Кевин Андерсън
Скритата империя (68)

66.
Бернд Окая

Откакто беше вкарана в употреба, новата Ерфанска небесна мина функционираше отлично. Бернд Окая следеше седмичните данни за ектипроизводството и се гордееше с резултатите на фабриката. Вече бе решил да даде прилична премия на всички работници, които бяха превърнали мечтата му в действителност.

Сега стоеше на контролната палуба. Небесната мина се носеше като гладно улично куче над облаците. През огромните панорамни прозорци Бернд виждаше безкрайните мъгли, зелени газове и вихри, които рисуваха постоянно менящо се изражение върху лицето на Ерфано.

Около гигантската фабрика като гарвани летяха разузнавателни кораби. Атмосферни химици и метеоролози се спускаха в облаците, следяха бурите, проучваха химическите съединения, които се образуваха дълбоко в газовия гигант. Неколцина сътрудници на Бернд наблюдаваха реактора и складовите системи от командната палуба.

Някой пусна запис — музика, пазена от поколения в клана му. Самият Бернд не харесваше атоналната какофония, но остави човека да слуша, стига останалите от оперативната група да не възразяваха. Беше се научил да се отпуска, да се държи открито и отстъпчиво. Жена му Марта казваше, че му се отразявало благотворно.

Къдрокосият инженер Елдън Кларин се покатери по металната стълба на командната палуба. Изглеждаше разсеян, но доволен.

— Да не би нещо да не е наред, Елдън? — Едрото тяло на Бернд изпълваше новата мека седалка с висока облегалка. Той приличаше на някогашен варварски крал, оглеждащ владенията си.

— Тъкмо напротив, шефе — отвърна инженерът. — Всички системи са проверени по два пъти. Новите ми модификации се представят отлично, без никакво отклонение от оптималните параметри.

Бернд потри ръце.

— Ще пратя съобщение на баба ми. Тя ще се погрижи рационализациите ти да се внедрят в целия ни флот от небесни мини. А аз ще се погрижа да си получиш дължимите кредити.

Кларин се смути.

— Вече й пратих доклад с последния ектиескорт.

Бернд бе ръководил предишната си небесна мина с печалба, макар че това по-скоро беше щастливо съвпадение, отколкото резултат от уменията му. Но тук при Ерфано успехът се дължеше лично на него. Нито веднъж не бе пропуснал доставка на екти, въпреки че през първата година от работата на нова небесна мина честите забавяния трябваше да се очакват.

Жена му и дъщеря му вече бяха на борда и той беше щастлив, когато виждаше изписаното на лицата им възхищение. След грубиянските си младежки години Бернд се радваше, че най-после може да даде на детето си нещо, което да уважава. Заслужаваше го. Новата небесна мина се оказваше по-продуктивна, отколкото бе очаквал.

Единственият му проблем беше да се отърси от суеверния страх, че нещастието скоро отново ще го настигне.

След унищожаването на голгенската небесна мина всички скитници бяха неспокойни. Още повече ги бе смутила вестта за извънземната атака срещу ханзейските луни при Ансиър. Въпреки че бдителни разузнавачи наблюдаваха всички нерегистрирани скитнически фабрики, никой не знаеше точно какво да търси — или какви действия са провокирали опустошителните нападения.

Той чу, че по металната стълба отново се качва някой, и се обърна. На мостика се появи дъщеря му Джуна. Дванадесетгодишното момиче беше бъдещ капитан и обичаше да гледа как баща й управлява небесната мина. Той й махна с ръка за поздрав и погледна все още чакащия инженер. Най-после разбираше какво иска Кларин.

— Добре, ти изпълни всичко, което те помоли да направиш баба ми. Събери си багажа и се приготви да се върнеш в Рандеву със следващия товарен ескорт. Резервоарите вече са осемдесет процента пълни и пилотът на ескорта трябва да дойде, за да ги откара до центъра за разпределение. Последвай своята Пътеводна звезда.

Широко усмихнат, Елдън Кларин му благодари и бързо се оттегли.

Джуна застана до баща си. Когато беше по-малка, сядаше на страничната облегалка и имитираше заповедите на Бернд. Сега просто се взираше в облаците. Той си помисли, че някой ден дъщеря му ще стане отличен шеф на небесна мина, навярно без да губи години за грубиянство като баща си.

— Онова там буря ли е? — Джуна посочи към гъст възел от облаци. — Като че ли бързо се променя.

В дълбините блестяха светлини, мъждукащи огньове, които се разширяваха като разцъфващо цвете. Облаците започнаха да се движат като въртопи.

— Прекалено е бързо, за да е буря. Добре, че го забеляза, Джуна. — Той потупа момичето по рамото, после повиши глас и попита техниците: — Какво е онова там?

— Масивни обекти, които се движат нагоре — отвърна един от тях. — Не е нормално климатично явление. Издигат се директно под нас.

Бернд се вледени и внезапно си помисли за Голген. Дали мигове преди атаката Рос Тамблин беше видял подобно нещо? Може би просто бе наплашен, но нямаше да допусне същото да се случи и тук.

— Включи алармения сигнал!

— Господине? — попита метеорологът.

