията щеше да е по всички правила, без никакви нововъведения — тъкмо задача за кул Аро’нх. Може би старият офицер щеше да види, че въпреки срама си все още е ценен командир от слънчевия флот.

Тъй като вятърничавите скитници намаляваха ектипроизводството и износа си, магът-император бе заповядал небесната мина при Кронха 3 да работи с пълен капацитет. Империята се нуждаеше от постоянен приток на космическо гориво. Едва сега започваше да става ясно слабото звено в тяхната икономика: до каква степен зависят от скитниците, за да се снабдяват с необходимия ресурс.

Много отдавна, когато илдирийците бяха позволили на прокудените човешки кланове да поемат управлението на старите ектипроизвеждащи фабрики, скитниците бяха взели дългосрочни заеми, за да построят нови небесни мини. Предусетил икономическата промяна, обезпокоеният маг-император неотдавна беше предупредил скитниците да не пресрочват заемите си. Човешките номади изненадващо бяха продължили да изплащат очакваните вноски, прибягвайки до неподозирани парични резерви. Никой не знаеше как скитниците са придобили такова течно богатство, нито колко време могат да продължават редовно да изплащат дълга си.

Засега доставките на екти за Илдирийската империя бяха съкратени с тридесет процента и дори магът-император не можеше да направи нищо. Чрез тизма адар Кори’нх усещаше страданието на владетеля си. Остарелият облачен комбайн при Кронха 3 не беше в състояние да компенсира намалението, въпреки че работниците полагаха всички усилия.

Строени от кул Аро’нх в тържествено клиновидно формирование, четиридесет и деветте кораба бяха обкръжили системата на Кронха 3. Щяха да впечатлят и илдирийските работници, и потенциалните врагове със страховитата мощ на слънчевия флот. От висока орбита над газовия гигант манипулите пратиха катери и лъчи да патрулират в небето.

Адар Кори’нх се спусна с ескорт на летящия фабричен град. Той командваше целия флот и негов дълг бе да се показва пред хората и да ги успокоява.

Старата колония при Кронха 3 имаше място в илдирийския фолклор и се споменаваше хиляди пъти в Сагата за седемте слънца. Огромната фабрика летеше високо над гъстите пари и облачните слоеве. Във всички посоки стърчаха гигантски структури, дестилационни и реакторни камери. Промишлените й системи бяха остарели и неефикасни, но производството на водородния алотроп не спираше.

Ектифабриката побираше достатъчно обитатели, за да представлява истинска отломъчна колония. Макар и изолирани от родната си планета, илдирийците бяха достатъчно много, за да не се чувстват откъснати. И поради близостта на Илдира, миньорите от Кронха 3 често получаваха домашен отпуск — веднага щом пристигнеха заместници, които да продължат работата им.

И все пак, когато видя мащабите на фабриката и самия брой работници, нужен за поддържане на критичната гъстота на население за тизма, Кори’нх разбра защо скитниците са много по-ефикасни, като се имаше предвид способността им да живеят и работят в усамотение.

След като адарът слезе, на доковите платформи кацнаха още пет катера. Работниците и техните семейства посрещнаха военните с великолепен прием. Кори’нх виждаше, че те също се страхуват от невидимите чуждопланетяни, таящи се в облаците под мината, макар че през многото векове, откакто работеха тук, никога не бяха виждали нито следа от опасност. Слънчевият флот им вдъхна спокойствието, от което се нуждаеха.

Не бе изтекъл и един ден от пристигането на флота, когато започна атаката.

Ослепително ярките светлини се появиха без предупреждение в облаците под гигантския промишлен град. Вечно бдителните патрулни лъчи на Кори’нх почти мигновено забелязаха промяната и обявиха бойна тревога. След като бе получил засечените от земните въоръжени сили образи от Ансиър и от унищожената небесна мина при Велир, адарът знаеше как започват такива нападения. Войниците му достатъчно се бяха упражнявали и реагираха с нужната бързина.

Въпреки това не бяха достатъчно подготвени.

Кори’нх повика бригада ескортни кораби, които да кацнат на грамадния фабричен комплекс и да евакуират целия личен състав. В индустриалния град завиха сирени и илдирийците се втурнаха към определените си пунктове и се подредиха на опашки пред изходите.

Адарът остави един септар да ръководи евакуацията и се качи на първия катер.

— Трябва да се върна при флота си — каза той. Безпокоеше го липсата на находчивост на кул Аро’нх в кризисни ситуации. Трябваше лично да поеме командването на манипулата.

Когато катерът се издигна над последните атмосферни пластове й навлезе в космическия мрак, той погледна надолу и видя първото от страшните диамантени бойни кълба да изплува от дълбините на Кронха 3. Начупени електрически дъги пращяха по тъпите шипове, стърчащи през корпуса му. На палубата се разнесоха викове, пилотите на катера задействаха аварийните дюзи. Няколко секунди Кори’нх можеше само ужасено да зяпа, после се хвърли към комуникационния пулт.

