Кевин Андерсън
Скритата империя (89)

87.
Адар Кори’нх

Адарът беше научил този стар трик от човешките военни стратегически игри. Поведе две кохорти бойни кораби към покрайнините на системата на Кронха 3, в която бяха две от седемте слънца в илдирийското небе.

Системата на Кронха 3 бе рядко населена — имаше две обитаеми, но маловажни планети. Основното й значение се дължеше на изключително стария ектипроизводствен град, който се носеше в облаците на газовия гигант, една от малкото останали небесни мини, все още управлявани от илдирийци, а не от човешки скитници.

Адар Корк’нх смяташе, че мястото е подходящо за военни космически маневри.

Той раздели двете кохорти на противникови групи. По човешка традиция Кори’нх ги обозначи като „червен“ и „син“ отбор. Земните стратези бяха разработили този процес през векове на бойни симулации и според адара учението щеше да е интересно — нещо повече от обикновена игра.

Тал Аро’нх, професионалист от старата школа, командваше синята кохорта. Талът задоволително изпълняваше всичките си задължения, но въпреки това той най-много безпокоеше Кори’нх. Находчивостта, изглежда, бе чужда концепция за стария командир, който вечно се оплакваше, че си „губели времето“ с глупави упражнения.

Тал Лори’нх командваше червения отбор. Адарът не го смяташе за по-добър командир, но Лори’нх проявяваше здравомислието да прави колкото може по-малко и оставяше своите кулове, командирите на манипули, да си изпълняват задълженията. И тъй като тал Лори’нх си избираше талантливи подчинени, в края на краищата обикновено се справяше отлично.

Кори’нх седеше в командния център на малка наблюдателна платформа, откъдето можеше да наблюдава битката между двата отбора. Включи късообхватния трансканал й каза на двамата талове:

— Аро’нх, Лори’нх, можете да започвате.

Тал Лори’нх лаконично потвърди командата, докато Аро’нх отправи едно последно официално възражение:

— Адаре, за пореден път трябва да помоля да се откажеш от този разкол. Слънчевият флот е единен организъм, който действа заедно в изпълнение на поставените ни от мага-император заповеди. Манипула никога не се е сражавала срещу манипула, освен в онази ужасна отдавнашна гражданска война. Тези учения може само да нарушат военната дисциплина и да доведат до смут, да накарат нашите воини да приемат за враг собствените си сънародници…

Кори’нх не изпитваше съчувствие към консервативния стар офицер.

— Тал Аро’нх, намирам за по-опасен разкол да слушам как публично оспорваш заповедта ми. Аз съм твой адар, благословен от мага-император. Подчини се, иначе ще те освободя от командирския ти пост.

— Слушам — отвърна талът и изключи канала.

Кори’нх се отпусна назад, за да проследи придвижването на корабите. Командирите на двете кохорти нямаха право да обсъждат избора си на стратегия. Целта на учението беше единият отбор да завладее и окупира един астероид, малка планета, която орбитираше под голям ъгъл около двете слънца на Кронха 3.

Тал Аро’нх не изненада адара, като поведе всички съдове от кохортата си в идеален стандартен строй, формирование от вписани сфери, познато на всички любители на илдирийски небесни паради и военни спектакли. Бойните лайнери обкръжиха външния периметър, като ескортите и катерите бяха разположени на концентрични кръгове в първичната окръжност. Аро’нх придвижи корабите си групово по права линия към целта.

Рояк стражеви кораби патрулираше около вписаните сфери, като орбитираше в тесни пръстени около главните бойни лайнери. Тази позиция трябваше да е отбранителна, но докато орбитираха в противоположни посоки, мълниеносните лъчи представляваха зрелищна гледка — целяща да спечели аплодисментите на далечната публика, а не да демонстрира военно умение.

Тал Лори’нх поведе своя червен отбор в по-хаотичен строй. Седемте манипули на неговата кохорта се разделиха на групи от по четиридесет и девет кораба и всяка манипула се понесе напред в синхронни, но индивидуални рояци. За критичния наблюдател подходът на червения отбор не притежаваше такъв финес и артистичност. После седемте отделни манипули, всяка от по седем септи бойни лайнери, се разпръсна и безразборно полетя към целта.

Една по една шест от седемте манипули на Лори’нх се вклиниха в сложното концентрично формирование на синия отбор и предизвикаха вълни на хаос в грижливо строените съдове на тал Аро’нх. Тромавият боен ред започна да се разпада, но по заповед на стария тал капитаните на всеки кораб от синята кохорта заеха първоначалните си позиции. Гигантското сферично формирование неумолимо напредваше към целта, без да обръща внимание на опасностите, с които можеше да го застраши червеният отбор.

