Кевин Андерсън
Скритата империя (19)

17.
Базил Венцеслас

За срещата си с представителите на дванадесет колониални планети от Теранския ханзейски съюз председателят Венцеслас избегна заседателните зали и официалните приемни. Обикновено водеше гостите си в личния си апартамент на последния етаж на държавната сграда, където най-добре можеше да работи.

Държавната сграда — огромна трапецовидна пирамида, беше пълна с хиляди кабинети, наблъскани с важни делегати, бюрократи и чиновници. Наклонените под ъгъл лъскави прозорци придаваха на деловата сграда вид на постройка, останала от времето на маите. Архитектурата нарочно загатваше за дълговечност, за могъщите империи от древното минало на Земята.

Държавната сграда се намираше недалеч от великолепния Дворец на шепота — разделяше ги ботаническата градина. Привлечени от високите дървета, сложно подрязаните храсти и прекрасните градини със статуи, гостите не обръщаха внимание на деловата постройка в дъното. Да, дворецът наистина беше великолепен — но държавната сграда упражняваше истинската власт.

Базил обмисли плана си за срещата и се отказа от тривиалния встъпителен общ разговор. Докато дванадесетимата добре облечени планетни представители заемаха местата си на удобните фотьойли или до кристалните маси, където можеха да си водят бележки, сред тях безшумно минаха сервитьори и им поднесоха напитки и леки закуски. Нищо екстравагантно — определено нямаше психоактивни вещества. Когато се налагаше да се взимат решения, Базил държеше всички да са с бистър ум.

Един от неговите предшественици, Мигел Байрън, бе подражавал на древноримския хедонизъм. Председателят Байрън беше избирал привлекателни млади мъже и жени за прислужници и ги бе обличал в оскъдни тоги. Неговите „заседания“ бяха легендарни, и често се бяха провеждали в парни бани.

Базил, от друга страна, не можеше да понася разсейването, когато имаше да се върши работа. А работа имаше винаги. На родните си светове пратениците бяха достатъчно влиятелни, за да имат колкото искат секс, наркотици и деликатеси. Но не и по време на неговите заседания.

Все пак правеше компромиси с комфорта и провеждаше деловите срещи в спокойна, свободна обстановка. Мразеше скованите, строго официални събирания. Напомняха му за уроци на скучен учител. Такива ситуации не стимулираха изобретателно мислене и обикновено затвърждаваха консервативния застой. Той искаше да използва личния принос на всеки.

Базил стоеше с гръб към балкона и се взираше в залата, така че силуетът му се очертаваше на фона на ясния следобед. Когато гостите се настаниха, той каза:

— Преди да премина към по-досадните делови въпроси, искам да поздравя всички участници в експеримента с кликиския факел. Новото слънце Ансиър изглежда сериозен успех. Доктор Серизава остана там с наблюдателния си екип, а първата група инженери-тераформатори ще пристигне след няколко седмици, за да анализира геологичното състояние на четирите луни.

Адмирал Лев Стромо, офицерът, който служеше като политическа свръзка на ЗВС, гордо се усмихна, като че ли успехът беше постигнат лично от него.

— Вече сме в състояние да създаваме слънца, където пожелаем.

— Колко често ще го правим, господин председателю? — попита мудният представител на Релекер, приятна планета, която с мекия си климат и многобройни горещи извори обещаваше да се превърне в доходен курортен свят. Черната му коса бе прилепена с гел към черепа му на пищни къдрици.

— От нас зависи — отвърна Базил. — Най-важен е фактът, че можем да го правим. Изглежда, сме успели да впечатлим дори мага-император.

— Кой може да каже кога са впечатлени илдирийците? Все още не знаем почти нищо за тях — възрази представителят на Дремен, мъж с млечнобяла кожа, чийто мрачен облачен свят не го бе подготвил за слънчевата Земя.

— Ами ако приемат демонстрацията като заплаха?

— Не сме заявявали никакви агресивни намерения, но кликиският факел е като огромен знак „Пази се от кучето“ в нашия двор — отвърна Базил. — Нека сами си правят заключенията.

Адмирал Стромо повдигна нов въпрос.

— Получихме съобщение от моя началник генерал Ланиан. Престъпният пират Ранд Соренгаард е бил неутрализиран край системата Ирека. Той и всичките му скитнически корсари са били пленени и екзекутирани.

Червенокосата представителка на Ирека, която седеше до Стромо, облекчено въздъхна.

— Вече можем да възстановим нормалните си търговски връзки — каза тя. — Ще посъветвам великия губернатор да отмени дажбите и да наложи твърди цени, за да се избегне икономическият хаос.

