Кевин Андерсън
Скритата империя (108)

106.
Базил Венцеслас

Тронната зала на Двореца на шепота беше в развалини. Стените бяха срутени, прозорците бяха разбити, носещите греди бяха паднали от взрива. Поне не бе избухнал пожар.

Базил Венцеслас стоеше онемял сред опустошенията, стиснал зъби. Ръцете му трепереха от гняв и смайване.

Заобиколен от смръщени кралски гвардейци, Базил инспектира участъците, в които строителните инженери бяха подпрели носещите стени и бяха гарантирали безопасността на оцелелите крила от Двореца. След атаката тронната зала бе обявена за забранена зона до завръщането на председателя от Илдира. Никой друг не беше допуснат да види унищожението — и нямаше да бъде.

Базил се обърна към Франц Пелидор, който мълчеше и ненатрапчиво чакаше председателят да вземе решение.

— Какво е мнението ви, господин Пелидор? Вие наблюдавате обществената реакция през последните няколко дни. Контролирахте ли репортажите?

Русокосият мъж се изненада.

— Как да контролираме репортажите, господин председателю? Срещата с хидрогския пратеник беше излъчена изцяло. Да не искате да кажете, че е трябвало да се опитам да цензурирам информацията пост фактум? Много е опасно.

— Не, не, било е много късно. Но трябва да канализираме обществената реакция. Да насърчим хората да мислят както искаме ние.

— Носят се какви ли не слухове — каза Пелидор. — Населението все още е в състояние на пълно смайване. Някои са разярени, други са ужасени от перспективата за хидрогско нашествие. Какво искаме да мислят? Повечето граждани още не са схванали дългосрочните трудности, които може да ни сполетят, ако ектипроизводството спре за неопределено време.

— Ще се снабдяваме с екти — почти изръмжа Базил. — Трябва да се възползваме от обществения гняв, да сплотим нашите граждани и да подготвим незабавен отговор. Ако сключим съюз с илдирийците, обединената ни мощ определено ще е достатъчна, за да окажем съпротива на тези извънземни.

Председателят си спомни срещата си с мага-император и се намръщи. По време на целия обратен полет до Земята го бе измъчвала една мисъл. Събитията бяха толкова ужасяващи, че беше забравил точните думи на мага-император, преди да се появи зелената жрица Отема. Ала сега си ги спомни.

Макар да твърдеше, че не знае нищо за тайнствения враг, магът-император бе нарекъл дълбокоядрените извънземни „хидроги“ — преди пратеникът да пристигне в Двореца на шепота. Откъде знаеше това илдирийският владетел? Какво криеше от Ханзата?

Базил прескочи няколко парчета натрошен мрамор, които до неотдавна бяха били колона. По пода бяха пръснати остри като кинжали фрагменти от сребристи огледала и витражи, все едно бяха прекатурили сандъка със съкровището на някой пират. Той се обърна към Пелидор.

— Ами трупът на Фредерик? В какво състояние е?

Пелидор се намръщи.

— Неузнаваем е, господин председателю. Взривната вълна не е оставила почти нищо, освен петно на стената… и после стената се е срутила.

Базил тъжно кимна.

— Тогава намерете подходящ труп. С малко грим и протези. Народът изобщо няма да забележи разликата. Трябва бързо да устроим пищно кралско погребение. Крал Фредерик трябва да изглежда спокоен и блажен. По него да няма нито драскотина.

— Слушам, господин председателю — отвърна Пелидор. — Ще се погрижа за всичко.

Базил отново огледа разрушената тронна зала и кървавите петна по лъскавите стени. През дупките в стените на най-красивото помещение в Двореца на шепота навяваше вятър. За пръв път от десетки години Базил усети, че в очите му парят сълзи. Порой от гневни мисли ги пропъди.

С тромава походка, по която можеше да се прецени сериозността на нанесените му повреди, в тронната зала влезе ОХ. Венцеслас погледна дребното старо компи, извитата му ръка и огънатата скоба на левия му крак. Отраженията по сребърната повърхност издаваха монтираните нови части. На много места по корпуса му имаше драскотини и вдлъбнатини.

— Ще представя свидетелските си показания, когато пожелаете, председателю Венцеслас — каза андроидът. — Въпреки че само аз оцелях от експлозията, не мога да дам почти никаква друга информация, освен вече излъчените записи.

Базил прехапа устни.

— Имаш много по-важна задача, ОХ. Разполагаме със съвсем малко време. Принц Питър трябва колкото може по-скоро да бъде представен на обществеността. Нямаме друг избор.

ОХ не се изненада, макар че реакцията му изразяваше известно съмнение.

— Подготовката му не е приключила, господин председателю.

— Ще трябва да се примирим с това. Ханзата отчаяно се нуждае от приемственост и принцът ще осигури необходимата увереност. Поради младостта му отначало хората ще са склонни да му прощават грешките. — Той се обърна и гвардейците застанаха мирно, готови да реагират в момента, в който Базил им даде заповеди.

