Кевин Андерсън
Скритата империя (39)

37.
Джес Тамблин

Джес Тамблин се върна в клановите владения под ледената покривка на Плумас и завари стария си баща все така строг и капризен, както винаги. Това му даде още една причина да си потърси повод колкото може по-скоро да се върне в Рандеву. Все още не беше успял да се срещне с Ческа.

Тъмните, жадни очи на Брам Тамблин заблестяха, когато Джес започна да разказва за дейността на Рос при Голген, ала след миг старият кланов водач вдигна мазолестата си ръка.

— Стига. Няма да си губим времето в приказки за човек, който вече не е член на семейството. — Тази упорита игра продължаваше от години и Джес се съмняваше, че нещо ще се промени.

Животът с баща му бе труден. След седмица Джес си измисли неотложни задачи, които налагаха да отлети за Рандеву. По-малката му сестра Тасия го помоли да я вземе и той се съгласи.

— Ще се грижа за нея, татко, и кой знае, този път може дори да открием „Бъртън“ — каза Джес.

Брам изсумтя.

— Нашият клан печели достатъчно пари от бизнеса със замразена вода. Няма нужда да клинчиш от задълженията си и да гониш митове.

— Никога не клинча от задълженията си, татко, знаеш го. Но „Бъртън“ съществува. Все още е някъде там. — „Бъртън“ беше единственият от единадесетте заселнически кораба, който не бе открит.

— Даже да го намериш, той вече е развалина, която не струва нищо.

— Но има място в историята, татко — весело отбеляза Тасия.

Брам скри снизходителната си усмивка под кисело изражение. Следван от сестра си, Джес забърза към личния си космически кораб. Нейният робот ЕА понечи да тръгне след тях, ала момичето на бърза ръка му измисли няколко задачи и го отпрати.

Когато стигнаха на напуканата замръзнала повърхност на луната, двамата с Тасия вече се кикотеха. Скоро излетяха от водоизпомпващите станции, проникващи през дебелата няколко километра ледена шапка до дълбините, където хидростатичното налягане изтласкваше вода до каптажите на повърхността.

— Може ли аз да пилотирам? — Тасия седна до него, готова да поеме управлението на космическия кораб.

Той стрелна сестра си с изпитателен поглед. Беше млада и енергична, едва бе навършила шестнадесет, и копнееше да е навсякъде другаде, освен на Плумас. Имаше чипо носле, сини очи и рошава кестенява коса, която подстригваше сама, щом пораснеше прекалено много и започнеше да я дразни. Острото й чувство за хумор я правеше приятна спътница, но и опасен противник в словесните престрелки, ако някой се опиташе да я обиди.

— Корабът ще понесе ли такова малтретиране? — попита Джес.

— Аз бих го нарекла „упражнение“.

— По-късно — отклони предложението той. — В момента искам колкото може по-бързо да се махна оттук. Ще ти дам да кацнеш в Рандеву.

Когато Плумас се смали зад тях и младият мъж установи курса, Тасия отвори експедиционните си дневници и попита:

— Наистина ли пак ще потърсим „Бъртън“? Да не си открил нови следи?

— Не, това беше просто повод да те взема с мен преди татко да ти измисли някаква работа. — Той впери очи в звездите, покрай които профучаваха. — Като се има предвид времето, разстоянието и опасностите в космоса, „Бъртън“ едва ли някога ще бъде открит. Изгубването на един от единайсет заселнически кораба ми се струва допустим процент.

Тасия се усмихна криво.

— Сигурно има по-голяма вероятност да открием „Бъртън“, отколкото татко и Рос да се помирят.

Джес въздъхна.

— Все пак сме длъжни да правим всичко възможно, за да накараме сърцето на стареца да омекне. След година Рос ще се ожени за Ческа и можем да използваме случая като повод да сближим семейството.

На Тасия й бе горещо след живота под ледената покривка и понижи температурата в кораба.

— Той ще отстъпи, Джес. Татко е прекалено хитър бизнесмен, за да продължи да враждува със съпруга на новата говорителка.

— Може и да си права. — Джес й предаде управлението и отиде да направи чай от пиперов цвят с надеждата да сложи край на разговора за сватбата. Всеки път, щом си помислеше за това, сърцето му натежаваше и той се боеше, че любовта му към Ческа Перони ще се изпише на лицето му.

Тасия винаги се радваше да види блещукащите астероиди и постройките на Рандеву и на Джес му бе приятно да вижда сестра си щастлива.

