Кевин Андерсън
Скритата империя (46)

44.
Естара

Терокските работни групи се заеха да превърнат празния червеен кошер в нов жилищен комплекс. Естара прекара това време с Бенето и неговите фиданки. Клечеше до него и той я насочваше със сигурни пръсти — показваше й къде да разрохква пръстта и колко вода да долива.

Чу се шумолене на храсталаци и сподавено хлипане и на поляната изтича Сели. По лицето й се стичаха сълзи.

— Бенето, нещо стана с моята кондорова муха. Моля те, погледни я. Сигурна съм, че ще разбереш какво й е. — Носеше голямата колкото куче кондорова муха. Крилете й бяха разперени като провиснали платна.

Сарейн щеше да сгълчи Сели за детинската й страст към безмозъчното насекомо, но Бенето съчувствено погледна сестричката си.

— Ела. На твоята кондорова муха ще й харесат ливадите, които са естествената й среда. — Той погали продълговатата лъскава глава на съществото. Осемте разчленени крака потръпваха и се свиваха, сякаш мухата се катереше по гигантско цвете насън.

Бенето поведе сестрите си през високите бурени и шумолящи треви, покрай масивните дънери на световните дървета. Накрая стигнаха ливада, осеяна с огромни лилии. Наоколо летяха други кондорови мухи. Любимката на Сели като че ли се ободри в новата среда и крилете й затрептяха.

— Огледай се, Сели. — Бенето посочи крилете от кондорови мухи, пръснати като цветно стъкло по ливадата.

Телата на мъртвите насекоми бързо се разлагаха, но твърдите прозрачни криле оставаха — свидетелство за краткото им, ала ослепително пъстро съществуване.

— Всеки от нас има своя живот, сестричке. Важното е не колко дълъг е той, а как ще го изживеела Аз имам работата си със световната гора. Рейналд някой ден ще стане отец на Терок. Сарейн ще е следващата ни посланичка на Земята. Вие с Естара трябва да решите какво ще постигнете. — Бенето протегна ръка и погали лъскавото тяло на кондоровата муха. — Твоята любимка също има своя живот. Какво според теб иска да постигне тя?

— Тя ми прави компания — отвърна Сели. Насекомото размаха криле и опъна верижката си, за да полети заедно със събратята си над ливадата.

— И постигнала ли го е? — попита Бенето.

— Тя си е моя. Обичам я. — И изведнъж детето усети за какво намеква зеленият жрец, който наблюдаваше полета на другите кондорови мухи. — О, може да не е болна, а просто самотна.

— Остави я няколко дни да лети над ливадата и да се храни с цветя, Сели — каза Естара. — Тя знае пътя до стаята ти, ако поиска да ти дойде на гости.

Момиченцето неохотно разкопча верижката. Насекомото изящно размаха криле и се издигна във въздуха. После сякаш незабавно се изпълни с енергия, понесе се нагоре по въздушните течения и се насочи към ярките цветя, докосвайки другите кондорови мухи — общуваха с феромони или с недоловими за хората звукови сигнали.

Тримата дълго наблюдаваха танца на мухата. Накрая се запътиха обратно към града в гъбения риф. Вървяха един до друг, макар че разплаканата Сели продължаваше да поглежда през рамо към ливадата…

Същата вечер, след като момиченцето заспа на сламеника си с прозорец, отворен към джунглата, кондоровата муха долетя в стаята му. Кацна върху детето и го покри с крилете си като със завивка. Сели се размърда и измърмори нещо, ала не се събуди, когато красивото създание за сетен път потрепна с криле и умря върху нея.

Завързала дългите си къдрици на опашка, Естара се присъедини към работната група в празния червеен кошер и помогна за разчистването на боклуците, които бяха оставили в гнездото си гигантските безгръбначни. Като търкаше силно, тя изглаждаше стени и обозначаваше места за поставяне на мебели и изрязване на врати. Други терокци укрепваха сводове, запушваха тунели, които не водеха наникъде, за да се използват като складове, и разширяваха жилищни помещения. Трябваше им известно време, за да картографират хаотичните коридори на кошера, но новият жилищен комплекс започваше да придобива форма.

Тъй като червеите не следваха проект, който да се основава на човешкото удобство, терокците трябваше да се задоволят със съществуващите помещения и проходи. Някои червейни тунели бяха достатъчно високи, ала в други човек трябваше да пълзи, за да се придвижва от стая в стая. Хората щяха да свикнат с лабиринта, да уголемят някои тунели и скоро кошерът щеше да се превърне в оживен дом. Много семейства вече бяха подали молби при отец Идрис и майка Алекса да бъдат настанени в него.

Навън двама безразсъдно смели младежи се гонеха с делтаплани, направени от криле на кондорови мухи и все още функциониращо оборудване от стария „Кайли“. Естара копнееше да поиграе с тях, но вече си имаше задължения. Този червеен кошер бе нейно откритие и тя искаше да остави своя знак. Отначало инженерите се бяха отнасяли към нея снизходително, бяха очаквали, че ще им се пречка. Ала тя беше също толкова усърдна и изпълнителна, колкото и останалите от групата.

С помощта на нагорещено режещо устройство Естара разряза хартиената материя. Този отвор щеше да е един от главните прозорци на комплекса. Той също щеше да има декоративна функция и бе… чудесен начин да увековечат паметта на любимеца на Сели.

След като изряза отвора, Естара взе едното от големите крила на мъртвата кондорова муха — приличаше на триъгълно парче от витраж. Всички отвори и прозорци по външните стени бяха покрити с такива криле и обливаха помещенията със светлина във всички цветове на дъгата. След като Естара поставеше четирите криле, тази стая щеше да заприлича на древна катедрала.

Момичето намаза краищата на отвора с лепилен сок, който щеше да се втвърди като желязо и да задържи пъстроцветното крило. Накрая се отдръпна, за да се полюбува на работата си. Това бе прекрасно допълнение към новия жилищен комплекс на място, където всички можеха да го видят. Естара си каза, че сестричката й ще се зарадва.