Докато шест манипули от червената кохорта смущаваха тромавата, ала красива група на синия отбор, седмата манипула на Лори’нх бързо летеше към астероида.

Това беше съвсем проста тактика, при това очевидна, поне в ретроспекция. Когато бавното сферично формирование на Аро’нх се реорганизира и започна да се разгръща, като отвори външния ред бойни кораби, за да позволи на централната редица от съдове да излезе напред, седмата манипула на червения отбор вече бе стигнала до астероида. Тя разгърна всичките си катери и спусна окупационни сили от облечени в скафандри илдирийски пехотинци, които забиха емблемата на кохортата си и активираха победния си сигнал.

Другите шест манипули от червения отбор престанаха да объркват противника и отстъпиха, за да обкръжат астероида и да попречат на кохортата на Аро’нх да се приближи към целта. Пълен разгром.

Преди синият отбор да успее да спусне дори само един транспортен кораб, адар Кори’нх даде сигнал на двамата командири и обяви края на учението, като определи червения отбор за безспорен победител.

Когато се яви при адар Кори’нх в командния център на наблюдателната платформа, тал Аро’нх изглеждаше особено стар, истинска вкаменелост. Застана изпънат като бастун — с безупречна парадна униформа; гърдите му бяха покрити с отличия и медали.

Беше победен. Напълно.

Кариерата на Аро’нх бе образец за традиционна служба в слънчевия флот. Адар Кори’нх вече не смяташе това за достатъчно. Старият тал чакаше мълчаливо, ала намръщеното му лице ясно изразяваше възмущението му.

Командирите на манипули на противниковите отбори чакаха във външните каюти. Кори’нх погледна двамата талове, които стояха пред него, и остави мълчанието да натежи във въздуха. Изражението му показваше разочарование и от двамата.

— Е, господа? Вашата оценка за учението? — накрая попита той.

Както обикновено, Лори’нх зачака някой друг да вземе думата. Аро’нх обаче вирна брадичка и изсумтя:

— Адаре, трябва да възразя срещу тактиката, използвана от червения отбор. Никой военен наръчник на слънчевия флот не препоръчва такива процедури. Никъде в Сагата за седемте слънца не се споменава за командир, който е използвал такава тактика. Никога досега! Намирам безочливото използване на… на хаос от страна на тал Лори’нх за достойно за презрение. Ние сме командири на кохорти в илдирийския слънчев флот. Нашите войници не са стадо животни, за да се блъскат едни в други.

Кори’нх го остави да даде отдушник на гнева си, после с тих, но унищожителен глас отвърна:

— И все пак червеният отбор успя да ви победи.

— Невалидна победа, адаре…

Кори’нх удари с юмрук по масата и се изправи. Очите му пламнаха.

— Няма невалидни победи! — Гласът му смая и двамата талове. — Защо държиш слънчевият флот да прилага стари, предсказуеми методи за всякакви обстоятелства? Ами ако се сблъскаме с противник, който не разбира нашите правила и още по-малко ги уважава? Тогава какво?

— Ние не действаме така, адаре — изръмжа Аро’нх. — Илдирийците имат традиция на честта. Ако позволиш да продължи тази нецивилизована лудост, ще се стигне до упадък на всичко, което е направило слънчевия флот горд и непобедим.

Разгневен, че не може да разчупи закостенялото въображение на стария командир, Кори’нх заяви:

— Илдирийската империя няма да остане непобедима, ако продължаваме да не проявяваме гъвкавост. Врагове съществуват, въпреки че досега сме били слепи за тях.

Той погледна консервативния тал и го съжали. Аро’нх никога не беше предполагал, че от него ще искат нещо, за което е нужна находчивост. Той бе изпълнявал всички правила и не знаеше какво да прави, без да се опира на рутината и традицията.

— Тал Лори’нх — обърна се Кори’нх към другия командир, — обясни ми какво те накара да измислиш такава необикновена тактика.

— Ти постави ясна задача на червения отбор, адаре — отвърна по-младият тал. — Ние просто изчислихме най-подходящия начин да постигнем целта. Тъй като това не беше публичен спектакъл и други илдирийци не наблюдаваха методите ни, реших, че трябва да завладеем астероида… а не да устройваме зрелище.

