Кевин Андерсън
Скритата империя (114)

112.
Крал Питър

В деня на коронясването си Реймънд виждаше всички цветове прекалено пъстри, звуците му се струваха прекалено остри. И все пак чувствата му — от въодушевление до бунтовност — бяха приглушени и далечни.

Той разбра, че Базил Венцеслас сигурно го е упоил.

Марионетният принц оказваше странно доброволно съдействие на прислужниците, които го облякоха, увиха го в широки кадифени одежди и провесиха на шията му тежки медальони. Всички дрехи бяха обточени със златни дантели, осеяни с лъскави геми. Грижливо сресаха русата му коса, скриха всички петънца и лунички по кожата му. Още от самото начало на царуването си крал Питър трябваше да изглежда съвършен.

Под мъглявата топлота на опиатите Реймънд усещаше прилив на безпомощен гняв. Някаква безпристрастна и логична част от ума му обмисляше последиците. Сигурно му бяха сложили нещо в закуската. Председателят Венцеслас естествено искаше да има кротък и доволен принц, който да се спусне по килима и да приеме прекрасната си корона от архиотеца на единството. Всякакви признаци на съпротива щяха да провалят цялостния ефект.

Дали Ханзата вече подозираше сериозните му резерви? Дали Базил знаеше, че младият Реймънд е открил неговите престъпления и лъжи?

Щом ръководителите на Ханзата бяха готови да го упояват и манипулират дори когато не им беше дал явна причина да се съмняват в него, това не вещаеше нищо добро за бъдещето му като крал. Ала той бе научил колко зли са тези хора в деня, в който беше узнал истината за смъртта на семейството си. Ханзата бе готова да направи всичко, за да осигури успеха си.

Пред Двореца на шепота от часове течеше пищен празник. По всички куполи, колони и стълбове в дворцовия квартал бяха запалени допълнителни факли. На всеки кръгъл час във въздуха се изстрелваха пъстри фойерверки, които избухваха във великолепни огнени букети. Всеки от тълпата, който беше дошъл да види коронясването на новия крал, получи възпоменателни монети, специално отсечени за случая.

Вече изцяло ремонтираният и лъснат ОХ цял ден бе подготвял Реймънд за церемонията. Учителското компи репетира речта със своя млад подопечен, обясни му какви почести и медали трябва да раздаде в чест на знаменателното събитие.

Макар че се беше сближил със стария робот и бе обсъждал много интелектуални и философски проблеми с него, Реймънд не му беше признал за откритията си. Щеше да пази тайната за заговора на Ханзата дълбоко в душата си и да използва информацията, когато настъпеше моментът.

След като надлежно го облякоха и приготвиха, ОХ го придружи като малък оловен войник до подиума. Реймънд подозираше, че андроидът има ясна заповед да е негов страж и пазач, а не само приятел.

Като се опитваше да се съсредоточи през мъглата на опиата, той погледна надолу към дългата река на пурпурния килим, която течеше през вътрешния двор, сводестия портал и новата тронна зала.

Облечен в скъп официален костюм, но без пищни украшения, тъй като нямаше да го показват по новините, председателят Венцеслас го пресрещна в нишата, от която младежът щеше да започне шествието си към трона.

— Тази церемония трябва да мине съвсем гладко, Питър — каза Базил с бащинска усмивка, която нямаше никаква стойност, тъй като Реймънд знаеше как го е излъгал. — Трябва да направим коронацията достатъчно зрелищна, за да възпламеним още по-силен пожар на патриотизъм. Нашите граждани вече се сплотиха срещу хидрогите. Това положение трябва да се запази.

— Ще направя всичко възможно, председателю Венцеслас — отвърна Реймънд. Гласът му бе спокоен, което може би се дължеше и на притъпяващото въздействие на опиатите.

— Войните са най-подходящите условия за заздравяване на единството и държавната власт — продължи председателят. — Войната също е най-подходящото време за изобретателност и находчивост. Когато всичко това свърши, властта на Ханзата ще е по-силна отвсякога. — Той потупа Реймънд по рамото. — Може би това ще е нашата утеха… стига междувременно хидрогите да не ни нанесат прекалено много щети.

В уреченото време прозвучаха фанфари. Туристическите цепелини се приближиха към двореца. В небето отново разцъфнаха фойерверки, този път по-големи отпреди.

Преди Реймънд да успее да започне шествието си обаче, дотичаха двама офицери, задъхани и зачервени. Изблъскаха кралските гвардейци настрани, втурнаха се към председателя и бързо му съобщиха новината, която носеха и която очевидно беше лоша. Председателят ги зяпна и пребледня. Попита ги нещо и офицерите отговориха, сякаш засрамени. Базил явно се стъписа.

Фанфарите достигнаха най-високите си тонове и Реймънд разбра, че трябва да започне бавния си дълъг път по пурпурния килим. Но вместо това попита:

— Какво има, председателю Венцеслас? Какво се е случило? — Базил се опита да го отпъди като досадно насекомо, но Реймънд успя да вложи в гласа си изненадваща сила въпреки притъпяващото въздействие на опиата. — Трябва да знам, щом ще ставам крал.

