Кевин Андерсън
Скритата империя (44)

42.
Доктор Джералд Серизава

Ансиър ярко пламтеше — новородено слънце, обгърнато от огньовете на своето плътно ядро. Макар и много по-малък от основната звезда на системата, този газов гигант стопи ядрата на доскоро замръзналите луни.

Разнасяни от бързите кораби по търговските пътища, репортажите на медиите за успешния кликиски факел продължаваха да се разпространяват из ханзейските колониални светове и Илдирийската империя. Записаните интервюта на Серизава бяха заинтригували слушателите на стотици планети. Той се беше насладил на славата и известността си — всъщност това дори му бе омръзнало. Сега започваше истинската работа.

Въпреки че новородената звезда беше малка и сравнително студена, Серизава не можеше да гледа кипящата плазма без филтри на наблюдателните илюминатори. Прожекционните екрани на пултовете показваха магнитни карти, записани в конкретни участъци от спектъра. Резултатите бяха поразителни и странни.

Той бе проучил ефимерните образи, заснети малко след възпламеняването на газовия гигант — кристални обекти с форма на идеални сфери, блестящи кълба, които сякаш отлитаха от пламтящото ново слънце. И Маргарет Коликос ги беше видяла. Серизава се бе опитал да ги обясни просто и лесно, защото заобиколен от безброй медийни скенери, не искаше да уплаши никого, нито да разкрие, че няма представа какво е това. И все пак необикновеният феномен не подлежеше на обяснение дори и след многократни анализи.

Благодареше се, че явлението не се е повторило.

Ученият прокара длан по плешивото си теме и потрепери. Вечно му беше студено на борда на металната наблюдателна платформа. Въпреки че се взираше в сияещия въглен на малката звезда, топлината й не проникваше през бледата му кожа, за да сгрее костите му. Постоянно зъзнеше, както и да настройваше температурата.

Поради стръмния градиент на плътността, зоната на ядрено горене в ядрото на Ансиър представляваше съвсем тънка обвивка, но достатъчна, за да възпламенява водородното гориво. Малкото слънце беше огнен ураган, който все още утихваше, ала от седмици не се бе променило нищо.

На четирите луни обаче протичаха драматични промени.

След седмица щяха да пристигнат първите ханзейски кораби, които щяха да докарат планетни инженери, специалисти по тераформиране и геолози. Те щяха да се спуснат със специални заслони и оборудване на затоплящите се луни и да поставят началото на дългосрочни планове за превръщането им в обитаеми светове. Предстояха вълнуващи времена.

На тънките устни на Серизава се изписа усмивка.

— Хм, как според вас ще се нарекат колонистите? — Често си задаваше безсмислени въпроси и завързваше разговори с техниците. Най-голямата луна, Джак, орбитираше най-близо до взривената планета и най-вероятно първа щеше да е готова за заселване. — Мислите ли, че ще се нарекат джакианци? Или джакити?

Един от техниците обичаше тази игра.

— Джакитчета ми се струва по-подходящо.

Серизава погледна екраните, които показваха променящата се повърхност на другите луни — Джордж, Бен и Кристофър. Кухините бълваха топящи се газове като кометни опашки, шумно и мръсно раждане на атмосфера от изпаряващ се лед. Прекалено леки, за да бъдат задържани от гравитацията на луните, газовете щяха да изкипят в космоса. Накрая, след като замръзналите езера сублимираха и ледниците се преобразуваха или в течна вода, или в газообразен въглероден двуокис, трябваше да се образува достатъчно въздух, за да обгърне луните. Някой ден.

Имената на тези луни — в чест на първите четирима велики крале на Теранския ханзейски съюз — даваха на Серизава чувство за историчност. Ала човеците възприемаха няколко века за огромен период, докато за илдирийците и особено за техния маг-император това беше само миг. През по-голямата част от съществуването на земната цивилизация хората не бяха участвали в дългосрочно планиране и не бяха мислили за нещо извън собствения си живот.

Ученият отиде при термостата на станцията и увеличи вътрешната температура. Подовете щяха да излъчат топлина и да сгреят всички. Като енергично потриваше ръце, той се върна при наблюдателните екрани.

Разгледа някои записи на Бен и Кристофър, които орбитираха близо един до друг, както и на Джордж и Джак от другата страна на Ансиър. Прехвърли на бързи обороти кадри от покритите им с кратери повърхности, които се заглаждаха или пропукваха при бързото топене на ледовете. Тъй като топологията на всяка луна се променяше ежедневно, все още бе много рано да се преценяват особеностите на терена.

— Силна тектонична активност на Кристофър — отбеляза един от техниците и включи образа на обгърнатата в мъгли луна на големия екран. Облаци от новоосвободени газове ревяха нагоре като гейзери. — Вижте, отваря се цепнатина и се откъсва голямо парче от ледената покривка.

Като продължаваше да търка ръце, за да се стопли, Серизава забързано отиде при екрана.

— Геологията все още е толкова нестабилна, че пристигането на тераформиращите групи е малко преждевременно. На изследователските екипи едва ли ще им харесат такива земетресения.

— Тераформаторите имат машини, създадени, за да издържат и края на света, доктор Серизава.

— Или началото му. — Десетимата техници и астрофизици се събраха около екраните с висока разделителна способност, приковали погледи към тектоничното явление.

