Кевин Андерсън
Скритата империя (14)

12.
Рлинда Кет

Като преуспяваща търговка с пет кораба, Рлинда Кет не бе свикнала да гризе нокти и да чака в смирено мълчание. Особено по време на засада. Стоеше до генерал Кърт Ланиан на мостика на дреднаута, най-тежко въоръжения боен кораб в земните въоръжени сили.

Криеха се в тихата пустота на космоса и Ланиан беше заповядал дреднаутът да угаси всички светлини и да заглуши електромагнитните си сигнали. Тъмните корпусни плочи от материала „стелт“ правеха кораба почти невидим, просто гравитационна аномалия, носеща се сред скалите в периферията на системата Ирека.

Чакане. Вече бяха заложили капана.

— Колко време мина, откакто заехме позиция? — тихо попита Рлинда.

— Не е нужно да шепнете, госпожо — отвърна генералът. Бузите и брадичката му бяха толкова гладки и чисти, че кожата му изглеждаше почти хлъзгава. Когато се съсредоточаваше, близо разположените му леденосини очи сякаш поглъщаха светлината и я отразяваха с два пъти по-голяма сила. Ланиан посочи радарния екран, на който се виждаше точицата на товарния кораб на Рлинда, „Ненаситно любопитство“, който летеше по търговския маршрут към обитаемите планети на Ирека. — Не можем да ускорим нещата. Онова копеле Соренгаард трябва да направи следващия ход.

— Погрижете се да реагирате в мига, в който го направи, генерал е. — След като вече не си правеше труда да шепне, екливият й глас звучеше заплашително. — Там е личният ми кораб и го пилотира любимият ми бивш съпруг.

— Любимият ви ли, госпожо? Колко имате?

— Кораби или бивши съпрузи?

— Бивши съпрузи — изръмжа генералът, като че ли тя трябваше да знае какво е искал да каже. — Вече знам колко кораба притежавате.

— Петима бивши съпрузи и БиБоб е най-печеният от цялата банда, единственият, който все още работи при мен. — Тя продължаваше да се разбира с капитан Брансън БиБоб Робъртс, и лично, и сексуално. Освен това той беше адски добър капитан.

Космическите корсари под командването на престъпника Ранд Соренгаард неотдавна бяха пленили един от търговските кораби на Рлинда по ирекския маршрут, бяха избили екипажа и бяха отмъкнали целия й товар. Заселена от един от първите заселнически кораби, „Ейбъл-Уекслър“, Ирека се намираше в близост до територия, собственост на Илдирийската империя, далеч от ядрото на Теранския ханзейски съюз, което означаваше, че нито една от двете раси не осигуряваше сериозно наблюдение и закрила. Ала когато корсарите на Соренгаард бяха започнали да нападат товарни кораби, земните въоръжени сили се бяха заклели да изтребят и смажат това явно беззаконие, дори да се наложеше да използват кораба и любимия бивш мъж на Рлинда за примамка.

Тя бе чернокожа жена с пищно тяло, голям апетит и сърдечен смях. Оставяше хората сами да си правят заключения въз основа на стереотипите си и това често ги караше да я подценяват. Рлинда не беше толкова мека и дундеста, колкото изглеждаше. Беше далновидна бизнес дама, разбираше пазарите и знаеше хиляди специални ниши. Други търговци си губеха времето в търсене на големи удари и монополи върху редки извънземни стоки, но Рлинда предпочиташе да забогатява стъпка по стъпка. Много бизнесмени не успяваха да откупят корабите си, ала тя имаше пет — четири, след като тъпите пирати на Соренгаард бяха пленили „Големите надежди“.

Ирекският маршрут бе един от най-доходните пътища на компанията й, тъй като изолираните от метрополията заселници се нуждаеха от много стоки от първа необходимост, които Рлинда им осигуряваше на ниски цени. Сега обаче, докато Соренгаард нападаше безпомощните кораби, малцина търговци имаха желание да работят в района. Рлинда можеше да измъкне още по-високи цени от нуждаещите се колонисти, но предпочете да рискува и остави генерал Ланиан да използва „Ненаситно любопитство“ за примамка.