Председателят се обърна към него. Все още не бе дошъл на себе си достатъчно, за да контролира думите си.

— Хидрогите са атакували нашия флот при Юпитер. Унищожили са наши кораби и комбайни. Не знам колко души са загинали. — После отново погледна двамата военни куриери. — Сигурни ли сте в това?

Те енергично кимнаха.

— Абсолютно. В момента адмирал Стромо връща „Голиат“ насам, но дреднаутът е тежко повреден. Унищожени са много кораби. Нашите най-добри оръжия, най-сигурните ни отбранителни средства не са стрували нищо срещу…

Фанфарите утихнаха и навън се възцари неловка тишина. Всички очакваха принц Питър да се появи. Базил се опомни и се завъртя като кобра към Реймънд.

— Върви! Имаш работа.

Младежът се изненада.

— Дори и след това ли? Не трябва ли някак да променим реакцията си? Ами ако направя изявление…

— Не! Сега повече отвсякога трябва да ги сплотиш, да покажеш силата си. Върви, вземи короната и им дай надежда. Единствено ти, Питър, можеш да спасиш нашия народ. Те го вярват.

Замаян, Реймънд пристъпи заедно с ОХ към сводестия портал. Тълпите се смълчаха. Дебелият килим пресичаше вътрешния двор, за да могат медиите да уловят всяка бавна и внимателна крачка. Облечените в безупречни униформи кралски гвардейци стояха от двете страни на пътеката. Реймънд вирна брадичка и тръгна напред.

Коронацията мина като насън. Пътят по пурпурния килим сякаш продължи цяла вечност. Когато Питър мина под орнаментирания свод и влезе в приемната зала, се разнесоха оглушителни овации. Колкото по-напред вървеше, толкова по-видни ставаха присъстващите: корпоративни ръководители, гостуващи сановници, известни личности.

Когато най-после стигна в тронната зала — чувстваше се сам въпреки огромния брой хора, — Реймънд се смая от великолепието й.

Реконструкцията беше завършена с главоломна бързина. Не се забелязваше нито следа от опустошенията. Тронът изглеждаше същия като онзи на крал Фредерик, макар че навярно бе още по-голям и по-величествен. Имаше още повече огледала, призми и витражи. Не беше останало нито петънце, което да напомня на хората за ужасяващото събитие.

Овациите се усилиха. Нищо не се бе променило. Ханзата се беше отърсила от опустошенията, нанесени от извънземния пратеник.

Реймънд се запъти към издигнатата платформа и очакващия го трон. Около него стояха най-изтъкнатите личности в Ханзата — губернаторите на десетте най-влиятелни колониални свята и пищно облеченият архиотец на единството, говорител на всички религии. Огромната му лилава пелерина и одеждите му бяха извезани с диаманти — съзвездие от шарки, включващи символите на всички разнообразни религии от земното минало — кръстове, кръгове, полумесеци, дървета, преплетени в лабиринт, който вече не означаваше абсолютно нищо. Архиотецът беше празен и символичен религиозен фигурант… с роля, подобна на онази, която щеше да играе Реймънд.

Когато младежът се изкачи на първото стъпало, първият колониален губернатор протегна короната и я подаде на съседа си, който я връчи на следващия и така нататък от ръка на ръка. Всеки от тях докосваше короната и я предаваше нагоре, с което символично показваше, че царуването на крал Питър произтича от подкрепата на всички фракции, бизнеси и религии. Накрая архиотецът се усмихна на Реймънд с блеснали очи и напевно произнесе поздравления и благословии на осем различни езика, като завърши на търговски стандартен.

Реймънд гледаше право пред себе си и се бореше със странната си вцепененост. Архиотецът се наведе напред, поклони се, после сложи край на церемонията. Макар че короната вече беше върху русата му глава, младежът не усещаше тежестта й. Все още.

Толкова много пъти бе репетирал речта си, че после изобщо не си спомняше как я е казал. Коронацията мина идеално, без да се споменава за хидрогската атака при Юпитер. Тази новина щеше да се разпространи по-късно. Такава катастрофа не биваше да опетни деня, в който един принц ставаше крал.

Когато се върна при председателя Венцеслас за кратък отдих, преди да присъства на подготвените тържества и банкети, Реймънд усети, че действието на опиата отслабва. Най-после можеше да разсъждава сам.

Председателят вече се беше овладял след новината за унизителния разгром на ЗВС. Бе преминал етапа, в който не искаше да повярва на случилото се, и беше започнал да планира най-добрата реакция и най-подходящото овладяване на ситуацията. Реймънд реши все още да не го разпитва за това. Като крал Питър, той несъмнено щеше да стане говорител на гнева на Ханзата.

Базил се приближи до него и доволно кимна.

— Поне едно нещо днес мина добре — каза той. — Крал Питър, ти имаш потенциал да станеш добър владетел. Ще почакаме няколко години… — председателят му се усмихна, сякаш си мислеше, че му съобщава добра новина — и ще ти потърсим подходяща кралица.