Кевин Андерсън
Скритата империя (16)

14.
Ческа Перони

Скитническата яхта поддържаше позиция на уговореното място в пустия космос. Частният кораб нямаше обозначения, които да показват, че на борда му се намират високопоставената говорителка на всички скитнически кораби и нейното протеже. Скитниците грижливо криеха политическите си карти и рядко прибягваха до символи или декорации на властта.

Ческа Перони седеше на мястото на копилота, наблюдаваше пустотата и следеше сензорите. Около тях блещукаха далечни звезди, отчасти скрити от редките валма мъглявинен газ.

— Все още нито следа от другия кораб. — С големи очи, смугла кожа и чувство за хумор, с което можеше да се сравнява единствено чувството й за дълг, Ческа винаги държеше отворени сърцето и очите си.

Жилестата старица до нея, Ихи Окая, се взираше през илюминатора, сякаш всяка звездица заслужаваше да й обърне внимание.

— Търпение, търпение. — Старата говорителка имаше неизчерпаеми запаси от вътрешен покой и интелигентност, с която никога не парадираше.

На контролния пулт на Ческа замига лампичка.

— Аха, идва.

Ихи Окая прехапа устни и впери очи в звездните простори, за да различи точицата, предизвестяваща появата на дипломатическия транспортен кораб на терокския престолонаследник Рейналд. От месеци синът на майка Алекса и отец Идрис бе уреждал тази среща чрез посредници и писма. Упорството му беше достойно за възхищение.

— Най-после получава каквото иска — с дрезгавия си глас каза старата жена. — Става ми смешно, като си помисля как щеше да се смае председателят Венцеслас, ако знаеше, че Рейналд си е направил целия този труд само за да се срещне с някакви си скитници.

Ческа погледна говорителката.

— Този младеж навярно знае за нас повече от другите човешки правителства. — Двете жени бяха информирани за пътешествието на Рейналд и уважаваха интереса му към всички важни общества в Спиралния ръкав, включително често пренебрегваните космически цигани.

Ихи Окая се намръщи.

— А може би не пазим тайните си толкова добре, колкото си мислим. — Въпреки че тяхното номадско общество имаше много кораби и огромни богатства, клановете държаха делата си в пълна секретност и избягваха да привличат вниманието.

Крайниците на старицата бяха тънки и костите й бяха крехки като сух бамбук, което я принуждаваше да прекарва повечето си време в скитническия астероиден конгломерат Рандеву. Ихи Окая се бе омъжвала четири пъти и беше надживяла четиримата си съпрузи. От всеки от тях бе родила по няколко деца и сега имаше четиринадесет синове и дъщери, петдесет и трима внуци и постоянно растящ брой правнуци. Старата говорителка вече дори не се опитваше да ги помни.

Терокският дипломатически кораб се приближи до скитническата яхта и с майсторски маневри се изравни с нея. След като скачиха шлюзовете, Рейналд влезе в приемния отсек на яхтата.

Тъмната коса на терокския принц беше сплетена на множество плитки. Татуировките му изпъкваха на фона на яката му. На красивото му лице се изписа любезна усмивка и той се поклони на двете жени. Очите му заблестяха от очевидно възхищение от красотата на Ческа и тя се изчерви.

— Извинявам се, че не можем да ви приветстваме с повече церемонии — каза Ихи Окая и го покани с жест в малкото им общо помещение, в което нямаше почти нищо, освен бюфет с храна и напитки и маса за няколко души. — След като идвате от Терок, трябва да сте свикнали всичко да е в много по-огромни мащаби.

Рейналд разпери ръце.

— Понякога предпочитам по-интимна обстановка. Освен това… — той погледна Ихи Окая, после подчертано се усмихна на Ческа — … искам да разговарям насаме с вас, а не в присъствието на хиляди други.

След като отпиха по няколко глътки чай от пиперов цвят и си размениха символични подаръци, Ихи Окая го погледна и каза:

— Вие възбудихте любопитството ни, младежо. Кажете ми, какво са сторили скитниците, че да събудят интереса на един терокски принц?

