Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Empire, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Скритата империя
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954–585–419–7
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Скритата империя от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 21:51, 23 май 2015 (UTC). |  |
| Скритата империя | |
| Hidden empire | |
| Автор | Кевин Дж. Андерсън |
|---|---|
| Първо издание | 2001 г. САЩ |
| Издателство | Aspect/Orbit Books (US) |
| Жанр | научна фантастика, космическа опера |
| Вид | роман |
| Страници | 464 |
| Поредица | „Сага за седемте слънца“ |
| Следваща | „Гневът на хидрогите“ |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-419-7 |
„Скритата империя“ (на английски: Hidden empire) е роман на американския писател фантаст Кевин Дж. Андерсън от 2001 година.
Тази книга е първата от поредицата „Сага за седемте слънца“. На български е издадено и продължението – „Гневът на хидрогите“.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
2427 година. Хората са се разселили на над сто свята и са основали три основни „клона“ на човечеството:
- Ханзата – населява 69 свята, своеобразна монархия, главна планета – Земя.
- Терок – планета, родоначалник на Световната гора и роден дом на Зелените жреци.
- Скитническите кланове – своеобразни „отшелници“ от останалите, разделени на кланове и занимаващи се основно с производство на „екти“ – алотроп на водорода, основното гориво при междузвездни пътувания, произвеждащо се в газовите гиганти.
Освен човечеството спиралния ръкав на Млечния път населява още расата на Илдийците. Управлявани от „маг-император“, който поддържа телепатична връзка с всичките си поданици, разделени на касти (работници, учители и т.н.). Имат един огромен епос – „Сага за седемте слънца“, в който е записана историята им, и който продължава да се дописва с новите събития. Името идва от Миджистра – тяхната родна планета, която се върти около 7 слънца и там никога не настъпва нощ. В тази книга извънземната раса записва всичко, което се е случило и продължава да се случва. Съществуват и останки от изчезналата вече раса на Кликисците – насекомоподобни извънземни, от които са останали само руини, и стотици насекомоподобни робота с изтрита памет.
На една от бившите кликиски планети ксеноархеолози откриват пиктограма на метод за превръщане на газови гиганти в звезди. Ханзата веднага решава да изпита технологията, газовият гигант Ансиър е превърнат в звезда, а прилежащите му луни започват да се превръщат в земни колонии и нови светове.
Оказва се обаче, че в газовите гиганти живее могъща извънземна раса, наречена Хидроги. Скоро след опита с „кликиския факел“ огромни космически кораби започват да нападат всичко, което се доближава газовите гиганти. Започващата война поставя на карта съществуването не само на човечеството, а и на всичко живо.
58.
Бенето
Дълбоко в терокските гори Бенето усети полученото послание. Дърветата недоловимо се развълнуваха от зова, пратен от друг зелен жрец, насочен навсякъде по невралната коренова мрежа. Той се притисна към люспестия дънер на най-близкото дърво и допря челото си до кората, заслушан в съдържанието на телевръзката.
От горичката на далечния Гарванов пристан старият Талбун съобщаваше молбата си. Бенето виждаше образи, чуваше мисли, разбираше желанието на уморения зелен жрец. И внимателно слушаше и попиваше всичко. Представяше си възможностите.
Бенето преживя малката изолирана ханзейска колония през очите и спомените на Талбун. Усети ветровете, които свиреха в равнините на Гарванов пристан и шумоляха в засетите от колонистите ниви. Представи си козите стада, веселбите на заселниците, усърдната работа, приятната компания. Усети и смъртната умора на стареца, разбра, че Талбун умира и трябва да бъде сменен.
Ако успееше да намери кой да го смени.
Бенето прекъсна телевръзката и се изправи, заобиколен от дърветата и мислите си. Шепнещите клони го успокояваха, съветваха го, но го оставяха сам да взима решения. Той дълбоко си пое дъх, вече изпълнен с наслада от този отговор на искрените си копнежи. От много отдавна искаше нещо като това, без дори да го знае в сърцето си. Гората му пращаше отговор на неизречените му молитви.
През живота си беше разполагал с всички преимущества и удобства, ала тези неща не означаваха нищо за него. Бенето бе по-подходящ за мисионер, а не за политик. Искаше да се грижи за величествените дървета и да разпространява гората от планета на планета. Искаше да помага на хората, да общува с гората, да подкрепя човешкия дух, а не собствената си слава.
Когато го бяха избрали да осъществява официалната комуникационна връзка при Ансиър, бе видял завистта в очите на Сарейн. Макар че известността не означаваше нищо за него, сестра му смяташе за голяма чест да стои до председателя Венцеслас и да праща послания на стария крал Фредерик. Бенето обаче изпита огромно удоволствие да опише удивителния експеримент с кликиския факел на жадните за знания и любопитни дървета.
Родителите му често го бяха изкушавали с назначения в различни храмове на планети, където сателитите на световната гора вече бяха укрепнали, или като високоплатен дипломатически помощник в Ханзата. Ала той не искаше такива почести. Предпочиташе тихото съзерцание.
— Какво да правя? — попита Бенето гората.
Усети порой от мисли, хиляди предложения от дърветата. Но най-ценният съвет бе да се съсредоточи върху собствените си желания, да вземе решение, съответстващо на обета му да закриля световната гора, като в същото време остане верен на себе си, на положението и личността си.
Въпреки че имаше великолепно жилище в стария град в гъбения риф, Бенето предпочиташе да излиза от селището и да спи сред дърветата. Понякога изчезваше за цели дни и се връщаше освежен. Всички зелени жреци знаеха къде е. Можеха да го видят през ума на световната гора с „очите“ на милион листа. Никога не го заплашваше опасност — нито на Терок, нито на никой свят, на който растяха разумни дървета.
На никой свят, включително Гарванов пристан.
Накрая, след като дълго премисля възможностите, той разбра точно какво искат от него старият зелен жрец Талбун и световната гора. И взе решение.