— За всяка добра новина има и лоша — каза Базил. Обичаше да уравновесява заседанията, за да не се израждат в низ от оплаквания или самовъзвеличавания. — Въпреки всичките ми усилия, не успях да постигна напредък с терокските владетели. Те са ужасяващо сдържани и ни най-малко не ги е грижа за нуждите на междузвездната търговия и управление. Ще трябва да се задоволим със зелените жреци, които ни пращат.

Терокските ръководители не осъзнаваха големината на галактиката. Нормалните електромагнитни излъчвания — радиовълни, движещи се със светлинна скорост — изминаваха разстоянията за десетилетия, понякога дори за век. Беше непоносимо трудно да ръководиш мащабни военни операции, да осигуряваш планетна защита и даже да се занимаваш с редовна търговия.

С илдирийския космически двигател корабите се движеха няколко пъти по-бързо от светлината. Много от тях изпълняваха куриерски функции, доставяха новини и важни дипломатически комюникета, ала дори с най-бързите кораби тези съобщения стигаха при получателите си за дни или седмици.

Телевръзката на зелените жреци обаче бе мигновена, независимо от разстоянието, стига на всяка станция да имаше световно дърво и жрец. Тези комуникации не бяха лукс — не бяха празно удобство, — а абсолютна необходимост за развитието и процъфтяването на Ханзата.

За съжаление, зелените жреци бяха хора, а не машини и използването на телевръзка изискваше тяхното съдействие. Ханзата не можеше да ги принуди, а терокците определено не бяха много съгласни да сътрудничат.

— Не смеем да действаме прекалено открито, за да не ги настроим против нас, господин председателю — каза ирекската представителка, все още неспокойна поради неотдавнашните проблеми на планетата си с пиратите.

— Ще ми се да можехме просто да принудим Терок да подпише Хартата на Ханзата — обади се бледият дременски делегат.

— Това не е възможно, освен ако не искаме да им обявим война — отвърна Базил.

— Ще победим — отбеляза адмирал Стромо.

— Както винаги, ценя вашия принос, господин адмирал, но агресивното поведение най-често е неблагоразумно. Няма да допусна да ме запомнят като председателя, чиито прибързани укази са ни въвлекли в галактическа рецесия.

— И други млади светове, репресивни режими или религиозни фанатици са се опитвали да обърнат гръб на Ханзата — продължи да упорства Стромо и стрелна с поглед представителя на Рамах.

— Набожността и традицията не правят човек „фанатик“, господин адмирал — спокойно му отговори мъжът. — Ние просто намираме теранския архиотец и широките официални компромиси на единството за прекалено общи. Предпочитаме да се завърнем към учението на Корана.

— Адмиралът нямаше предвид Рамах, сигурен съм, но е имало и по-крайни обстоятелства — намеси се Базил.

Стромо се обърна към председателя.

— Да, и с елементарно прилагане на санкции, с прекъсване на междупланетната търговия всички тези колонии са допълзявали обратно при нас или са загивали.

— Внимавайте къде оказвате натиск — каза пратеникът на Рамах. Татуировката с къна до лявото му око изобразяваше избухване на звезда. — Всички страни в Хартата си запазват правото сами да определят формата на управление, религията и културата си. Можем да използваме местния си език, а не стандартния търговски. Ще гласувам против всякакви опити за използване на силова тактика, само защото някоя планета случайно е богата на ресурс, от който се нуждае Ханзата. Всеки от нас може да се озове в такова положение.

Базил го погледна и снизходително свъси вежди.

— Правилата често се променят, когато някоя страна има богатства, каквито друга не притежава. Вижте собствената си история.

Въпреки че илдирийският космически двигател позволяваше бързо пътуване, строгата власт над толкова огромно пространство беше напълно невъзможна. Илдирийците успяваха единствено защото магът-император и неговите планетни губернатори бяха способни да мислят с един ум чрез телепатичната връзка на тизма. Човешките колонии обаче бяха прекалено откъснати, за да може само един земен ръководител да взима разумни решения на местно равнище. Дръзките заселници едва ли щяха да изпълняват нарежданията на човек от далечната Земя, който никога не е посещавал тяхната колония. От друга страна, транспортирането на стоки и услуги от свят на свят в условията на разрастващата се икономика осигуряваше рамка за установяване на общи правила. Теранският ханзейски съюз бе създаден по модела на конфедерацията на търговски градове и различни гилдии, постигнала огромен успех в средновековна Европа.

Пратеникът на Рамах опря брадичка върху кокалчетата на пръстите си.

— Щом моят народ трябва да се преклони пред някои неизбежности, терокците също могат — накрая неохотно рече той.

— Терокците може да са страшно досадни, обаче са толкова… мили, че човек просто не може да им се сърди — замислено каза ирекската представителка.