Кул Аро’нх вече отправяше гневни заплахи към приближаващите се дълбокоядрени извънземни.

— Не посягайте на нашата фабрика, иначе ви заплашват тежки последици.

Адар Кори’нх знаеше, че тези предупреждения са безполезни. До този момент чуждопланетяните бяха отказвали да установят контакт. Този път обаче дълбокоядреният враг си имаше работа с нещо повече от безпомощна скитническа небесна мина. Срещу тях бе добре въоръженият илдирийски слънчев флот.

— Върни ме на водещия боен лайнер — извика Кори’нх на пилота и той обърна към огромния флагмански кораб на слънчевия флот.

Докато командирът на манипулата повтаряше строгите си заплахи, зловещата кристална сфера продължаваше да изплува от облаците и сините й мълнии се готвеха за атака. Кори’нх се свърза с водещия лайнер.

— Не си губи времето, кул Аро’нх. Тези чуждопланетяни вече достатъчно пъти доказваха агресивните си намерения. — Той дълбоко си пое дъх. — Открий огън!

Докато ескортите продължаваха да се спускат към летящия град, за да евакуират колкото може повече от обитателите му, от облаците се появи второ бойно кълбо и се понесе към небесната мина. Дълбоко долу адарът видя трето фосфоресциращо петно. Още колко имаше?

— Както наредиш, адаре — каза кул Аро’нх и даде заповед на първите редици лайнери. Те изстреляха заряд кинетични ракети, които с огнени експлозии улучиха диамантения корпус — но оставиха само едва забележими петна. Аро’нх изстреля високоенергийни режещи лъчи, копия от оранжеви пламъци, които опърлиха ивици по кристалния корпус. Един от лайнерите се насочи за близка атака.

В отговор от шиповете на двете чуждопланетни бойни кълба запращяха сини мълнии. С взрив на чиста енергия дълбокоядрените чуждопланетяни напълно изпариха най-близкия боен лайнер. Другите кораби се разлюляха.

Всички илдирийски войници ахнаха. Адар Кори’нх не можеше да повярва на очите си, не можеше да повярва на абсолютната лекота, с която враговете бяха унищожили един от най-мощните кораби в илдирийския слънчев флот! Кул Аро’нх извика на останалите си лайнери да се прегрупират.

От небесната мина при Кронха 3 започнаха да се издигат ескортни кораби, натоварени с бежанци, докато в същото време продължаваха да кацат други транспортни съдове. Работниците в миньорския град бяха изпаднали в паника. Кори’нх чуваше виковете им за помощ по комуникационните канали, ала не можеше да ги евакуира по-бързо. Доковите отсеци на манипулата вече бяха изпълнени до крайност.

Започнаха да отлитат малки частни кораби, туристически яхти и снабдителни съдове, предназначени за редовни полети до главната илдирийска система. Но те нямаше да са достатъчни, за да отведат в безопасност всички жители на многолюдната отломъчна колония.

От облаците изплува и третото диамантено бойно кълбо и трите грамадни сфери увиснаха високо над бурите на Кронха 3. После откриха огън по облачния град. Първият изстрел взриви един реакторен купол и изпари един от жилищните модули, в резултат на което загинаха стотици илдирийци. Пламъците бързо се разпространиха из фабриката.

Адарът усети мъчителна болка в гърдите си, мъка чрез тизма за всички загинали.

— Закарай ме на флагманския кораб!

— Почти стигнахме, адаре.

От орбита кул Аро’нх прати пет бойни лайнера срещу най-близката сфера. Капитаните използваха всички оръжия от арсенала си: високоенергийни лъчи, кинетични ракети, дори мощни планетоцепи.

По шиповете на чуждопланетните кълба отново запращяха сини мълнии, улучиха шест от невъоръжените, натоварени с бежанци ескорти и ги превърнаха в стопени останки. После взривиха друга част от ектипроизвеждащата фабрика. Исполинският промишлен град се разлюля в небето, вече смъртно ранен.

Когато катерът най-после пристана във флагманския лайнер, адар Кори’нх се втурна към командния център. От своя боен кораб кул Аро нх не преустановяваше огъня, но без да нанася видими щети на диамантените сфери.

След като видяха, че противникът унищожава бежанските кораби, пилотите на неговите ескорти, които все още продължаваха отчаяната евакуация, помолиха да се оттеглят.

— Няма да прекратя спасителната операция — рязко заяви Кори’нх.

Двадесет ескорта, претъпкани с ужасени илдирийски бежанци, пристанаха в бойните лайнери и разтовариха пътниците си. До този момент бяха спасени стотици облачни миньори, но те бяха едва една трета от населението на отломъчната колония. Вече цялата летяща фабрика беше обгърната в пламъци, жилищните й сфери бяха разбити, от промишлените отсеци, кондензационните кули и дестилаторите се вдигаше дим.