— Искам тронната зала незабавно да се разчисти и възстанови. Не жалете средства. Докарайте всички материали, които ви трябват, но не разпространявайте образи от щетите. Не искам обществеността да ги вижда. Никога. Следващия път, когато покажем тронната зала, тя ще изглежда като нова — всъщност по-внушителна от всякога. Крал Фредерик е мъртъв, но не можем да позволим на никого да узнае колко тежък удар са ни нанесли хидрогите. Общественият шок ще причини още повече щети.

Пелидор зарея поглед в пространството — обмисляше как най-дискретно да събере работни групи от архитекти и строители.

— Веднага след погребението ще устроим величествена коронация на крал Питър — продължи Базил. — И искам искрено празненство. Нали знаете: „Да живее новият крал!“ — Той закрачи пред учителското компи. — Ела, ОХ. С теб трябва да напишем първата публична реч, която ще произнесе принц Питър. Мисля, че знам точно какво ще каже.

Когато Питър излезе на парадния балкон на Двореца на шепота. Базил го наблюдаваше с целия критичен скептицизъм на режисьор на скъпи представления.

Прическата и дрехите на принц Питър бяха безупречни, позата и поведението му бяха достойни за възхищение. Председателят почти не забелязваше следи от някогашното гаменче Реймънд Агуера. Питър приличаше на крал Фредерик като млад. Вярно, през последните месеци много от старите снимки и холограми бяха фино обработени, за да подчертаят приликата между двамата.

Публиката с изненада научи за съществуването на младия принц, защото семейният живот на крал Фредерик бе пазен в строга тайна. Но в такива мъчителни времена народът нито се смая, нито протестира, а изпита облекчение, че короната на Ханзата ще бъде предадена на нов владетел, както и съчувствие към младежа за загубата на уважавания му „баща“. Хората помнеха стария Фредерик като мил и великодушен и царуването му — като съвсем спокойно. Сега имаха нужда от по-силен монарх.

В началото на многократно репетираната си реч принц Питър вдигна ръце, както го бяха инструктирали. Тълпата на площада одобрително изрева.

— Обръщам се към моя народ на Земята и към всичките си поданици в ханзейските колонии. Позволете ми да се представя. — Той наперено се усмихна. — В бъдеще сигурно често ще се виждаме.

Базил се намръщи на небрежното импровизирано подмятане. Речта не беше написана така, но хората се засмяха — искрено се засмяха, — което бе окуражаващо и носеше огромно облекчение след шока и скръбта. Макар Базил да се подразни, че младежът нарушава сценария, може би инстинктът му не го лъжеше. Сърдечният и любим владетел можеше по-успешно да сплоти народа от някой съсухрен идол.

— Баща ми е мъртъв и аз трябва да стана ваш нов крал много по-рано, отколкото се надявах. Архиотецът ме съветваше в това трудно време, даваше ми благословията на единството, и сега съм готов. Обещавам ви, че винаги ще служа с всичките си способности… ако вие ми обещаете да сторите същото за благото на цялото човечество.

Тълпата зааплодира и Базил кимна. „Тези времена изискват силен и решителен владетел. И не е излишно да е и обаятелен.“

Датата за коронацията вече бе насрочена, както и за погребението на стария крал Фредерик. Тези зрелища щяха да отвлекат вниманието на хората от страха им, че хидрогите ще ударят пак.

— Като първо задължение към вас, трябва да дам заповед на генерал Кърт Ланиан, командващия нашите земни въоръжени сили — продължи Питър и силният му глас отекна над осветения с факли площад. — Хидрогите извършиха недопустим акт на агресия, не само като убиха моя баща и ваш крал, но и като заплашиха да осакатят Теранския ханзейски съюз. Ние не можем да търпим това! — Той вдигна юмрук и хората одобрително изреваха. — Трябва да се опълчим на враговете. Те много грешат, ако си мислят, че човешката раса ще се уплаши от непровокираната опасност. Хидрогите не могат да ни лишат от космическото гориво, необходимо на нашата цивилизация!

Базил с удивление слушаше виковете и овациите на хората. Принц Питър беше спечелил тълпата.

— Затова заповядвам на нашия модернизиран флот да започне цялостна военна атака. Облачните комбайни на Ханзата ще продължат работа под охраната на ЗВС и ще събират колкото екти ни трябват! Нашата основна цел ще е Юпитер в собствената ни система. Хидрогите нямат право да ни отказват собствените ни ресурси.

Макар и съкрушен от мъка, народът беше въодушевен и очевидно готов на всякакви саможертви.

— Пред лицето на хидрогските заплахи цялото човечество трябва да прояви смелост. Ние никога не сме мислили злото на тези извънземни — но те със сигурност сами ще си го потърсят, ако по какъвто и да било начин се опитат да ни се бъркат. — Питър повиши глас и запрати думите си в приливната вълна на реакцията на тълпата. — Заповядвам корабите да излетят незабавно!

Базил бе доволен от речта. Питър беше променил няколко думи, навярно просто като малък жест на съпротива. Този принц, изглежда, бе прекалено самостоятелен, ала този проблем можеше да се преодолее.