Кевин Андерсън
Скритата империя (76)

74.
Тасия Тамблин

Въпреки че скитническите търговски кораби осигуряваха жизненоважните екти и други ресурси на Теранския ханзейски съюз, ЗВС се отнасяше презрително към „космическите цигани“. Тасия смяташе, че войниците имат нужда от някаква изкупителна жертва, докато влязат в истинска битка с вражеските извънземни. Беше се примирила с това. Самата тя щеше да запази енергията си за истинския противник.

Когато бе постъпила в космическата армия, Тасия се беше приготвила за лошо отношение. Не се засягаше от детинските обиди и обикновено отвръщаше с остроумни забележки, които изненадваха Патрик Фицпатрик (особено когато не загряваше и се преструваше, че я е разбрал). След раняването му по време на учението по декомпресия тя се надяваше, че ще върнат Фицпатрик на Земята и ще го прехвърлят на канцеларска работа. Може би да брои консерви. Не би. Тасия парираше остротите на другите новобранци с превъзходството си във всички учения. Клибовете можеха да дрънкат каквото си искат, но знаеха, че тя стреля и пилотира по-добре от тях.

И все пак, винаги щом неочаквано се повреждаше някаква техника или необяснимо се изопачеше текстът на някакво съобщение, към нея се насочваха предпазливи погледи, като че ли тя беше скрита саботьорка. Тасия не разбираше защо подозират скитниците, след като те бяха пострадали от новия враг повече от всички.

„Ти какво очакваш от клибове?“

Баща й и Джес вече сигурно знаеха къде е отишла. Понякога си представяше как беснее баща й и си позволяваше кисело да се усмихне. Сигурно крещеше на замръзналия леден таван и озадачено питаше къде е сгрешил като родител. Джес може би му беше изнесъл дълга тирада за недостатъците му… но едва ли. Накрая Брам щеше да натовари брат й с още повече задължения и отговорности, щеше да критикува всяка негова постъпка и така да загуби последното си останало дете.

Тя решително вирна брадичка. Някой ден, след като станеше главната героиня в разгрома на злите извънземни, баща й щеше да се гордее с нея.

Беше дежурна в свързочния център на базата, куполно помещение над каньоните на Лабиринтус Ноктис. Смяната й се падаше през почивно време, което нямаше нищо общо с денонощния цикъл на Марс. Всички войници използваха стандартното земно военно време независимо на коя планета или кораб служеха.

В базата на ЗВС на земната луна бе спрял скитнически товарен кораб, за да остави изключително необходимите резервоари с екти за военно използване. При заминаването си от Луната той беше пратил шифрован сигнал на много ниска честота, далеч под обхвата на обикновените комуникационни канали. Когато персоналът на базата бе поискал обяснение, скитническият капитан беше отговорил, че импулсният му предавател се повредил и просто пратили пробен сигнал с ниска честота, за да не смутят нормалните военни комуникации. Тасия бе скрила усмивката си и нито за миг не беше повярвала на оправданието. Военните, изглежда, също не бяха убедени от това обяснение.

После скитническият кораб се бе отдалечил от Луната. Ала вместо да напусне Слънчевата система, беше описал широка парабола, пресичаща орбитата на Марс. Червената планета бе на една трета от обиколката около Слънцето по посока на часовниковата стрелка.

В свързочния център Тасия забеляза приближаващия се кораб и се поколеба — той летеше към военната база на Марс с необикновена бързина. Почти със сигурност бяха подправили серийните си номера и излъчваха фалшив идентификационен сигнал. Въпреки че не знаеше клана на капитана, момичето не искаше да го вкарва в беда… но ако незабавно не обявеше тревога, върху нея щеше да падне още по-голямо подозрение. Тя излъчи предупредителен сигнал.

— До скитническия капитан. Идентифицирайте се. Нямате право на достъпен вектор. — Капитанът не отговори и тя повтори, този път по-настойчиво. — Нямате разрешение за кацане. Всички провизии трябва да се доставят в лунната база. Марс е забранена зона. — „Особено за скитници.“

— Нямам намерение да кацам — накрая отвърна капитанът и й се стори, че познава гласа му. „Джес?“ Невъзможно.

— Сега ще излъча пълномощията си. — Той прати фалшив сигнал, който продължи само няколко секунди. После активира модифицираните си двигатели и толкова бързо ускори в обратната посока, че нямаше да го настигне дори ремора. Скоростта на товарния кораб удиви военните от базата, които очакваха от космическите цигани само тромави, едва функциониращи таратайки.

— Какво беше това, по дяволите? — попита вахтеният командир, който се втурна в контролната зала. — Тамблин?

— Нямам представа. — Тя безпомощно погледна другите войници.

— Скитнически кораб — отвърна Патрик Фицпатрик. Кой знае защо, винаги бяха дежурни заедно. — Питайте Тамблин.

— Сигналът беше подобен на предишния, който излъчи пилотът при лунната база — каза тя, макар да знаеше, че това само още повече ще обърка нещата. — Не знам защо.

— Сигурно някакъв шпионски сигнал — обади се Фицпатрик.

— Шифрован сигнал, така ли? — попита вахтеният командир. — Разшифровайте го, бързо! — Погледна Тасия, после другите войници в свързочния център. — Дайте го на най-добрите ни шифровчици. Искам да знам дали скитникът се е свързал с шпионин сред нас.

