Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Empire, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Скритата империя
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954–585–419–7
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Скритата империя от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 21:51, 23 май 2015 (UTC). |
Скритата империя | |
Hidden empire | |
Автор | Кевин Дж. Андерсън |
---|---|
Първо издание | 2001 г. САЩ |
Издателство | Aspect/Orbit Books (US) |
Жанр | научна фантастика, космическа опера |
Вид | роман |
Страници | 464 |
Поредица | „Сага за седемте слънца“ |
Следваща | „Гневът на хидрогите“ |
Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
Преводач | Крум Бъчваров |
ISBN | ISBN 954-585-419-7 |
„Скритата империя“ (на английски: Hidden empire) е роман на американския писател фантаст Кевин Дж. Андерсън от 2001 година.
Тази книга е първата от поредицата „Сага за седемте слънца“. На български е издадено и продължението – „Гневът на хидрогите“.
Сюжет
2427 година. Хората са се разселили на над сто свята и са основали три основни „клона“ на човечеството:
- Ханзата – населява 69 свята, своеобразна монархия, главна планета – Земя.
- Терок – планета, родоначалник на Световната гора и роден дом на Зелените жреци.
- Скитническите кланове – своеобразни „отшелници“ от останалите, разделени на кланове и занимаващи се основно с производство на „екти“ – алотроп на водорода, основното гориво при междузвездни пътувания, произвеждащо се в газовите гиганти.
Освен човечеството спиралния ръкав на Млечния път населява още расата на Илдийците. Управлявани от „маг-император“, който поддържа телепатична връзка с всичките си поданици, разделени на касти (работници, учители и т.н.). Имат един огромен епос – „Сага за седемте слънца“, в който е записана историята им, и който продължава да се дописва с новите събития. Името идва от Миджистра – тяхната родна планета, която се върти около 7 слънца и там никога не настъпва нощ. В тази книга извънземната раса записва всичко, което се е случило и продължава да се случва. Съществуват и останки от изчезналата вече раса на Кликисците – насекомоподобни извънземни, от които са останали само руини, и стотици насекомоподобни робота с изтрита памет.
На една от бившите кликиски планети ксеноархеолози откриват пиктограма на метод за превръщане на газови гиганти в звезди. Ханзата веднага решава да изпита технологията, газовият гигант Ансиър е превърнат в звезда, а прилежащите му луни започват да се превръщат в земни колонии и нови светове.
Оказва се обаче, че в газовите гиганти живее могъща извънземна раса, наречена Хидроги. Скоро след опита с „кликиския факел“ огромни космически кораби започват да нападат всичко, което се доближава газовите гиганти. Започващата война поставя на карта съществуването не само на човечеството, а и на всичко живо.
Председатели на Теранския ханзейски съюз
Кристиан Гелър (2200–2215)
Роузана Бърк (2215–2223)
Уилям Данфорт Пейп (2223–2243)
Малкъм Станис (2243–2253)
Франсин Майер (2253–2270)
Адам Чо (2270–2291)
Бъртрам Гозуел (2291–2298)
Рейгън Чалмърс (2298–2299)
Сандра Ейбъл-Уекслър (2299–2315)
Клеър Фейзо (2315–2338)
Мигел Байрън (2338–2347)
Там Чарлз Вичински (2347–2359)
Робърт Робъртс II (2359–2367)
Кели Кърк (2367–2380)
Морийн Фицпатрик (2380–2389)
Роналд Паломар (2389–2406)
Базил Венцеслас (2406- )