Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Empire, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Скритата империя
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954–585–419–7
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Скритата империя от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 21:51, 23 май 2015 (UTC). |  |
| Скритата империя | |
| Hidden empire | |
| Автор | Кевин Дж. Андерсън |
|---|---|
| Първо издание | 2001 г. САЩ |
| Издателство | Aspect/Orbit Books (US) |
| Жанр | научна фантастика, космическа опера |
| Вид | роман |
| Страници | 464 |
| Поредица | „Сага за седемте слънца“ |
| Следваща | „Гневът на хидрогите“ |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-419-7 |
„Скритата империя“ (на английски: Hidden empire) е роман на американския писател фантаст Кевин Дж. Андерсън от 2001 година.
Тази книга е първата от поредицата „Сага за седемте слънца“. На български е издадено и продължението – „Гневът на хидрогите“.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
2427 година. Хората са се разселили на над сто свята и са основали три основни „клона“ на човечеството:
- Ханзата – населява 69 свята, своеобразна монархия, главна планета – Земя.
- Терок – планета, родоначалник на Световната гора и роден дом на Зелените жреци.
- Скитническите кланове – своеобразни „отшелници“ от останалите, разделени на кланове и занимаващи се основно с производство на „екти“ – алотроп на водорода, основното гориво при междузвездни пътувания, произвеждащо се в газовите гиганти.
Освен човечеството спиралния ръкав на Млечния път населява още расата на Илдийците. Управлявани от „маг-император“, който поддържа телепатична връзка с всичките си поданици, разделени на касти (работници, учители и т.н.). Имат един огромен епос – „Сага за седемте слънца“, в който е записана историята им, и който продължава да се дописва с новите събития. Името идва от Миджистра – тяхната родна планета, която се върти около 7 слънца и там никога не настъпва нощ. В тази книга извънземната раса записва всичко, което се е случило и продължава да се случва. Съществуват и останки от изчезналата вече раса на Кликисците – насекомоподобни извънземни, от които са останали само руини, и стотици насекомоподобни робота с изтрита памет.
На една от бившите кликиски планети ксеноархеолози откриват пиктограма на метод за превръщане на газови гиганти в звезди. Ханзата веднага решава да изпита технологията, газовият гигант Ансиър е превърнат в звезда, а прилежащите му луни започват да се превръщат в земни колонии и нови светове.
Оказва се обаче, че в газовите гиганти живее могъща извънземна раса, наречена Хидроги. Скоро след опита с „кликиския факел“ огромни космически кораби започват да нападат всичко, което се доближава газовите гиганти. Започващата война поставя на карта съществуването не само на човечеството, а и на всичко живо.
3.
Адар Кори’нх
Адар Кори’нх, върховният адмирал на илдирийския слънчев флот, наблюдаваше безумието на човеците от командния център на своя главен кораб.
Въпреки че резултатът от този безсмислен опит имаше важно значение за бъдещите отношения между Илдирийската империя и Теранския ханзейски съюз, адарът бе довел само септа, група от седем бойни кораба. Магът-император му беше заповядал да не проявява прекалено голям интерес към събитието. Никой илдириец не биваше твърде много да се впечатлява от каквито и да било действия на тези парвенюта.
Въпреки това беше въпрос на гордост Кори’нх да ремонтира корабите, да изрисува знаците на корпусите им и да прибави зашеметяващи светещи ивици като първични обозначения. Корабите му приличаха на пъстри дълбокоморски същества, готвещи се за предбрачен танц. Слънчевият флот разбираше от грандиозни зрелища и военни спектакли много повече от хората.
Председателят на Ханзата го бе поканил на наблюдателната платформа, откъдето можеше да проследи изкуственото възпламеняване на газовия гигант. Адарът обаче беше предпочел да остане тук, в командния център. Засега. Щом започнеше самият експеримент, той щеше да се появи с политически допустимо закъснение.
Кори’нх бе теснолик хибрид между благородник и воин, подобно на всички висши офицери в слънчевия флот. Лицето му беше гладко, с хуманоидни черти, защото по-висшите раси приличаха на единствения човешки род. Въпреки физическите си прилики обаче илдирийците принципно се различаваха от теранците, особено по сърцата и умовете си.
Кожата на Кори’нх имаше сивкав оттенък. Главата му бе гладка, освен буйната качулка, свита назад по темето му, символ на високия му ранг. Адарската униформа се състоеше само от една дреха — дълга туника от многопластови сиви и сини люспи, стегната с колан на кръста.
За да подчертае, че не отдава голямо значение на тази мисия, той не си беше сложил многобройните военни отличия, но хората изобщо нямаше да забележат този тънък намек. Кори’нх наблюдаваше припрените научни действия със смесица от снизходителен присмех и загриженост.
Въпреки че през последните два века многократно бяха помагали на младата раса, илдирийците все още смятаха човеците за нетърпеливи и невъзпитани. Културни деца, осиновени повереници. Навярно расата им имаше нужда от богоподобен всемогъщ ръководител като мага-император. Златната ера на Илдирийската империя вече продължаваше хилядолетия. Хората можеха да научат много от по-старата раса, ако си направеха труда да внимават, вместо да се инатят и да повтарят нейните грешки.
Кори’нх не разбираше защо тази безразсъдна и свръхамбициозна раса гори от нетърпение да създаде нови светове за тераформиране и заселване. Защо им бе да се главоболят с взривяването на ново слънце от газова планета? Защо им бе да правят няколко скалисти луни обитаеми, когато в галактиката имаше толкова много светове, приемливи според всякакви цивилизовани стандарти? Човеците сякаш бяха решили да се разселят навсякъде.
Адарът въздъхна и продължи да гледа през наблюдателния екран на главния си кораб. Планети и слънца за еднократна употреба… типично теранско.
Ала той нямаше да пропусне това събитие дори за всички медали, с които още можеше да го награди магът-император. В древни времена слънчевият флот се бе сражавал срещу ужасните и тайнствени шана рей, а по време на страшната гражданска война преди две хиляди години беше водил боеве и с други заблудени илдирийци, но оттогава бойните кораби изпълняваха главно показни функции и понякога се използваха за спасителни или граждански операции.
Тъй като в Илдирийската империя нямаше врагове и междупланетни борби, през цялата си кариера Кори’нх бе ръководил пищни церемонии. Нямаше много опит в битките и тактиката, освен онова, което беше прочел в Сагата. Ала не бе същото.
Магът-император го беше пратил при Ансиър като официален представител на Империята и той бе изпълнил заповедта на своя бог и ръководител. Чрез слабата си телепатична връзка с всичките си поданици магът-император щеше да наблюдава през очите на Кори’нх.
Каквото и да мислеше за него обаче, този дързък човешки опит щеше да е интересно допълнение към илдирийския исторически епос Сага за седемте слънца. Този ден и може би дори името на Кори’нх щяха да станат част от историята и легендата. Никой илдириец не можеше да се стреми към нещо повече от това.