Дойдоха да ги поздравят кланови представители, всички с наметала или жакети, извезани с родови символи и красиви орнаменти. Тасия, която вече обмисляше собствените си брачни перспективи, пофлиртува с младежите, макар да не се съмняваше, че ще е още по-придирчива от баща си.

В Рандеву всички скитници можеха свободно да изразяват мнението си, да сключват сделки, да оставят съобщения за разширени събирания, да се виждат с братовчеди и далечни роднини. Тъй като клановете бяха малки, срещите между необвързани мъже и жени бяха жизненоважни за поддържане на здравината на културата и народа.

Тасия хукна да говори с приятели на своята възраст. Свикнала със слабата гравитация на астероидите, тя се затича по тунелите към покритите с куполи оранжерии. Не си беше направила труда да вземе скафандъра си от кораба на Джес, но ако поискаше да излезе навън, винаги можеше да вземе назаем от някого.

Изпълнен със смесица от страх и нетърпение, Джес мина по прозрачния коридор до централния астероид, където най-после щеше да предаде на Ческа официалните поздрави на Рос. Старата Ихи Окая стисна ръката му в жилавата си длан, после хвърли поглед към протежето си. Ческа не можеше да откъсне поглед от него.

Говорителката си измисли някаква спешна работа.

— Извинете ме, имам среща с майката на Ранд Соренгаард. Нейният клан иска да поднесе официално извинение за действията на сина й.

Двамата с Ческа мълчаливо се взираха един в друг. Джес едва успя да скрие възхищението си. Смуглата кожа и тъмната коса на Ческа го привличаха като магнит. Пълните й устни се разтеглиха в усмивка.

— Радвам се, че те виждам, Джес — малко прекалено официално каза тя.

Той бе принуден да отговори със скован поклон, като помете пода с пелерината си.

— Когато бях на Голген, брат ми ме натовари да ти предам неговите поздрави. Той очаква тази година Синята небесна мина най-после да излезе на печалба.

Джес измъкна обемист пакет от везаната си жилетка и извади от него наниз черни метални топчета — огърлица от абаносови небесни бисери. Тъмните очи на Ческа му се струваха по-красиви от нощния блясък на скъпоценните камъни.

— Никога не съм виждала небесни бисери — каза тя. — И определено нямам такива. Не знам какво да кажа, освен да му предадеш моята благодарност.

Топченцата бяха образувани в ектиреакторите — концентрирани примеси, взети от атмосферните проби. Небесните бисери полепваха по стените на реакторите, откъдето ги събираха по време на рутинно почистване. Рос ги бе събирал години наред за годеницата си. Нанизът бе от двадесет и пет перли и беше безценен.

Джес ги пусна в шепата й, като лекичко докосна пръстите й. Кожата й беше потна. Тази среща бе сладко мъчение.

Опита се да измисли какво да каже, за да запълни неловкото мълчание, защото не смееше да изрече думите, които копнееше да каже. Ческа се отдръпна и устните й се разтвориха, като че ли се канеше да промълви нещо.

В покоите на говорителката влетя широкоплещест мъж.

— Трябва веднага да се срещна с Ихи Окая. — Видя двамата млади влюбени, ала не им обърна внимание. После позна Джес. — Божичко! Отнася се за клана Тамблин! О, нося ужасна вест! Къде е говорителката?

Джес познаваше Дел Келъм, глава на клан и управител на грамадната тайна корабостроителница в пръстените на Оскивъл. Понякога Келъм изпълняваше функциите на товарен пилот. Беше на средна възраст, як и общителен, но сега бе ужасен.

— Какво има? — попита младежът. — Не трябваше ли да си на Синята небесна мина?

Ческа пристъпи напред.

— Аз съм представителка на говорителката. Можете да съобщите новината на мен. Какво се е случило?

— Синята небесна мина вече я няма! — каза Келъм. — Унищожена е! Пътувах за Голген, когато чухме съобщението за бедствие. Казаха, че ги атакувал някакъв странен космически кораб, който изплувал от дълбините на облаците. Никога не били виждали такова нещо.

С мъка си пое дъх.

— Когато стигнах там, открих само останки, изстреляни във висока орбита, и следи от контаминанти и дим в облачния пласт, в който работеше Рос.

Въпреки слабата гравитация на Рандеву Джес залитна и Ческа инстинктивно посегна да го хване.

— Ами спасителните капсули? — попита младежът. — Рос трябва да е успял да спаси екипажа си.

— Нямаше нищо — отвърна Келъм. — Някой е нападнал без предупреждение и е избил всички.