— Действай! Няма да рискувам. — Джуна изглеждаше уплашена, ала Бернд обръщаше внимание единствено на променящите се явления в облаците под тях. — Ако греша, можете по-късно да се майтапите с мен. Ако съм прав, ще ми благодарите.

В този момент, придружени от пращене на сини мълнии, от които по гърба го полазиха тръпки на ужас, през високия облачен пласт на Ерфано излетяха пет зловещи диамантени сфери — бойни кълба от цивилизация, непонятна за човешките същества.

— Върви да повикаш майка си, Джуна. Бързо! — Момичето панически се обърна. Изведнъж придоби вид на съвсем малка. Бернд се изправи и я побутна към стълбата. — Колкото може повече членове на екипажа да се качат на разузнавателните кораби и да се отдалечат от небесната мина.

— Евакуация ли, господине? — попита началник-смяната.

— Бързо! — извика той. — Бягайте, докато можете.

Диамантените кълба се издигаха към беззащитната Ерфанска небесна мина. Виеха сирени. По интеркомите ревяха съобщения. Бернд Окая се обвиняваше, че не е предвидил такава ситуация, че не е провел повече учения, но въпреки това хората му реагираха бързо и ефикасно, включително Джуна.

Той отиде при комуникационния пулт, изблъска свързочничката настрани и й каза да се качи на някой разузнавателен кораб. После прати сигнал на обща честота.

— Извънземни кораби, ние не сме ви врагове. Тук сме с мир. — Бернд зачака, ала не получи отговор. — Не ви заплашваме с нищо. Моля, отговорете. Кажете ни какво искате.

Отново нищо.

Рой малки разузнавателни кораби вече напускаше бавно носещата се фабрика и се отправяше към откритите облаци. Ала всеки от тези съдове можеше да носи трима, най-много четирима души. Бернд нямаше да успее да спаси целия си екипаж.

Петте извънземни кълба се издигнаха до равнището на небесната мина, искрящи, криещи мъгливи тайни в млечнобелите си корпуси. Бяха огромни — диаметърът им надхвърляше шест скитнически мини. Бернд Окая беше виждал ужасните кораби на записите, които ЗВС бяха засекли от Ансиър.

Пирамидалните изпъкналости по гладките корпуси пращяха все по-силно. Сините мълнии все по-бързо пробягваха между върховете им.

Мостикът на небесната мина опустя. Бяха останали само Бернд и двама души от екипажа.

— Може да искат ектите! — извика един стар ветеран.

„Извънземни пирати, които също искат да откраднат гориво за космически кораб?“ — помисли си Бернд. Пръстите му затанцуваха по пулта и освободиха транспортния контейнер, пълен с ценния водороден алотроп. Той излъчи по всички канали:

— Вземете товара ни, но не ни унищожавайте, моля ви. На борда има триста души — семейства, жени и деца. — Молбата му прозвуча глупаво още докато я изричаше. Какво ги интересуваха извънземните тези неща?

Ектирезервоарите се отделиха от корпуса и Бернд продължи да управлява небесната мина със смехотворната й максимална скорост. Скъпият товар се премяташе в облаците на Ерфано като жертвоприношение… или откуп. Сърцето му се сви, когато извънземните кълба не обърнаха внимание на ектите и продължиха да се приближават към фабриката.

Спокойно можеше да взриви горивните цистерни. Навярно експлозията щеше да е достатъчно силна, за да разцепи някое от диамантените кълба… но най-вероятно нямаше. А огромните колкото град чудовища бяха пет.Въпреки че все още не бяха открили огън, той знаеше, че е обречен.

— Време е да отделим жилищния модул — каза Бернд. Това бе последната му отчаяна стъпка. — Ще трябва да жертваме небесната мина и да се надяваме, че извънземните ще последват по-голямата фабрика и ще ни оставят на мира.

Връзките между модулите се разкъсаха и главната палуба се издигна от тромавата промишлена част. С огорчено, ала предизвикателно изражение, малката Джуна отново се покатери на мостика. Преди Бернд да успее да се скара на дъщеря си, че не е избягала, по стълбата я последва и жена му.

— О, Марта! — Сърцето му се сви и той поклати глава. Искаше му се да ги укори за глупавата любов, която можеше да им струва живота.

Извънземните бойни кълба не обърнаха внимание на отлитащите разузнавателни кораби. Въпреки това, след като главната част от мината беше унищожена, малките съдове нямаше да има къде да кацнат и презаредят. Корабостроителницата на луните на Ерфано бе изоставена след пускането на фабриката в действие. Бернд се помоли на Пътеводната звезда да се появи някакво избавление преди животоподдържащите системи на бегълците да се изчерпят и корабите един по един да потънат в безкрайната атмосфера.

Издигна небесната мина във високите облаци, но безпощадните кристални сфери продължаваха да се приближават.

Жена му и дъщеря му стояха до него и той ги прегърна. В душата си знаеше, че каквито и да са, тези същества не искат горивото, не искат нищо от скитническите небесни мини.

Просто искаха да избиват човеци.

Проблеснаха сини мълнии. Бернд притисна жена си и дъщеря си към себе си. Смъртоносното електричество за миг изпари метал и стъкло — прекалено бързо дори за да си поеме дъх. Заедно със семейството си и целия модул той се превърна в куп взривени атоми.