Рейналд се наведе напред, сключи пръсти и сякаш излъчи физическа искреност, която според Ческа не можеше да е престорена.

— Реших, че между скитниците и терокците има много общи неща. И двете ни общества са избегнали мрежата на Ханзата. Терок е единственият колониален свят, който остава независим. Всички други са подписали Хартата на Ханзата. Скитниците също живеят самостоятелно и се управляват сами, без теранските ограничения.

— Причината е, че им осигуряваме жизненоважни услуги — вие със своите зелени жреци, ние с нашите екти — отвърна Ческа.

Рейналд вдигна пръст.

— Въпреки това клопката винаги съществува. Вижте, не съм привърженик на драстични промени, защото, ако предизвикаме гнева на Ханзата, не можем да предвидим какви отчаяни действия ще предприемат. Можем обаче да организираме някои по-малки съюзи между нашите народи, взаимни отстъпки, с които да укрепим основите си.

Ческа погледна Ихи Окая, ала старицата продължаваше съсредоточено да се взира в Рейналд.

— Не възразявам срещу по-голяма сигурност от капризите на Земята. Явно много сте мислили за това, младежо.

— Като престолонаследник, имах години да мисля за всичко, което мога да направя. Сега проучвам някои свои идеи.

— И какви са те? — попита Ческа.

Рейналд откровено изложи няколкото им общи проблеми.

— Ще започна от ваша гледна точка. Скитническите небесни мини произвеждат повечето екти, използвани в Спиралния ръкав. Товарните ескорти превозват ектите от небесните мини до транспортните станции, откъдето горивото се разпространява единствено от Теранския ханзейски съюз. Терок и други човешки колонии нямат откъде другаде да купуват екти, поради монопола на Ханзата. Защо да поставят такава преграда за разпространението на екти?

— Да не намеквате, че Ханзата участва в нечестни търговски дейности?

Рейналд отпи от билковия си чай.

— Не е тайна, че наскоро те рязко увеличиха таксите и промениха политиката си, което оказа отрицателно въздействие върху скитническия бизнес. Нали тъкмо затова Ранд Соренгаард започна да плячкосва ханзейски търговски кораби?

Ческа свъси вежди.

— Той е вътрешен проблем на скитниците. Ние имаме много кланове и множество волеви личности. От време на време някой от тях става… непокорен. За нещастие дори говорителят не може да контролира всички.

— И как ще промените тези търговски дейности, младежо? — върна се на въпроса Ихи Окая.

— Ами, Терок няма голям космически флот. Ние — поне повечето от нас — предпочитаме да сме в световната гора и да не пътуваме в Спиралния ръкав. Подобно на всеки цивилизован свят обаче, ние участваме в междузвездната търговия и нашите зелени жреци разнасят фиданки на други планети, за да разпространяват колкото може по-нашироко гората. Затова имаме нужда от екти. В момента разчитаме на Ханзата За този жизненоважен ресурс. — Той отново се усмихна. — Ще ми се да проуча възможността скитниците и терокците да се споразумеят за по-преки доставки.

Ческа лукаво се усмихна.

— О, това хич няма да се хареса на Гъската.

— Ни най-малко. — Ихи Окая погледна ученичката си и кимна. — Но не вярвам да има някакви законови пречки.

Предложението на Рейналд изненада Ческа, тъй като малцина приемаха скитниците на сериозно и ги смятаха за измет, случайно разполагаща с полезен продукт. Ханзата никога не си бе правила труда да следи колко небесни мини управляват скитниците, нито кои газови планети експлоатират. В Спиралния ръкав имаше толкова много необитаеми системи, толкова много газови гиганти, че никой не можеше да наблюдава всички. Как можеха ханзейските шпионски кораби да забележат дори грамадна летяща фабрика на фона на планета, по-голяма от Юпитер?

