Кевин Андерсън
Скритата империя (100)

98.
Отема

Отема седеше на писалището си в Призматичния палат и се наслаждаваше на полуспящото присъствие на взаимосвързаната световна гора. Стискаше с възлестата си ръка гъвкавия ствол на посадената в саксия фиданка и четеше красивите стихове на Сагата за седемте слънца.

Разказваше страшната история за ужасен пожар, който обхванал иглолистните гори на Комптор. Компторският губернатор, най-младият и любим син на тогавашния маг-император, се оказал в капан във вилата си. Когато пожарът обградил сградата, младият губернатор събрал семейството си да погледа ярките пламъци. Казал на децата си, че никога не бива да се боят от светлината, че яркият блясък му напомнял за седемте слънца, които огряват Илдира. После чрез тизма се свързал с баща си и в последните ужасяващи мигове казал на мага-император колко много обича и почита богоподобния владетел. Сетне тизмът прекъснал.

Легендата бе трогнала Отема и тя четеше стих след стих на световната гора, която изпитваше вроден страх от огън. Разумните взаимосвързани дървета пазеха страшни полускрити спомени за друг древен пожар, обхванал много светове. Старицата се опита да види историята, ала дърветата не поискаха да я споделят с нея.

Неочакваният вик, който се разнесе по директната телевръзка, сепна Отема и я изтръгна от молитвения й унес. Призивът беше пратен от неин другар в Двореца на шепота.

Обзета от опасения, старата посланичка бързо схвана положението: пристигането на хидрогския пратеник на Земята, настояването му да разговаря с крал Фредерик и неотложната нужда на краля да се свърже с председателя Венцеслас, който бе дошъл в Миджистра. От престоя си на Земята Отема отлично знаеше, че остаряващият монарх не взима самостоятелни решения и че дори не може законно да говори от името на Ханзата, ако председателят не му е дал разрешение.

Тя потвърди приемането на съобщението, взе саксията с фиданката и забърза навън, доколкото й позволяваха уморените й крака. По пътя се сблъска с Нира, която тъкмо излизаше от стаята си, ококорена и уплашена. Докато беше чела Сагата на световната гора, младата й помощница бе чула съобщението, също като и всички зелени жреци из Спиралния ръкав. Новината за пристигането на хидрогите на Земята се беше разпространила навсякъде, където имаше световни дървета.

— Ела с мен, Нира — каза старицата. — Може да ми потрябваш, за да повикаш престолонаследника, ако се наложи да прекъснем срещата между мага-император и председателя.

Двете жрици се втурнаха към тронната зала с небесната сфера, ала там завариха само неколцина работници и придворни. Отема безцеремонно заговори първия, когото видя:

— Къде е магът-император?

— Той не бива да бъде смущаван — заяви бюрократът и се извърна.

Отема стисна искрящата му раирана дреха в желязна хватка.

— Имам спешно съобщение за председателя Венцеслас от Теранския ханзейски съюз. Магът-император също ще иска да чуе новината.

Разтревожен и смутен, придворният се поколеба. Очите му се изцъклиха — може би магът-император усещаше нещо чрез тизма.

— Насам — каза накрая илдириецът.

Двете жени го последваха с тежката саксия. Отема докосваше люспестия ствол, готова да приема още новини, ако има такива. Другарят й в Двореца на шепота описваше всяко събитие, думите му мигновено стигаха до нея. Във въображението си тя виждаше кристалната екосфера на хидрогския пратеник да влиза в тронната зала на крал Фредерик.

Двете с Нира се втурнаха в заседателната зала. Базил Венцеслас прекъсна изречението си по средата, обърна се и се намръщи, когато видя набръчканото, покрито с татуировки лице на Отема.

— Имам съобщение за председателя Венцеслас и за мага-император — каза високо Отема и влезе без покана. Нира остави саксията на една малка масичка, като премести настрани някаква гладка ониксова статуетка.

Отема и председателят се познаваха отдавна. Като терокска посланичка на Земята, тя беше противодействала на Базил, който не можеше да я понася, наричаше я старомодна и излишно консервативна, твърдеше, че пречела на прогреса и търговията, които щели да облагодетелстват цялото човечество. Старицата подозираше, че е направил всичко възможно да осигури отзоваването й и назначаването на много по-сговорчивата Сарейн.

— Тези събития се развиват в момента. — Старицата набързо обобщи пристигането на бойното кълбо на Земята и появата на екокамерата с хидрогския пратеник.

Отначало ядосан, а после удивен, Базил Венцеслас я изслуша. Полегнал на какавидения трон, магът-император също бе насочил цялото си внимание към нея. Адар Кори’нх местеше очи от своя владетел към зелената жрица и попиваше нужната информация.

— Крал Фредерик не може сам да се справи с тази ситуация — каза Базил. — Той никога не е правил такова нещо. — Председателят делово погледна Отема. — Кралят се нуждае от моето напътствие. Можете ли да му предавате инструкциите ми? Там има ли зелен жрец?

— До трона му има жрец и фиданка.

Базил стисна юмруци толкова силно, че ноктите му оставиха следи по дланите му.

— Добре. Кажете му, че…

Отема вдигна ръка.

— Извънземният пратеник говори. — Тя се заслуша в ехото на повторените думи по горската телевръзка. Казва, че хидрогите вече нямало да търпят нарушенията на опасните скални обитатели — така ни нарича.

— Какво значи това? — попита председателят.

Старицата повтори думите на хидрогския пратеник:

— Той казва: „Повече няма да търпим паразити на нашите светове“.

— Внимавай да не я оплескаш, Фредерик — измърмори Базил. — Кралят отговорил ли е?

— Мисля, че е също толкова удивен, колкото и вие — отвърна Отема.

— Кажете му да протака — настойчиво рече председателят. — Да не се съгласява с нищо.

Тя повтори думите му по телевръзката, после се обърна към Базил:

— Господин председателю, не вярвам хидрогите да искат някакви отстъпки от нас. Пратеникът просто предава ултиматум.

Базил се ужаси.

— Няма да ни позволяват да се доближаваме до газови гиганти, така ли? Абсурд! Това значи край на небесните мини, на ектите…

— Господарю, без екти за нашите космически двигатели Илдирийската империя ще рухне — каза адар Кори’нх на мага-император.

— И Ханзата също ще се разпадне — прибави Базил. — Хидрогите ще ни уморят от глад. Трилиони хора ще останат изолирани и ще загинат. Не можем да се съгласим. — Той насочи показалец към Отема. — Предайте го на крал Фредерик. Трябва да го каже на извънземния посланик. — Председателят сниши глас. — По дяволите, ще ми се да бях там!

След като предаде съобщението, зелената жрица забеляза искрения страх, изписал се на лицето на Базил. Нито илдирийците, нито човеците можеха да се съгласят с ограничението, току-що наложено от дълбокоядрените извънземни. Прекратяването на ектипроизводството щеше да сложи край на космическите полети в галактиката.

Отема дословно повтори ново съобщение от хидрогския пратеник. Гласът й беше сух — тя не можеше да повярва на думите си.

— Обявяваме всички газови планети за забранени зони. Всички фабрики, експлоатиращи водородните запаси в нашите облаци, са забранени и трябва да бъдат изтеглени, иначе ще ги унищожим.

Старицата затвори очи и се опита да не обръща внимание на всеобщото ахване. Сякаш правеше великодушна отстъпка, хидрогският пратеник прибави:

— Ще позволим кратко, но достатъчно време за изтегляне на всички небесни мини. След това всеки паразит, който открием в нашите облаци, ще бъде унищожаван.