Тасия разбра какво си мислят всички, и я побиха тръпки. Помъчи се да запази спокойствие. Ако кажеше, че е невинна, щеше само още повече да влоши положението си.

— Той първо е бил в лунната база, после дойде тук — отбеляза тя. — Може да е търсил някого.

— Е, за доброто на човешката раса, надявам се, че този гаден скитник не е открил, когото е търсил.

Тасия прехапа устни, за да не защити капитана. Нямаха доказателства, че скитникът е възнамерявал да направи нещо, което да навреди на ЗВС. Тя въздъхна. Беше работила толкова усърдно, за да докаже предаността си, ала щом постигнеше напредък, нещо с един замах я връщаше на изходно положение. Ако клибовете станеха прекалено противни или груби, щеше да се наложи да разкървави още няколко носа в столовата.

Каквото и да бе искал скитническият капитан, Тасия най-малко имаше нужда от него.

Както му нареждаха инструкциите в шифрованото съобщение, ЕА изчака цели два дни. После изпълнителното компи колкото може по-дискретно се обърна към Тасия.

Тя беше предложила личния си робот за изпълнение на важни военни задачи, но ЕА все още посвещаваше част от времето си да се грижи за своята собственичка. Тази смяна бяха пратени да инвентират скафандрите в един складов бункер с червени стени. Дребничкото компи усърдно работеше до нея и самото му присъствие успокояваше момичето.

ЕА забръмча, сякаш сканираше.

— Няма подслушвачи. Мога да говоря спокойно. — Гласът, който се разнесе от андроида, беше зловещ и познат. — Много се радвам, че те открих, Тасия. Трябва да ти съобщя една ужасна новина и нямаше друг начин да го направя.

Бе гласът на Джес! Тя се завъртя, но видя пред себе си само компито, което й пускаше записано съобщение. ЕА й напомни за обладан от демон човек, който говори с друга самоличност.

— Скитническите компита имат специално програмиране, Тасия, и аз го активирах, като пратих кодиран сигнал — продължи гласът на Джес. — ЕА знае какви мерки да вземе, ако има опасност да попадне във вражески ръце. Инструктирана е да намери време, за да поговори с теб. Не знаехме дали съобщението ще стигне до теб по нормалните канали.

През ума на Тасия светкавично минаха безброй възможности. Какво щеше да иска от нея Джес? Каква лоша новина й носеше?

— Тасия… татко е мъртъв — каза по аудиосистемата на ЕА брат й. — Получи удар в нощта на погребението на Рос, когато ти избяга. Не се възстанови. Потърсихме те, но ти вече беше заминала.

Тя се олюля. Очите й се замъглиха от внезапно бликналите сълзи.

Джес замълча за миг и в гласа му се промъкнаха по-мрачни нотки.

— Трябва да вземеш решение и аз не мога да ти помогна в това. Имаше нова атака срещу скитническа небесна мина, също като в случая с Рос. Фабриката при Ерфано е напълно унищожена, всички са загинали.

Гласът му зазвуча мъчително и умолително.

— Ти си имаш свои задължения и отговорности. Разбирам те. Но от семейството останахме само ние с теб. Чичовците ни вече ръководят вододобива, както и трябва. Помагам им с каквото мога, но имам нужда от теб, сестричке. Може ли да се прибереш у дома? Вече доказа позицията си, като постъпи в армията. Не дължиш нищо на Голямата гъска.

Тасия се скова. Дължеше вярност на другарите си. Доброволно беше постъпила в ЗВС, бе положила клетва, беше получила военна подготовка. И знаеше, че без нея несръчните новобранци нямат голям шанс срещу врага. Помисли си за клибовете, с които се беше упражнявала и които се отнасяха толкова зле към нея… но това не означаваше, че може просто да дезертира от въоръжените сили. Така щеше да докаже, че още отначало са били прави и че на нея не може да се разчита.

Зави й се свят. Помисли си за студения леден шелф на Плумас, за водните шахти, за гейзерите, бликащи към помпените станции върху ледените шапки.

— Ела си, ако можеш, Тасия — повтори Джес. — Или намери друг начин да накараш семейството ни да се гордее с теб. Вярвам, че ще постъпиш както трябва. Ти сама ще решиш.

Тя преглътна буцата в гърлото си. Погледна спокойното метално лице на ЕА и си представи чертите на брат си.

— Божичко, не мога да си тръгна сега, Джес — каза Тасия. След като записът не продължи, тя рязко попита: — Можеш ли да му пратиш съобщение, ЕА?

— На кого, Тасия?

— На Джес, в отговор на неговото съобщение.

— Какво съобщение, Тасия? — попита компито.

— Онова, което току-що ми пусна.

ЕА замълча, сякаш анализираше паметта си.

— Нямам спомен за никакво съобщение, Тасия. Ние сме тук, за да инвентаризираме скафандрите.

Джес сигурно бе прибавил изтриваща команда. Находчиво — типично за него. Тя дори не можеше отново да чуе гласа му, колкото и да й се искаше. Брат й бе извънредно предпазлив, тъй като знаеше, че ЕА се намира в близост до много войници, които можеха да не вземат присърце скитническите интереси.

— О, няма значение, ЕА — каза Тасия и погледна към запечатаните контейнери с подплатени ръкавици. И въпреки че мислите й бяха в хаос и сърцето й тежеше, тя с удвоено усилие се зае със задачата си.