Серизава вдигна очи навреме, за да види рой ярки, блестящи кълба, които долетяха в системата и се спуснаха към бурното ново слънце от разстояние, високо над орбиталната равнина.

— Гледайте!

Бяха точно като онези от записите на експеримента с кликиския факел — призраци, привидения, които беше обяснил като маловажни аномалии. Първоначалната преценка на Маргарет Коликос обаче бе абсолютно точна.

Кораби. Внезапно го обзе студ, по-силен от този, който изпитваше на борда на станцията.

Флотът от шипести сфери се приближаваше с шеметна бързина, като молци, привлечени от новия пламък на Ансиър. Четиринадесет лъскави кълба, големи колкото астероиди, се спуснаха към бившия газов гигант и неговите топящи се луни. Приличаха на прозрачни планети, идеално кръгли, но осеяни с остри изпъкналости. В диамантените им корпуси се виждаха мрачни мъгли, загатващи за сложни геометрични механизми. Подобно на гладни насекоми, извънземните сфери обградиха най-малката луна, Бен.

Всички от екипажа се втурнаха към наблюдателните илюминатори. Ослепителната светлина на недалечния Ансиър се отразяваше от кристалните топки. От повърхността им стърчаха триъгълни пирамиди като съвършени планини, по чиито остри върхове пращяха сини мълнии.

— Записваме ли всичко това? — попита Серизава. — Удивително! Какви са тези неща?

— Изглежда, се интересуват от Бен. Може да го сканират…

Извънземните кораби откриха огън по луната.

Сините мълнии от пирамидалните изпъкналости на четиринадесетте извънземни кораба се сляха, после се стрелнаха надолу в един-единствен лъч, който улучи и без това нестабилната повърхност на Бен. Проблесна сияние, материците завибрираха от акустични вълни, които разлюляха скалното тяло.

Серизава извика по комуникационната система, сякаш извънземните можеха да разберат думите му или да му отговорят:

— Какво правите? Спрете, моля ви! Това е човешка територия. Това е… — Той погледна спътниците си, ала никой не можеше да му помогне.

Обстрелът продължи. От луната изригваха газове, скалите се разпадаха, оранжева топлина кипеше нагоре от откритото ядро. Бен се разтърсваше и разцепваше под безшумната атака.

На извънземните им трябваха двадесет минути, за да унищожат луната и да я разбият на тлеещи въгленчета, които се разпръскваха в космоса.

— Боже мой! Защо? — с ококорени очи се питаха техниците и астрофизиците.

Кристалните кълба плавно се отдалечиха от горещите останки на Бен и се насочиха право към Джордж. Лицето на Серизава лъщеше от пот. Въпреки че кожата му изглеждаше студена като лед, вътрешно ученият пламтеше от гняв.

Четиринадесетте диамантени сфери увиснаха над втората луна. Може би я анализираха? Картографираха континенталните пукнатини, цепнатините в ядрената структура? После светлинните чукове отново проблеснаха надолу.

Гневът на Серизава се превърна в ужас.

— Излъчете тези образи! Повикайте помощ, обявете обща тревога във всички посоки. — Той изруга от яд, че на наблюдателната платформа няма зелен жрец, за да им осигури незабавна телевръзка.

— Ще минат седмици, докато някой приеме сигналите, доктор Серизава.

Той отлично го знаеше. Изпаднал в безпомощна паника, ученият разпери ръце. Загиващият при бедствие не пише писмо, за да вика линейка — но той не можеше да направи нищо друго.

— Все някой трябва да научи.

Техникът прати сигнал за бедствие, без повече спорове.

— Като писмо в бутилка — измърмори той. Сигналът беше отправен във всички посоки с надеждата, че някой ще го чуе.

Другите членове на екипажа използваха ресурсите на борда на наблюдателната платформа, за да запишат и анализират гибелните изстрели, да заснемат пълното унищожаване на скалните спътници.

— От тях можеха да станат прекрасни тераформирани светове — въздъхна Серизава.

На борда на станцията нямаше как да се защитават, можеха само да събират информация… и да се надяват, че смъртоносните сфери не са ги забелязали.

След като разрушиха луната Джордж, безшумните и зловещи извънземни бойни кълба продължиха към Кристофър.

И накрая към Джак. И четирите луни бяха изпарени.

Серизава плачеше. Стоеше пред наблюдателния илюминатор и гледаше идеалните сфери и опустошенията, които бяха предизвикали.

— Защо го правите? Какво сме ви сторили?

Извънземните не бяха излъчили съобщения, ултиматуми, предупреждения и обяснения. Увиснали в орбита далеч от пламтящия Ансиър, хората от Теранския ханзейски съюз не можеха да помръднат или да избягат. Нещо повече, те не разбираха.

Четиринадесетте чудовищни кораба напуснаха унищожените сателити и спряха над погребалната клада на някогашния газов гигант Ансиър. После като рояк разгневени оси обкръжиха наблюдателната платформа.

Техниците заотстъпваха от илюминаторите, като че ли навътре щяха да са в по-голяма безопасност. Серизава не си направи труда да помръдне. В последния момент затвори очи.

Ужасните сини мълнии запращяха.

На кристалните кълба им бе трябвало известно време, за да разбият четирите скални луни, но пълното унищожение на космическата платформа отне само секунди.