Искаше да спечели, естествено, ала също така искаше бизнесът да върви гладко. И на първо място възнамеряваше да се погрижи убитият капитан Гейбриъл Места и неговият екипаж да бъдат отмъстени.

Командирът на исполинския дреднаут генерал Ланиан нямаше такива възвишени идеали или морални подбуди. Просто искаше да изрита нечий задник и да даде урок на пиратите.

Освен че бяха редовна междузвездна армия, управляваните от Ханзата ЗВС изпълняваха полицейски и охранителни функции. За разлика от илдирийския слънчев флот, чиито големи и натруфено украсени кораби играеха главно показна роля и се използваха за хуманитарни акции, ЗВС на Ланиан имаха по-практично предназначение. Те знаеха, че сред ханзейските колонии винаги ще има достатъчно проблеми. Хората така и не бяха престанали да се бият помежду си и си намираха религиозни или политически поводи за това. И когато това оправдание се изтъркаше, просто започваха да грабят чуждата собственост.

Укротяването на бунтовник като Соренгаард, човек, който имаше връзки със скитническите кланове — виж, това беше идеална операция за ЗВС. Твърдеше се също, че пиратите на Соренгаард са скитнически изгнаници, което още повече затвърждаваше подозрителността на Ханзата към този цигански народ. Въпреки че непокорните номади осигуряваха по-голямата част от горивото за космическите двигатели, скитниците не спазваха законите, имаха си свое право и изобщо избягваха да участват в политическите и обществени прояви на другите цивилизовани хора.

— Засичаме енергийни следи, господин генерал — съобщи от пулта си една тактическа лейтенантка. — Десетина. Явно малки кораби… но изглежда, са тежковъоръжени.

— По местата — нареди Ланиан. — И продължавайте да се движите безшумно, докато не ви дам заповед.

Във всички посоки се втурнаха войници, пилоти тичаха към площадките, за да се качат на своите ремори, кораби за светкавична атака. Рлинда сви юмруци и задиша дълбоко. Замисли се за БиБоб. Нейният капитан летеше към Ирека с надеждата да измъкне корсарите от скривалището им, за да даде възможност на ЗВС да сложат край на пиратското плячкосване. На Рлинда й се искаше да се свърже с него и да го предупреди, ала така щеше да провали засадата. Молеше се БиБоб да остане жив и здрав.

Нищо неподозиращите корсари запалиха двигателите си и се насочиха към жертвата. Усмихнат, Ланиан включи интеркома и даде заповед на войниците си. Генералът беше прекалено самоуверен, по дяволите.

След като корсарите се приближиха към „Ненаситно любопитство“, БиБоб направи всичко възможно да им избяга към охранителната мрежа на ирекските станции, но претовареният търговски кораб бе пълен със стока, за да компенсира недостатъчните доставки от предишния курс, и беше бавен.

Рлинда знаеше, че капитанът вече е изпаднал в паника, целият е потен и бълва ругатни. Брансън Робъртс не се държеше просто като примамка, а наистина се опитваше да избяга, ала нямаше шанс. Сърцето й се късаше.

— Гледайте да не се провалите, генерале, иначе ще ви откъсна ташаците.

— Благодаря за доверието, госпожо — отвърна той и извика по интеркома: — Всички ремори, в атака! Манти, напред. Влезте в бой с противника.

Докато алчните корсари обкръжаваха търговския кораб, бойният флот на ЗВС се нахвърли върху тях. Ескадрата от ремори се понесе напред, като се целеше в незащитените двигатели на пиратите. Корсарите бяха достатъчно смели да се изправят срещу минималните отбранителни способности на товарните кораби, ала нямаше как да устоят на земните въоръжени сили.

Един от малките корсарски кораби се откъсна и се опита да избяга. Разви толкова голямо ускорение, че обшивката на нажежения му до бяло двигател започна да се изпарява в плазмата и дестабилизира траекторията му. С няколко язерни изстрела две ремори го унищожиха, преди да успее да се измъкне от обсега на радарите им.

— Искам да заловим някои от тях живи — извика по междукорабния комуникатор Ланиан. — Не ги изгаряйте, освен ако няма друга възможност.

