Кевин Андерсън
Скритата империя (77)

75.
Базил Венцеслас

Зеещи червени каньони се отваряха като живи рани и продължаваха от марсианската база на ЗВС във всички посоки. От сферичната кабина на ширококрилия транспортен кораб Базил Венцеслас наблюдаваше дълбоките скални цепнатини, които осейваха безпощадно насечения терен.

Генерал Кърт Ланиан лично пилотираше кораба високо в рядката атмосфера на Марс. Подобно на ято сребристи рибки, край тях се носеха различни изтребители — стандартни ремори и модифицирани частни яхти, неотдавна реквизирани от флота. Пилотите правеха остри завои, спускаха се в слепите клисури и в последния момент се стрелваха нагоре към здрача на открития космос.

— Бойната подготовка напредва с цялата необходима спешност, председателю Венцеслас — каза Ланиан. — Досега имахме няколко инцидента, но процентът определено е допустим, като се имат предвид броят и разнообразието на нестандартните цивилни кораби, които приемаме в ЗВС.

— Колко инцидента? — попита Базил, докато наблюдаваше два кораба, изпълняващи шеметна маневра в тясна клисура на повърхността.

— Единайсет.

— Жертви?

Ланиан стисна руля. За миг се почувства неловко, после се обърна към Базил:

— Господин председателю… това е Марс. Всеки инцидент взима жертви. Корабите и екипажите са изгубени.

Продължиха да наблюдават мащабните военни маневри и да обсъждат задълбочаващата се криза. Огромното разширяване на флота изискваше преоборудване на много ханзейски промишлености. ЗВС бяха принудени да реквизират суровини и готови части от човешките колонии. Ханзейският съюз вече повишаваше данъците и таксите, за да покрие разходите за армията. Всички бяха призовани да се сплотят и да проявят общата си сила.

Агресивните същества от планетните ядра бяха нанесли нови удари.

— Щях да съм със състояние по-ефикасно да се подготвя за този предстоящ конфликт, ако разполагах с някакви разузнавателни сведения — дори само основни данни — за противника — заяви генерал Ланиан. — Получавали ли сме някакви съобщения от него, ултиматуми или искания? Известно ли ни е поне какви са? Защо ни атакуват?

Базил поклати глава.

— Те не оставят оцелели.

— Вярно ли е, че са нападнали трета скитническа небесна мина?

— Да, но още официално не сме разпространили тази информация. Без предупреждение, без милост. Пълно унищожение, също като преди. Ако скитниците започнат да се страхуват да произвеждат екти, ще останем без гориво.

— Може би сега тия високомерни цигани най-после ще се присъединят към Ханзата — изръмжа Ланиан. — Искали ли са закрила от ЗВС? Военни ескорти за останалите им фабрики?

Базил се намръщи.

— Все някога ще го направят, макар никога да не са ни молили за помощ.

— Да се мъчат тогава. — Генерал Ланиан се спусна в една обширна долина, където облечени в скафандри морски пехотинци провеждаха наземни учения. Корабът бе прекалено високо, за да се различават подробности — виждаха се само сребристи фигури, движещи се по червените пясъци.

— След като екзекутирах корсарите на Соренгаард, предположих, че скитниците може да ни причинят известни затруднения. Тези извънземни навярно са им попречили.

— Не позволявайте предразсъдъците да влияят на мисленето ви, генерале — каза Базил. — Скитниците никога не са предприемали агресия срещу ханзейски селища. Ранд Соренгаард, изглежда, е бил изключение.

— Мъртво изключение — подхвърли генералът.

— Нямаме нужда от изкупителни жертви. Скитниците изгубиха три небесни мини без нито един оцелял. Трябват ни екти, генерале, и ако скитниците престанат да ни снабдяват, нямаме леснодостъпни алтернативни източници. Същото се отнася за илдирийците.

Ланиан неохотно кимна. Наблюдаваше придвижването на войниците в невероятно сухата долина на безводния свят. Базил подозираше, че също като него, генералът главно се безпокои, че скитниците правят каквото си искат, без никакъв ханзейски контрол. Върху доставките на екти бяха наложени такси и данъци, но самите небесни мини не се наблюдаваха. Космическите цигани осигуряваха гориво и други отчаяно нужни на ханзейските колонии ресурси, затова те трябваше да се примиряват със странностите им.

Като военен обаче, Ланиан беше загрижен.

— Просто не ми харесва, че има толкова голяма и независима група… партизани. Никой не знае какво правят и дори къде живеят. Помислете за потенциалната опасност, която представляват.

