Кевин Андерсън
Скритата империя (109)

107.
Тасия Тамблин

Както във ВСИЧКИ ликуващи нови флоти, отправящи се на бой във всички войни от човешката история, настроението в земните въоръжени сили беше оптимистично и патриотично. Дори онези кадети, които доскоро бяха тормозили Тасия, сега дружески я потупаха по рамото, събраха си снаряжението и затичаха към определените си кораби. От дни не се бяха подигравали със скитническия й произход.

След като беше чакала толкова дълго, Тасия скоро щеше да получи възможност да се сражава срещу извънземните копелета. Хидрогският пратеник, който бе убил крал Фредерик, беше имал наглостта да се представи в образа на Рос. Тя искаше да ги унищожи заради това — освен заради всичко останало.

Бяха получили непотвърдени сведения за мащабен кометен удар срещу газовия гигант Голген, мястото на първата хидрогска атака. Въпреки че никой не можеше да е сигурен какви щети нанася на врага небесната бомбардировка, самата й дързост възпламеняваше въображението на теранските войници. Те дори се радваха, че обикновен скитник е могъл да извърши такова нещо. И естествено бе логично, че „професионалистите“ от ЗВС могат да нанесат още по-големи щети.

В душата си Тасия знаеше, че зад кометния удар стои Джес. Той нарочно беше избрал Голген, за да отмъсти за унищожаването на Синята небесна мина. „Сега е мой ред, бате“ — каза си тя.

Увлечена от ентусиазма и собствените си планове, младата жена прегърна Роб Бриндъл, след което съвсем го сащиса с гореща целувка и избяга преди ухиленият й приятел да успее да реагира.

Със снаряжението и униформата си, както и с няколкото скитнически вещи, които бе успяла да напъха в джобовете на гащеризона си, Тасия се затича към доковия отсек, където совалките пренасяха екипажите на очакващите ги бойни кораби. Адмирал Стромо, командващ бойната група на квадрант 1, щеше да е капитан на великолепно бронирания „Голиат“, първия от новите модернизирани дреднаути. „Голиат“ вече беше завършил пробния си полет и се представяше отлично. Беше готов за бой.

Когато видя флота от грамадни кораби, масираната огнева мощ, която щеше да бъде пратена към Юпитер, Тасия изпита същата увереност и оптимизъм като всички други новобранци. Но знаеше и че нещата могат да се променят само за миг. След като бяха проучили разузнавателните данни за хидрогската атака срещу илдирийския слънчев флот при Кронха 3, всички бяха наясно, че извънземните бойни кълба ще са труден противник.

Поради отличните й резултати я бяха повишили в платформен командир — платком — и й бяха поверили командването на оръжейна платформа тип „буреносен облак“. Такова бързо издигане беше възможно единствено заради рязкото разширяване на флота, но тя знаеше, че си го е заслужила. Роб Бриндъл, който бе демонстрирал ефикасно партньорство с нея, беше назначен за неин първи заместник и му бе поверено командването на ескадрилите от ремори, които щяха да понесат тежестта на космическия бой в случай, че се появят хидрогите.

Когато всички войници се качиха на корабите и ескадрилите ремори заеха позиции за незабавно изстрелване, адмирал Стромо излъчи по общия канал на експедиционния флот:

— Това е първата ни пряка атака срещу врага, по-важна от всяка операция, изпълнявана от ЗВС. Предстои ни не просто локален конфликт с бунтовна колония или наказателен удар срещу неколцина непокорни скитнически пирати, плячкосващи невинни колонисти…

На мостика на своя буреносен облак Тасия изсумтя — адмиралът намекваше за Ранд Соренгаард.

— Божичко, много ви благодаря, господин адмирал — измърмори тя, но достатъчно тихо, за да не я чуе никой. С тези презрителни думи Стромо току-що бе разколебал командирските й способности.

— Тази атака ще има пряко отражение върху бъдещето на Теранския ханзейски съюз и на цялото човечество — продължи адмиралът.