По високоговорителите се разнесе хоров отговор. След това в битката се включиха средно големите крайцери тип „манта“. Светкавичните ремори откриха огън с концентрирани язерни импулси и настана истински ад.

На Рлинда й омръзна да е безучастна наблюдателка, изтича на комуникационния пулт, избута с якото си рамо Ланиан от мястото му и превключи честотата на частния канал на „Ненаситно любопитство“.

— Чупката оттам, БиБоб! Ако до пет минути не те видя да изчезваш от огневата зона, ще дойда и сама ще те изритам.

— Няма нужда да ми повтаряш, Рлинда — отговори й изненадващо твърдият глас на БиБоб, но тя знаеше, че той само се преструва на смел. Брансън Робъртс можеше да действа хладнокръвно в кризисни ситуации, ала не бе дебелоглав герой.

„Ненаситно любопитство“ промени курса си и се насочи по Z-ос под еклиптиката на Ирека надалеч от бойната зона. Нито драскотина от случаен изстрел или рикошет. Рлинда облекчено въздъхна, но си каза, че това е само защото иска корабът й да остане невредим за предстоящото й пътуване до Терок.

Мантите обезвредиха пиратските кораби и скоро реморите ги събраха накуп. Един от земните пилоти си бе изгорил ръката на контролния пулт, който беше хвърлил искри поради дефект, останал незабелязан при последната пълна проверка. Това бе единственият пострадал от силите на Ланиан.

Корабите на корсарите бяха обградени от съдовете на ЗВС. Изглеждаха стари и очукани, сглобени от всевъзможни части, корпусите им бяха обгорени, двигателите им бяха пострадали в битката.

— Искам всички пленници да бъдат докарани на моя дреднаут — нареди Ланиан. — Затворете ги в товарния отсек. Сложете им неврални белезници на китките и ги разоръжете.

Войниците от ЗВС се заеха с най-опасната част от операцията — пленяването на пиратите от деветте оцелели кораба. Докато откарваха екипажите и оставяха паянтовите съдове под охраната на малобройни патрули, един корсарски капитан се опита да предизвика критично претоварване, за да взриви кораба си и да изпари намиращите се в близост ЗВС. Но нескопосното изпълнение успя само да стопи двигателното ядро, да прогори корпуса и да изстреля огнена струя. В резултат корсарският кораб изгуби контрол и се завъртя като пумпал, а после отлетя в космоса, черен и напълно унищожен.

Рлинда придружи генерал Ланиан до товарния отсек на дреднаута, където бяха събрани тридесет и един пленника. Мъжете стояха безпомощно — с гневни очи, разкъсани ризи и оковани ръце, с много достойнство, ала малко здрав разум.

— Кой от вас е Ранд Соренгаард? — Стиснал зъби, за да овладее негодуванието си, Ланиан плъзна леден син поглед по корсарите. — И не ми правете тъпи номера. И без това всички ви очаква еднакво наказание.

Мъжете се спогледаха, като се опитваха да си придадат надменен вид. Неколцина пирати изглеждаха готови да пристъпят напред в проява на безсмислена храброст, ала един висок корсар с изпито лице ги изпревари. Той се обърна към другите със самоувереното изражение на командир.

— Аз съм Ранд Соренгаард. Не признавам правото ви да ме арестувате.

— О, да не би да се опитвате да ме обидите? Може би е по-добре да се извините на тази госпожа. — Генералът сложи ръка на рамото на Рлинда. — Откраднали сте един от корабите й и сте избили екипажа. Попитахте ли онези хора дали признават вашето право?

— Реквизирахме нужните ни средства — отвърна Соренгаард. — Вие ни наричате „пирати“ и въпреки това Голямата ханзейска гъска облага с такси и ограничава с търговски рестрикции целия внос-износ на скитниците. Просто прикривате кражбите си с политически любезности.

Ланиан стисна устни.