Кори’нх поиска доклади от командирите в манипулата. Още пет ескорта отлетяха от обречената небесна мина. Над петдесет малки частни кораба вече бяха напуснали атмосферата на Кронха 3 и молеха лайнерите да ги приберат.

Без да обръщат внимание на яростната съпротива на илдирийския слънчев флот, трите чуждопланетни бойни кълба се приближиха към димящата фабрика и с едновременен зловещ залп от сини мълнии унищожиха целия небесен град и го превърнаха в разпръскващ се облак от останки, които се посипаха като метеори в млечнобелите мъгли на планетата.

Кори’нх повика оцелелите кораби от манипулата си.

— Съберете всички бежанци, които можете. Ескорти, незабавно се върнете на лайнерите си. — Гласът му секна. Никога не бе чел за такъв позорен разгром — през дългата и славна история на Илдирийската империя! Това поражение щеше да бъде записано в Сагата за седемте слънца за всички следващи поколения. — Трябва да отстъпим. Трябва да се оттеглим в безопасност.

— Но, адаре! — обади се по комуникационната система кул Аро’нх. — Слънчевият флот никога не бяга. Позорът…

— К’лар бекх! Току-що спасихме колкото можехме и ги караме на бойните си лайнери. Не мога да позволя всички да загинат заради нашата ненужна храброст и гордост. На първо място сме длъжни да върнем цивилните на Илдира и да докладваме на мага-император.

Кул Аро’нх нареди шест от седемте лайнера в първата му септа да се върнат в манипулата. Ала бойният кораб на стария офицер продължи да се носи към врага.

Седнал в командния си център, адарът видя по сензорните данни, че консервативният стар кул е развил такава мощност на космическите си реактори, че да предизвика верижно претоварване. Самотният лайнер се приближаваше към трите диамантени бойни кълба, които все още висяха над тлеещите останки от небесната мина.

— Какво си намислил, кул Аро’нх? — рязко попита Кори’нх.

— Както сам ни инструктира по време на тренировъчните учения, адаре, опитвам се да приложа нетрадиционна тактика. Може би маневрата ми някой ден ще стане обичайна за отчаяни ситуации като тази.

И след тези думи старият офицер окончателно прекъсна връзката. Беше взел решение и бе видял своя път. Кори’нх можеше само безпомощно да наблюдава лайнера, чиито задни люкове сияеха във вишневочервено. След няколко секунди реакторите щяха да достигнат критичната си точка.

Всички на борда — екипажът, войниците, инженерите… Докато корабът се приближаваше към гибелта си, Кори’нх усещаше ужаса им, тяхната решителност, мрачното им одобрение. Стоеше в командния център и знаеше, че е отговорен за действията на кула. Той го бе опозорил, беше го лишил от стабилна причина за съществуване, бе го тласнал към това крайно решение.

„Само да се получи…“

Кул Аро’нх насочи кораба си към първото бойно кълбо и изстреля всичките си останали кинетични ракети и планетоцепи, като в същото време не прекъсваше безмилостната си бомбардировка с високоенергийни лъчи. Кори’нх вече виждаше нанесените щети. Другите две сфери се издигнаха, сините мълнии по върховете на шиповете им се сливаха.

Ала преди да успеят да се стрелнат напред, корабът на Аро’нх се блъсна челно в бойното кълбо. В този момент космическите реактори достигнаха критичната си точка и в резултат над облаците на Кронха 3 за секунди се образува ново слънце.

Кори’нх усети взрива като кинжал в сърцето си. Ала след всички жертви, взети от чуждопланетния враг, смелите мъченици на борда на лайнера поне не бяха безпомощни. Кул Аро’нх беше избрал съдбата им и — ако адарът имаше думата — тяхната саможертва щеше да се увековечи в Сагата за седемте слънца.

Когато след ослепителното претоварване сензорните екрани се пренастроиха, адар Кори’нх видя, че първата чуждопланетна сфера пада в обятията на гравитацията на газовия гигант. Смъртно ранена.

Другите две диамантени кълба се люлееха, сякаш зашеметени. Изглеждаха напукани и повредени от ударната вълна, от пробивите в сферичните им корпуси изтичаха бели струи въздух. Ала чуждопланетяните бързо се възстановяваха.

Кори’нх знаеше, че останалата част от манипулата му и спасените миньори са обречени, ако не действа незабавно.

Трябваше първо да мисли за хората. Той отвори канал до оцелелите кораби от слънчевия флот и заповяда бързо и пълно оттегляне на четиридесет и седемте победени лайнера.

Адарът беше в шок. Току-що бе станал свидетел на окончателния разгром на бойния си флот — първото унизително поражение в епичната им история. Но въпреки този позорен провал и невъобразимата загуба на толкова много хора, Кори’нх изпитваше дълбоко отчаяние. Знаеше, че това вероятно е само началото.

Сега чуждопланетният враг беше обявил война и на Илдирийската империя.