Кевин Андерсън
Скритата империя (82)

80.
Тасия Тамблин

ВСИЧКИ новобранци имаха заповед да се съберат в лекционната зала на марсианската база за поредния извънреден доклад за обстановката. Тасия и Роб Бриндъл заедно отидоха в студеното, ярко осветено помещение, построено в покрития с купол кратер. Стомахът й се бе свил и тя все повече се опасяваше от причината за това събиране.

— Случило се е нещо лошо — каза тя.

Роб я погледна с големите си меденокафяви очи и каза:

— Напоследък постоянно ни съобщават лоши новини.

Другите новобранци също бяха неспокойни и напрегнати. През последния месец тренираха с различни типове нападателни машини, бомбардираха далечните червени пустини и обстрелваха гигантски мишени, нарисувани върху високите километър и половина стени на каньоните.

Вече лейтенант, бързо повишена поради огромното разширяване на армията, Тасия се отличаваше в индивидуалните операции, вещо пилотираше кораба си, интуитивно схващаше различните механични системи, защото като скитничка, се бе научила на гъвкавост.

Поради внезапната мобилизация срещу тайнствените извънземни, земните въоръжени сили реквизираха всевъзможни кораби и сега флотът се състоеше от хиляди модифицирани типове съдове. Мнозина от обърканите новобранци се оплакваха от липсата на стандарт, ала Тасия забелязваше разликите и възможностите на корабите и наблюдаваше преимуществата им в различни ситуации.

Измъчваха я единствено строевите наземни учения, когато ги пращаха на глупави маршове и отрепетирани пехотни маневри, напомнящи й за първобитни народни танци. Тасия не се справяше добре, когато я принуждаваха да действа като безмозъчен член на група. След една такава задача Роб Бриндъл се беше пошегувал: „С това отношение и с твоята независимост, Тамблин, или ще те изправят пред военен съд, или ще стигнеш до генералски чин“.

Когато всички новобранци насядаха в куполната лекционна зала, светлините отслабнаха. През купола се виждаше само космическата нощ и ярките точки на Фобос и Деймос, които се гонеха по небето.

Прожекторен лъч освети подиума и в центъра му застана свръзката на ЗВС адмирал Стромо. Стомахът на Тасия се сви още по-болезнено. Адмиралът нямаше да се обърне към тях, ако въпросът не беше сериозен. Новобранците утихнаха, напрежението в кратерната аудитория се усили.

Адмиралът започна без предисловие.

— Получихме нови образи на нашите извънземни врагове. Висшите ми тактически съветници проучват всеки фрагмент от тези сигнали, но искам всички да ги видите. За да разберете срещу какво сме изправени.

— Ако тези извънземни изобщо се покажат, ще ги сритаме в задниците — измърмори един от войниците до Тасия. Забележката му предизвика грубо хилене сред другарите му.

— Научихме, че през последния месец са били унищожени още три скитнически небесни мини. Общо пет. Получихме тези записи от последните минути на една такава фабрика при газовия гигант Велир.

Войниците в пълно мълчание впериха очи в изображението, което се появи в центъра на лекционната зала. Без да обръщат внимание на ветровете и бурите, над облаците на Велир се издигнаха бодливи кристални сфери и се нахвърлиха срещу небесната мина.

Гласът на Стромо отекна в залата.

— Капитанът на небесната мина — между другото жена — наредила незабавна евакуация и много разузнавателни кораби се опитали да избягат — излишно поясни адмиралът. — Тя изхвърлила товара си от екти, но нападателите не проявили никакъв интерес към него.

Пред погледите на новобранците освободеният трюм с космическо гориво се запремята във въздуха и потъна в океана от пъстри газове.

— Скитниците неколкократно предложили да се предадат, но извънземните не отговорили. Просто… атакували.

Шарийн Пастернак — спомни си Тасия името на жената. Шефката на Велирската небесна мина от време на време се бе срещала с Рос. Сега и двамата бяха жертви на новите врагове.

Стромо отново замълча. Жилищният купол се откачи от небесната мина. Тасия знаеше, че това действие трябва да е било последното средство на Пастернак, решение, каквото нямаше да вземе никой скитнически капитан, ако не беше убеден, че е изгубена всяка надежда.