— Мисля, че имаме разрешение на проблема — уверено заяви Базил. — Старата терокска посланичка неотдавна си замина и уредих да я помолят да се пенсионира. Наследничката на „Желязната лейди“ Отема много повече ще съчувства на нашата кауза и ще е по-амбициозна да промени нещата към по-добро.

— А, чудесно. Едно голямо щастливо семейство. — Саркастичният пратеник на Релекер отпи глътка сок и се намръщи, сякаш бе очаквал, че ще е вино.

Базил си наля чаша кафе с кардамон от сребърна каничка върху подгряваща подставка. После се обърна и погледна към Двореца на шепота.

— Ханзата ще оцелее и ще продължи да расте, както винаги.

Обгърнал чашата си в шепи, председателят закрачи край столовете, обмисляйки следващите си думи. Слушателите му знаеха, че не бива да завързват общи разговори, и просто го чакаха да продължи. За разлика от по-бруталните властници в историята, Венцеслас не желаеше подчинените му да се страхуват от него, а да го уважават.

— Спиралният ръкав е отворен за бизнес и Ханзата получава огромни приходи. Извлякохме огромни богатства от Илдирийската империя, изградихме стабилни инфраструктури и установихме нови и ефикасни индустрии на процъфтяващи колониални планети. — Той посочи през прозрачната стена към величествения Дворец на шепота. — Всички знаем, че в момента човешката раса преживява златна ера. Но само мъдри решения и силен ръководител могат да увековечат икономическия растеж и възраждане.

Базил най-после стигна до главната цел на срещата.

— За съжаление, приятели, нашето най-ефикасно средство, старият крал Фредерик, отдавна не е в първа младост. Всички сте го виждали да изнася речите си. Възрастта му си личи, той е уморен и макар че хората, изглежда, го обичат, той вече не вдъхва много страст.

Председателят плъзна поглед по представителите и срещна очите на всеки от тях. Ужасяваха се от въпроса, който се готвеше да повдигне Венцеслас.

— Крал Фредерик вече не е гордият герой, от който има нужда Ханзата. Популярността му спада и честно казано, станал е прекалено самодоволен.

Адмирал Стромо го погледна уплашено, като че ли председателят току-що бе извършил държавна измяна.

— Ами кралските задължения? Не можем да си позволим драстични промени. Помислете за общественото брожение.

— Предпочитам да мисля, че това ще въодушеви населението. Старият Фредерик е наш говорител, нищо повече. Той почти не изпълнява важни функции. Всъщност, господин адмирал — наблегна на думите Базил, — нашият крал е само живо знаме, на което да отдават чест.

Ирекската представителка проявяваше видима нервност. По челото под червената й коса лъщеше пот.

— Боях се от този ден.

Базил отиде при шкафа до мокрия бар и извади купчина тънки филмоплочи, всяка с червена лентичка, която означаваше, че са секретни. Можеше да ги отвори с отпечатъка от палеца си само човекът, за когото бяха кодирани.

— Ханзата се нуждае от забележителен млад владетел, който да замени стария крал и около когото да се сплоти народът. — Базил сниши глас. — И всички знаем, че нито едно от истинските деца на краля от куртизанките му не е подходящо за нашите цели.

Подобно на древните монарси на Мароко или китайските императори, семейството и личният живот на Фредерик грижливо се пазеха скрити зад стените на прекрасния му дворец. Всъщност кралят нямаше законни наследници. Ала Ханзата можеше да пренапише историята, когато пожелаеше.

— Това се е случвало пет пъти в миналото, макар и не през последните десетилетия. Струва ми се, че в момента нямаме по-важна задача. — Той раздаде филмоплочите и всеки пратеник активира своята с отпечатъка на палеца си. Появи се серия от кадри, представящи младежи в спонтанни пози. Очевидно не бяха знаели, че ги наблюдават.

— Това са пълните досиета на нашите кандидати. Те съдържат шпионски записи, снимки и информационни резюмета за всеки младеж, събирани през годините. Нашите агенти постоянно търсят подходящи обучаеми за принцове. Това са кандидатите, които избра господин Пелидор, най-добрите младежи, които могат да ни помогнат да изпълним предопределението на Ханзата.

Базил повика представителите при най-голямата кристална маса и те поставиха филмоплочите си една до друга, за да могат да сравняват записките си и да обсъждат възможностите. Часове наред проучваха записите и снимките, спориха и дискутираха. Отне по-малко време, отколкото се бе опасявал Базил, и на светлината на медния залез той даде решителния си глас.

Председателят докосна с показалец снимката на тъмнокос младеж. Той беше високо интелигентен, приятен, гласът му бе хипнотичен. И Базил се надяваше, че ще може лично да оформи характера му.

— Този кандидат има най-голям потенциал — заяви Венцеслас. — Като имаме предвид миналото и общественото му положение, той няма да липсва на никого. И най-важното — дори прилича на крал Фредерик на младини.