Екипажът на мостика грубо заподсвирква.

— Да вървим да сритаме някой хидрогски задник!

— Има само един начин да се справиш с побойника — изритай го в ташаците! — Тасия позна гласа на Патрик Фицпатрик, който се бе проявявал като побойник, докато тя не му беше показала грешката в поведението му. Той не бе повишен и го бяха назначили в екипажа на нейния буреносен облак.

Искаше й се да приключат с речите и да потеглят, но Стромо продължаваше да дудне:

— Това няма да е директен офанзивен удар, тъй като не знаем местонахождението на противника. Трябва обаче да се противопоставим на хидрогския ултиматум. Ще вземем със сила ектите, от които се нуждаем.

Флотът най-после напусна корабостроителниците в астероидния пояс и се понесе към огромното кълбо на Юпитер, обгърнато в раирани облаци — сиви, кафяви и жълти ивици опасваха планетата с мощни урагани. Дали хидрогите винаги се бяха крили там през хилядолетната човешка история, още преди Галилей за пръв път да погледне през примитивния си телескоп?

Бяха задействани четири масивни ханзейски ектикомбайна, сглобени от различни части в астероидната корабостроителница. Гигантските фабрики се движеха със собствени енергийни източници, а бойната група на ЗВС ги ескортираше.

На мостика на буреносния облак Тасия не успя да се сдържи и се усмихна на първобитните ханзейски небесни мини. Ектипроизводствените системи на скитниците бяха много по-сложни, аеродинамични и ефикасни. Въпреки че тези нескопосно построени фабрики можеха да изпълняват предназначението си, тя разбираше защо нейният народ е запазил пазарната си ниша.

Но без закрилата на ЗВС скитниците бяха лишени от препитанието си. Като се имаше предвид неефикасността на земните ектикомбайни, Ханзата може би все някога щеше да сключи договор със скитниците и да осигури военна охрана на небесните им мини. Ала зависимостта от теранците смущаваше Тасия — щеше да се наложи принудително партньорство с Голямата гъска, каквото скитниците бяха избягвали през цялото си съществуване.

Пътуването беше кратко. Дреднаутът „Голиат“, три крайцера тип „манта“ и група „буреносни облаци“ придружиха ектикомбайните до атмосферата на Юпитер. Тасия бе впечатлена от красотата на неговите сякаш нарисувани с пръсти облачни ивици, но беше виждала много други планети — нали бе стояла на наблюдателната палуба на Синята небесна мина заедно с Рос.

Сега копнееше за бой, мечтаеше да отмъсти на хидрогите. Ако дълбокоядрените извънземни посмееха да се покажат, тя се надяваше да даде първия изстрел.

Мощно ура отекна на мостика, когато ектикомбайните се плъзнаха по облаците и започнаха да всмукват огромни количества водород, за да го обработят с ектиреакторите си.

Бавните машини щяха да останат при газовия гигант няколко седмици, за да произведат достатъчно от редкия алотроп. Но със самото им въвеждане в употреба ЗВС бяха спечелили психологическа победа за човечеството. Бяха доказали, че ще взимат космическото гориво въпреки извънземните заплахи. Бяха приели блъфа на хидрогите. Бяха се опълчили на врага и го предизвикваха.

Бойците на Тасия се шегуваха, обзалагаха се — изглеждаха по-ентусиазирани, отколкото преди да излетят. Мантите гордо изпълняваха военни маневри така, че другите кораби да могат да ги виждат. Роб Бриндъл стоеше зад нея, макар и не прекалено близо, защото тя бе платком. Но срещна погледа й с меденокафявите си очи.

— Имам чувството, че дразним зло куче, пъчим се и се смеем… докато каишката му не се скъса — тихо каза той.

— Понякога говориш прекалено образно, Бриндъл.

Но отлично разбираше какво иска да й каже. Само се чудеше още колко време ще трябва да чакат.