Аро’нх свъси вежди.

— Синият отбор не „устройваше зрелище“…

— Да ти пусна ли записа, тал Аро’нх? — прекъсна го Кори’нх. — Какъв беше смисълът от концентричното формирование, орбитиращите стражеви кораби, разгръщането на външния ред, ако не за зрелище? Каква беше целта на всичко това, след като нямаше публика? Най-малкото изборът ти на стандартен боен строй беше грешен. Ситуацията на първо място изискваше бързина.

— Адаре, може би трябва да ти покажа нашия военен наръчник…

— Стига! — отвратен изсумтя Кори’нх. — Тал Лори’нх, ти ли измисли маневрите си? Ако е така, поздравявам те.

Макар и смутен, Лори’нх имаше достатъчно доблест да не приеме незаслужени поздравления.

— Не съвсем, адаре. Разбрах мъдростта още щом чух плана… но идеята беше на кул Зан’нх, сина на престолонаследника. Зан’нх предложи да разделя кохортата на отделни манипули, всяка с различна цел.

Адар Кори’нх доволно въздъхна. Бе виждал Зан’нх да извършва светкавични и находчиви неща, дори когато беше командвал обикновена септа, и не се изненадваше, че най-големият син на престолонаследника е допринесъл за победата на червения отбор.

— Повикай го — заповяда Кори’нх. — Веднага.

Пратиха съобщение до външните каюти, където чакаха командирите на манипули. Скоро ясноокият Зан’нх влезе и отдаде чест на адара и на другите двама старши офицери.

— Кул Зан’нх. — Кори’нх сключи пръсти пред гърдите си в официален поздрав към младия мъж. — Като командващ слънчевия флот имам право да те повиша за образцова служба и забележително въображение при извоюване на победа по време на днешното ни учение.

Таловете се смаяха. Зан’нх съвсем наскоро бе повишен в чин кул, а пътищата на кариерата му се определяха от традиционния протокол.

— Като се има предвид растящата опасност в Спиралния ръкав, слънчевият флот има нужда от интелигентни и изобретателни офицери като теб. Получаваш чин тал.

Аро’нх не успя да се сдържи.

— Това е абсолютно неправилно, адаре! Има установени практики…

Кори’нх продължи, без да обръща внимание на стареца:

— Зан’нх, ти ще замениш тал Аро’нх, който от днес е понижен в чин кул. Неговите неуместни командирски решения според мен ще изложат кохортата му на опасност в реална бойна обстановка.

Старият тал ахна, потресен така, сякаш основите на целия му живот са се сринали под краката му.

— Пред… предпочитам да се уволня, адаре. Моят чин е…

— Молбата ти се отхвърля. Намираме се в потенциална военна криза. Нямам намерение да се лиша от един от опитните си офицери, но по-ниският чин е по-подходящ за консервативното ти мислене. Винаги отлично си изпълнявал заповедите.

Аро’нх едва стоеше на крака, като че ли единствено униформата го държеше изправен.

— Ще подам официално възражение, адаре.

— Възражението ти ще бъде отхвърлено. Имам благословията на мага-император, както и неговата заповед да превърна слънчевия флот в много по-боеспособна сила. — Очите на опозорения командир пламтяха, ала Кори’нх не отстъпи. — Ти си служил добре през цялата си кариера, Аро’нх, но си престанал да се учиш. Забравил си да се приспособяваш и това ще е сериозна опасност за нашата Империя в случай на сблъсък с външен враг. Магът-император ми нареди да повиша състоянието на бойната ни готовност.

Синът на престолонаследника стоеше мирно, удивен от обрата на събитията. Адар Кори’нх се радваше, че младият мъж не се надува и не е прекалено доволен от повишението.

— Тал Зан’нх, вече командваш цяла кохорта. Под твое ръководство е синият отбор с триста четирийсет и три кораба. Поздравявам те, младежо.

Аро’нх изглеждаше съкрушен и през последните няколко минути сякаш бе остарял с цял век. Тал Лори’нх също бе изненадан и може би малко уплашен от перспективата за ново учение. Знаеше, че следващия път ще трябва да се изправи срещу Зан’нх, вместо находчивият млад офицер да е най-големият му ресурс.

— Съберете всички кораби — уморено каза Кори’нх. — Искам колкото може по-скоро да съобщя за повишението на тал Зан’нх и да продължим с победните церемонии. Може би на миньорите от Кронха Три ще им е приятно да гледат нашето зрелище.