Кевин Андерсън
Скритата империя (88)

86.
Нира

Гледката от кристалните балкони на Призматичния палат беше поразителна. Престолонаследникът Джора’х заведе Нира на една наблюдателна тераса до течащите нагоре водопади, за да остане насаме с прелестната теранка.

— Това е едно от любимите ми места — каза илдириецът.

На Нира й трябваше известно време, за да се опомни от изумлението си.

— Тук е… великолепно. — Джора’х я докосна по ръката, после я стисна. Тя не се отдръпна.

От терасата на Призматичния палат се виждаше далечният хоризонт на Миджистра. На фона на небето се очертаваха сложни стъклени сгради, чиято форма напомняше вълни в езеро. Високите дворцови кули бяха заобиколени от сферичните куполи на министерствата. Наблюдателната тераса бе наклонена под ъгъл и носещите колони бяха извити навътре, така че, застанали върху прозрачната повърхност без очевидна опора под краката си, Нира и Джора’х сякаш се носеха в пространството.

Пръстените стъпала, изсечени в хълма на цитаделата, водеха нагоре към полусферичните платформи и куполи, носещи Палата. Седем основни струи, всички издигащи се по идеално прави канали, се сливаха точно по средата.

— Архитектите на Призматичния палат са искали да покажат, че всички неща, дори природните закони, текат към всевиждащия и всемогъщ маг-император — поясни престолонаследникът и топло й се усмихна. — За нещастие, аз отхвърлям тази идея — защото всичките ми мисли текат към теб, Нира.

Момичето смутено се засмя и също стисна ръката му. Застаналите при арката зад тях свирепи наглед телохранители, изглежда, не забелязваха какво правят.

— Толкова е високо… от гледката дъхът ми секва.

Напомня ми за Терок, когато се катерех по върхарите на дърветата.

— Рейналд ми описа вашия свят и съм сигурен, че е много красив. — Топазените очи на Джора’х заблестяха, докато рисуваше картините във въображението си. — Някой ден ще отида на Терок. Може би заедно с теб.

— И с цяла свита от прислужници, телохранители и помощници — усмихна се тя. — Ще е трудно да останем на спокойствие, щом напуснем Миджистра.

— Илдирийците не обичат да са сами.

Двамата стояха един до друг, въпреки че наблюдателната тераса бе голяма. Нира болезнено усещаше присъствието на Джора’х и не искаше да се отдръпне.

Долу се виждаха мъничките фигурки на хора. Безкраен поток илдирийци се изкачваха по хълма, върху който се издигаше Призматичният палат.

— Поклонници, които искат да видят великия маг-император — забелязал интереса й, поясни престолонаследникът.

Групи от различни раси се изкачваха нагоре и спираха на предписаните места по пътя. Минаваха по мостове, обикаляха хълма и ритуално се измиваха в седемте потока, докато се изкачваха към входния купол.

— Всички граждани на Империята имат достъп до Палата. Баща ми държи залата си за аудиенция постоянно отворена. Всеки, който е дошъл на поклонение, може да наблюдава величественото му лице, прожектирано под небесната сфера.

— Не го ли е страх от покушения или насилие?

Джора’х я погледна изненадано.

— Чрез тизма магът-император ще разбере веднага, ако някой дори само си го помисли. Баща ми ще се справи с проблема много преди атентаторът да влезе в Призматичния палат. Ние илдирийците сме различни от вас, Нира. Трябва да го разбереш.

Постояха мълчаливо на високата тераса, загледани в групите поклонници, които благоговейно се приближаваха към целта си.

— Може би не сме чак толкова различни — накрая наруши тишината Нира и нарочно още повече се доближи до него. — Всъщност, Джора’х, ние с теб може би си приличаме… в много отношения.

Когато отидоха в личните покои на престолонаследника, Нира се зачуди дали обаятелният мъж е използвал някакви телепатични способности, за да я съблазни. Ала съзнаваше силата на външните мисли поради връзката си със световните дървета. И в този момент не усещаше да върши нещо против волята си… нещо, което да не е абсолютно редно. Беше й за пръв път, но не се страхуваше.

Кожата й поглъщаше топлата светлина в стаята и всяко негово докосване я изпълваше с енергия. Докато прегръщаше престолонаследника, тя жадуваше за него и Джора’х й отвръщаше със същото. Бавно и омаяно двамата се съблякоха един друг.

— Намирам те за невероятно интересна и интригуваща, Нира — прошепна той и дъхът му стопли ухото й.

Тя изпитваше съвсем същото към него.

Бе се опасявала, че той може да е сдържан или преситен, след като е имал толкова много партньорки, ала докато се любеше с него, усещаше, че привлича цялото внимание и страст на престолонаследника.