Рейналд с привидна невинност им зададе сондиращи въпроси за скитническите бази и фабрики, но Ихи Окая опитно ги заобиколи, без да даде полезна информация на младежа.

— Трябва да обсъдя това с другите кланове, Рейналд. Но приветствам установяването на връзки между терокците и скитниците. Какво предлагате от своя страна?

Принцът не успя да се сдържи и се усмихна.

— Навярно терокците могат да предложат услугите на неколцина зелени жреци, какво ще кажете? Убеден съм, че при всичките ви пръснати надалеч едни от други кланове, скитниците ще могат да използват мигновените комуникации.

— Вярно е, ние сме отдалечени едни от други и новините пътуват бавно, но сме се научили да живеем със собствени методи — отвърна старицата. — Следваме Пътеводната звезда.

— И все пак понякога може да искате по-бързо да научите някое важно събитие. — Очите на Рейналд пламтяха. Той се наведе над масичката. Очевидно се готвеше да разкрие някаква тайна. — Например наскоро нашите зелени жреци предадоха доклад от генерал Ланиан — относно арестуването и екзекутирането на Ранд Соренгаард близо до Ирека. ЗВС му устроили засада и пленили целия му екипаж. Всички били изхвърлени през херметичния шлюз.

Ческа и Ихи Окая се спогледаха. Младата жена мъчително преглътна.

— Проклетите ЗВС. Това наистина е лоша новина.

Рейналд се изненада.

— Наистина ли сте подкрепяли действията на Соренгаард? Той като че ли по-скоро беше революционер, отколкото пират…

— Ние разбираме мотивите му, младежо, защото Ханзата несправедливо се отнася към скитниците. Насилието обаче само води до още повече насилие, вместо да носи приемливо решение. Като говорителка на скитниците, аз не мога да оправдая методите му.

Старата говорителка се върна на въпроса.

— Въпреки всичко, принц Рейналд, трябва почтително да отклоним вашето извънредно щедро предложение.

Ческа погледна почернелия от слънцето красив младеж.

— Съгласна съм. Просто не е възможно да допуснем сред скитниците да живеят зелени жреци. — По гърба я полазиха тръпки при мисълта, че външни хора могат да видят техните най-грижливо пазени в тайна инсталации. Въпреки че телевръзката осигуряваше мигновено установяване на контакт, тази информация ставаше известна на всички зелени жреци. Скитниците никога нямаше да се разкрият до такава степен.

Рейналд прие отказа с кисела усмивка.

— Базил Венцеслас дава мило и драго за повече жреци, но ние му отказахме. Вашата реакция е съвсем различна от опита ми с Теранския ханзейски съюз.

— Скитническото общество също е съвсем различно от това на другите хора.

Терокският престолонаследник хвърли поглед към красивата Ческа.

— Тогава можем да обмислим друг съюз, например брачен…

Ала младата жена вдигна ръка. Първо погледна изящните си пръсти, после него.

— Това би бил ценен политически съюз. Но трябва да ви осведомя, че вече съм сгодена със собственика на голяма и доходна небесна мина. — „И съм влюбена в брат му.“

Рейналд се извърна със засрамено изражение, което му придаде вид на още по-млад.

— Той е щастливец.

Ческа го съжали, дори изпита известно влечение към него, но предстоящият й брак с Рос Тамблин беше сигурен, въпреки тайните й чувства към Джес. Присъствието на Рейналд в уравнението щеше да направи и без това сложното положение нетърпимо.

Въпреки че не бяха стигнали до конкретно споразумение, Рейналд изглеждаше общо взето доволен от разговора. Той отново се поклони.

— Позволете ми, преди да се върна на Терок след това дълго пътешествие да отправя сърдечна покана към вас или който и да е друг скитнически представител да посети нашата величествена световна гора. Пустият космос рано или късно ще ви омръзне.

— Космосът никога не е пуст, ако знаеш какво да търсиш. — Ческа топло стисна ръката му. — Все пак много ми се иска някой ден да я видя.