— Някои противоречия безпокоят и мен, генерале — отвърна Базил. — Това не ви е известно, но наредих на своя експедитор господин Пелидор да събере търговските сведения за последните петнайсет години и инструктирах екип от най-добрите си статистици да изчислят броя на скитническото население въз основа на ресурсите, които купуват от Ханзата. На пръв поглед скитниците са сравнително малко, броят им е удобно незначителен.

— Както очаквах. — Ланиан зачака председателя да хвърли неизбежната бомба. — Но?

— Но установих, че скитниците събират свои ресурси — навярно в огромни количества — освен онова, с което се снабдяват от нас. Това променя всички параметри. — Той дълбоко си пое дъх. — И тъй като не зависят изцяло от Ханзата, скитническите селища може да са много повече, отколкото предполагаме.

— По дяволите! — изруга генерал Ланиан и лицето му се зачерви. — Колко точно?

— Може да има стотици, дори хиляди недокументирани колонии. Абсолютно самостоятелни — и нито една от тях не плаща данъци на Ханзата.

— Невъзможно! Щяхме да знаем!

Ветровете на Марс брулеха кораба. Базил продължи:

— Разпратих шпиони да следят скитническите кораби, които търгуват с ханзейските аванпостове, за да съставя каталог на всичките им известни съдове. Когато започнах да преглеждам събраната информация, направо се смаях колко много различни кораби използват скитниците. Изглежда, са строили собствени съдове — страшно много.

— И извънземният враг е унищожил три техни небесни мини — отбеляза генералът.

— За три ни е известно — подчерта Базил. — Но от колко? Нямаме представа колко небесни мини използват скитниците, нито къде са. Отначало те купиха дванайсет стари ектипроизводствени фабрики от илдирийците, но оттогава са построили много други. Колко? Скитниците не съобщават на Ханзата, че пускат в действие нова фабрика. Всъщност не знаехме абсолютно нищо за небесната мина, която е била унищожена при Ерфано.

— Гадняри — процеди през зъби Ланиан.

Базил поклати глава.

— Небесните мини са прекалено много, генерале, в безброй необитаеми системи. Ханзата има огромен апетит за екти — тогава защо негодуваме от тяхната промишленост? Кой може да следи къде са всички фабрики? Никой няма мотив да го прави, стига скитниците да ни снабдяват с космическо гориво, от което отчаяно се нуждаем. Те не ни изнудват и затова ние не ги разпитваме.

Никой не си бе представял, че привидно дезорганизираната космическа измет може да е част от голяма скрита цивилизация в затънтените покрайнини на Спиралния ръкав. Това напомняше на Базил за рояци хлебарки, живеещи в невидимите цепнатини на жилищен дом.

— Може би небесните мини трябва да се национализират — каза Ланиан. — Военна необходимост, извънредна мярка. Да ги поставим под контрола на Ханзата и да въведем ред. Извънземните атаки могат да се използват като повод за това.

Базил се засмя.

— Невъзможно, генерале. Абсолютно невъзможно. И ако провокираме скитниците по този начин, те спокойно може да ни наложат ембарго върху снабдяването с екти. Те държат козовете, не ние.

— Ами шпионските кораби на ЗВС? Можем да пратим разузнавателни съдове и да потърсим скитническите небесни мини.

— Да търсим летящи фабрики на всеки газов гигант в целия Спирален ръкав ли? За това ли препоръчвате да хвърлим усилията си, генерале? Няколкото неизвестни мини, които може да открием, ще са нищожен процент и после ще трябва да ги превземем, да ги окупираме и сами да ги експлоатираме. Това, генерале, е губеща стратегия.

Ланиан издигна ширококрилия кораб и го насочи обратно към главната база. За днес бяха гледали достатъчно демонстрации.

— Най-малкото, бихме могли да използваме кризата, за да призовем за пълно преброяване на скитниците — каза генералът. Гласът му показваше, че внимателно е обмислил предложението си. — Под претекст, че им предлагаме да защитаваме небесните им мини, можем да ги извадим наяве. Тези данни може да се окажат извънредно полезни.

Базил отказа, поне за момента.

— Тяхната говорителка Окая е хитра старица. Веднага ще усети измамата. Извънземните са основната ни грижа и не искам да правя нищо, което може да изложи на опасност редовното ни снабдяване с екти. — Той сви устни. — Обаче… ще наложа ценови рестрикции, за да усетят и скитниците последиците от войната в кредитните си сметки.