— Внимавайте. Дори след като капитанът се опитал да евакуира екипажа си, извънземните атакували небесната мина. Съзнателно и жестоко.

Хищните кристални сфери взривиха жилищния модул… и без да бързат, се върнаха, за да доунищожат фабриката, като оставиха разкъсаните парчета да се премятат в облаците.

Всички бяха загинали. Тасия мъчително преглътна и овладя гнева и нетърпението си да направи нещо. Не можеше да виси на Марс със скръстени ръце.

— Няколко скитнически разузнавателни кораба останали във въздуха цяла седмица в опит да се спасят в горните атмосферни пластове на Велир — каза Стромо. — Те са записали образите, които току-що видяхте, но не са имали достатъчно животоподдържащи ресурси, нито възможности за космически полет. Когато накрая пристигнали спасителни групи, нямало нито един оцелял.

Роб Бриндъл погледна Тасия. Знаеше колко я боли. Стисна ръката й, ала младата жена като че ли не усети. Пръстите й бяха леденостудени.

Записът свърши.

— Това е всичко — обяви Стромо. — Необработена информация, без никакви заключения. Експертите ни в момента проучват записите и когато получим нови сведения, ще ви ги съобщим.

Светлината на подиума отслабна и адмиралът каза:

— Свободни сте.

Докато се връщаха в казармата, Тасия мълчеше. Роб Бриндъл вървеше до нея и я подкрепяше с безмълвното си присъствие. Тя се надяваше, че Роб разбира колко много му е благодарна. Той вече знаеше, че не бива да се опитва да я ободри и изобщо да завързва разговор.

Когато влязоха в общата стая до съблекалнята и спалните помещения, Патрик Фицпатрик подчертано изгледа Тасия, обърна се към другарите си и каза високо:

— А бе поне са убили обикновени скитници. — И се изхили на грубото си остроумие. — Другия път обаче може да са истински хора.

Тасия настръхна. Роб застана пред нея и се озъби на младежа.

— Ей, вакуумен мозък, май си пропуснал лекцията, когато ни казаха кой е истинският враг.

— Уф, я млъквай, Бриндъл — отвърна Фицпатрик, ядосан, че младият чернокож войник застава на нейна страна срещу него.

Роб поклати глава.

— Твоята глупост е по-опасна и от извънземните.

С преувеличено търпение и твърда като стомана усмивка, Тасия докосна Роб по рамото.

— Благодаря, Бриндъл. Много мило, че ме закриля такъв храбър рицар, но и аз си имам броня — при това адски здрава. — Тя го заобиколи и се приближи до саркастичния новобранец. — Имаш две възможности, клиб: или се извини, или отиваш в лазарета.

Фицпатрик само й се изсмя. Следователно избираше лазарета.

Тасия използва слабата марсианска гравитация и се хвърли срещу него с цялата си тежест, като едновременно замахна с двата си юмрука и го удари по брадичката и темето. Блъсна го в металната стена, изрита го по гърдите и чу, че няколко от ребрата му изпукват. Младата скитничка отхвърча от него и отскочи от тавана. Без да губи нито миг, съсредоточи цялата си енергия в коленете, лактите, стъпалата и юмруците си.

Новобранецът безуспешно се опита да се защити — сякаш наоколо му винаги беше имало други, които да го закрилят. Тасия заби юмрук в носа му и от ноздрите му рукна кръв. Алената течност като че ли окончателно лиши Фицпатрик от смелост.

Сякаш Тасия бе матадор, размахал червена пелерина, приятелите му се включиха в боя и я нападнаха в гръб. Някой я удари по тила. Тя се обърна срещу новите си противници.

Така в края на краищата се наложи в мелето да се включи и Роб Бриндъл.

Накрая Тасия и Фицпатрик се озоваха в лазарета със синини, контузии, рани и няколко спукани кости. По ирония на съдбата за момичето се погрижи собственото му компи — бяха му качили програма за оказване на първа помощ, за да е по-полезно в базата.

Двамата новобранци получиха дисциплинарни наказания — което не означаваше нищо за нея, но измъчената физиономия на лицето на разглезения Фицпатрик показваше, че той повече се страхува от богатите си родители, отколкото от отражението на случая върху военната му кариера.

Освободиха Тасия от лазарета цели два дни преди Патрик Фицпатрик III. Двамата й братя щяха да се гордеят с нея.