— Тогава да приключим с любезностите. — В периферията на Ханзата генералът имаше право да използва каквито методи намери за нужни. — Някои от вашите корсари предпочетоха сами да отнемат живота си, за да не попаднат в плен. Не мога да оспоря решението им. Сега ще обявя своята присъда за останалите от вас. Първо, вие бяхте заловени при извършване на пиратски акт. Нещо повече, има категорични доказателства, че сте виновни за убийството на капитана и екипажа на „Големите надежди“, а навярно и на други кораби.

Той посочи херметичните шлюзове в отсрещния край на товарния отсек. При провеждане на учения в нулева гравитация през тях излизаха войници, облечени в скафандри и въоръжени с личното си оръжие.

— Вашето наказание е смърт — бърза, сигурна и безболезнена, доколкото мога да ви осигуря такава.

Макар че присъдата я натъжи, Рлинда не се изненада. Корсарите изобщо не протестираха, просто гневно се взираха в генерал Ланиан.

— Тъй като останалите от вас са допуснали грешката да последват Ранд Соренгаард, той ще изпълни присъдата ви. Един по един ще влезете в херметичния шлюз. Соренгаард, вие ще ги изхвърлите в космоса.

— Няма. — Пиратският главатар вдигна изпитото си лице. — Измъчвайте ме колкото щете, но отказвам да съм ваша пионка.

— Направи го, Ранд — обади се един от корсарите. — Предпочитам ти да натиснеш копчето, отколкото някой от тия мръсници. — Другите пирати одобрително замърмориха. Трима заплюха Ланиан.

Един пират се отдели от редицата и се запъти към херметичните шлюзове.

— Не им позволявай да злорадстват, Ранд. Те няма да ни дадат друг избор.

Корсарският главатар погледна пленниците и като че ли видя на лицата им онова, което очакваше да открие. Той се обърна към генерала.

— Това не е победа за вас.

Първият осъден отиде при шлюза, но Рлинда не разбра дали е най-смелият, или смята, че ще е по-страшно да гледа как другите умират преди него. Един войник отвори камерата и посочи вътре, сякаш бе метрдотел.

— Могат да влизат по двама-трима, господин генерал — предложи един лейтенант.

— Не — едновременно възразиха Ланиан и Ранд Соренгаард.

— Изхвърлен в космоса… — промълви първият пират, ала гласът му не трепереше от страх. — Е, скитниците нямат друг дом.

— Върви да намериш своята Пътеводна звезда — каза Соренгаард.

Войникът затвори шлюза и Рлинда се извърна, защото не искаше да гледа през илюминатора. Въпреки че се отвращаваше от онова, което бяха направили с нейния кораб, с нейния невинен екипаж тези пирати, не можеше да гледа как изсмукват въздуха. Меките тъкани на нещастника щяха да избухнат от екзплозивната декомпресия преди дробовете и кръвта му едновременно да кипнат и замръзнат.

Ранд Соренгаард измърмори под нос молитва или прощални думи и без да се колебае, натисна бутона. Първия от пленените корсари вече го нямаше.

Вледенена и ужасена от това брутално правосъдие, Рлинда тихо заговори на Ланиан, който стоеше мирно, сякаш не желаеше да го безпокоят:

— Вече им показахте каквото искахте, генерале. Не е ли достатъчно?

— Не е, госпожо. Присъдата е справедлива и вие го знаете. — Той проследи с поглед втория пират, който влезе в шлюза. — Космосът е огромен и беззаконието може да стане неовладяемо. Моята задача е да дам пример.

Генералът плъзна очи по пъстрите дрехи на корсарите и насочи вниманието си към зрителните екрани. Разнородните пиратски кораби висяха неподвижно в космоса, преоборудвани според странните изисквания на скитниците. Ланиан стисна зъби, сякаш не искаше да изрече обидните думи.

— Проклети номади!

След като всички корсари бяха екзекутирани, генерал Ланиан лично изхвърли Ранд Соренгаард от шлюза, после се обърна към пилотите на реморите по площадките за излитане на дреднаута.

— Остава още нещо, момчета. Обиколете околността и съберете всички замразени трупове. Докарайте ги тук, за да можем да ги кремираме, както е редно. — Погледна Рлинда Кет. — Намираме се в близост до космически път. Няма смисъл да оставяме навигационни опасности.