Кевин Андерсън
Скритата империя (4)

2.
Базил Венцеслас

Базил Венцеслас беше тих и скромен всякога и навсякъде. Усмихваше се, когато трябваше, шегуваше се, когато се очакваше, и складираше подробностите в паметта си. Никога не даваше външен израз на дълбоките си мисли и сложните си планове. От това зависеше Теранският ханзейски съюз.

Запазен възстар мъж, чиято възраст трудно можеше да се определи дори отблизо, той имаше достъп до ефикасни лекарства против стареене и използваше методите за клетъчно възстановяване, които му позволяваха да запази подвижността и здравето си. Елегантен и изискан, той носеше безупречни костюми, които струваха повече от ежегодния приход на много семейства, ала не беше суетен. Макар всички на наблюдателната платформа да знаеха, че той ръководи събитието, председателят гледаше да не привлича вниманието.

Когато една прекалено агресивна медийна чаровница с махагонова кожа го помоли за интервю за кликиския факел, той насочи и нея, и операторския й екип към главния научен ръководител на проекта и изчезна сред гостите. Наблюдаваше. Отбелязваше. Мислеше.

Погледна грамадното кълбо охрави облаци, които придаваха на Ансиър вид на недоразбъркан конфитюр. В тази система нямаше обитаеми планети и газовата смес на гиганта не беше особено подходяща за добив на екти, екзотичния алотроп на водорода, използван в илдирийските космически двигатели. Този безполезен газов гигант беше идеален експериментален обект за неизпробвания кликиски факел.

Научният ръководител Джералд Серизава разпалено говореше за предстоящия опит и медийният екип го бе обсадил. Техниците до него контролираха пултовете. Базил плъзна поглед по тях и сам прецени данните. Всичко вървеше според очакванията.

Доктор Серизава беше абсолютно кьосе — председателят не знаеше дали това е резултат на козметично решение, генетично предразположение или екзотична болест. Строен и енергичен, ученият колкото говореше, толкова и жестикулираше. И час по час се сепваше и стискаше длани пред себе си, за да ги задържи неподвижни.

— Газовите гиганти като Юпитер в родната ни слънчева система са на ръба на гравитационен склон, който може да ги прати в звезден колапс. В ядрото на всяко планетно тяло с маса между тринайсет и сто пъти по-голяма от тази на Юпитер ще се възпламени деутерий и то ще започне да свети.

Серизава настойчиво посочи с показалец репортерката, която преди малко бе поискала интервю от Базил.

— С помощта на този преоткрит метод можем да тласнем газов гигант като Ансиър от ръба, така че в ядрото му да се възпламенят ядрени огньове и да превърнат тази голяма топка гориво в чисто ново слънце…

— Моля ви, кажете на нашата публика откъде идва увеличаването на масата — прекъсна го жената.

Серизава се усмихна и с удоволствие продължи да обяснява. Базил разтегли устни в едва забележим израз на задоволство и благослови късмета си, че плешивият доктор е толкова ентусиазиран популяризатор.

— Разбирате ли, кликиският факел свързва двата края на червейна дупка, тунел, широк десет километра. — Очевидно слушателите му знаеха нещичко за механиката на червейната дупка и за трудностите при създаване на такъв грамаден пространствено-времеви отвор. — Ние отваряме единия край близо до свръхплътна неутронна звезда и после насочваме другия край към ядрото на Ансиър. Неутронната звезда за миг се пренася в сърцето на планетата. В резултат от огромната прибавена маса газовият гигант колабира, възпламенява се и започва да свети. Тази светлина и топлина, нали разбирате, ще направят най-големите луни обитаеми.

Един от репортерите насочи камерата си към белите проблясъци, които орбитираха около пастелната газова планета. Серизава продължи:

— Уви, новото слънце ще гори само сто хиляди години, но това ни дава предостатъчно време да превърнем четирите луни в продуктивни колонии на Ханзата. Всъщност, от наша гледна точка, цяла вечност.

Базил кимна наум. Типично дребномащабно мислене, но полезно. След като Земята бе елемент от много по-голяма галактическа мрежа обаче, истински далновидните хора трябваше да действат в съвсем различни хронологични граници. Човешката история бе съвсем малка част от картината.

Зачуди се колко души ще разберат обяснението. Това отчасти бе отговорът, разбира се, ала исполинските илдирийски бойни кораби, които стояха на пост, му напомняха за истинските причини за тази екстравагантна демонстрация.

Трябваше да изпробват кликиския факел не защото отчаяно се нуждаеха от жизнено пространство — имаше много повече приемливи светове за колонизиране, отколкото хората някога можеха да заселят. Не, правеха го от политическо високомерие. Ханзата трябваше да докаже, че хората наистина могат да направят такова нещо, такъв величествен и екстравагантен жест.

Сто осемдесет и три години преди това Илдирийската империя бе избавила теранските заселнически кораби от безцелните им космически пътешествия. Илдирийците бяха дали на хората своя скоростен космически двигател и бяха приели Земята в растящата си галактическа общност. Хората смятаха Илдирийската империя за доброжелателен съюзник, но от известно време Базил внимателно наблюдаваше извънземните.

Древната цивилизация беше в застой — богата на ритуали и история, ала на съвсем малко нови идеи. Хората бяха онези, които усъвършенстваха илдирийския космически двигател. Ентусиазирани колонизатори и предприемачи — дори космическата циганска измет на скитническите кланове — бързо бяха запълнили старите илдирийски обществени и търговски ниши и човекът само за няколко поколения бе утвърдил положението си.

Ханзата с шеметна скорост растеше, докато нейните тромави извънземни благодетели чезнеха. Базил беше убеден, че хората скоро ще завладеят боледуващата Империя. След демонстрацията на кликиския факел илдирийците щяха да бъдат впечатлени от теранските способности — и щяха да изгубят желание да изпитат човешкия нрав. До този момент извънземната империя не бе проявила никакви признаци на агресивност, но председателят не вярваше напълно на алтруистичните мотиви на потайните илдирийски съседи. Беше най-добре да им напомнят за човешките технически способности, при това по изключително фин начин.

По време на предстартовото броене Базил отиде да си вземе втора чаша шампанско.