Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Empire, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Скритата империя
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954–585–419–7
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Скритата империя от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 21:51, 23 май 2015 (UTC). |  |
| Скритата империя | |
| Hidden empire | |
| Автор | Кевин Дж. Андерсън |
|---|---|
| Първо издание | 2001 г. САЩ |
| Издателство | Aspect/Orbit Books (US) |
| Жанр | научна фантастика, космическа опера |
| Вид | роман |
| Страници | 464 |
| Поредица | „Сага за седемте слънца“ |
| Следваща | „Гневът на хидрогите“ |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-419-7 |
„Скритата империя“ (на английски: Hidden empire) е роман на американския писател фантаст Кевин Дж. Андерсън от 2001 година.
Тази книга е първата от поредицата „Сага за седемте слънца“. На български е издадено и продължението – „Гневът на хидрогите“.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
2427 година. Хората са се разселили на над сто свята и са основали три основни „клона“ на човечеството:
- Ханзата – населява 69 свята, своеобразна монархия, главна планета – Земя.
- Терок – планета, родоначалник на Световната гора и роден дом на Зелените жреци.
- Скитническите кланове – своеобразни „отшелници“ от останалите, разделени на кланове и занимаващи се основно с производство на „екти“ – алотроп на водорода, основното гориво при междузвездни пътувания, произвеждащо се в газовите гиганти.
Освен човечеството спиралния ръкав на Млечния път населява още расата на Илдийците. Управлявани от „маг-император“, който поддържа телепатична връзка с всичките си поданици, разделени на касти (работници, учители и т.н.). Имат един огромен епос – „Сага за седемте слънца“, в който е записана историята им, и който продължава да се дописва с новите събития. Името идва от Миджистра – тяхната родна планета, която се върти около 7 слънца и там никога не настъпва нощ. В тази книга извънземната раса записва всичко, което се е случило и продължава да се случва. Съществуват и останки от изчезналата вече раса на Кликисците – насекомоподобни извънземни, от които са останали само руини, и стотици насекомоподобни робота с изтрита памет.
На една от бившите кликиски планети ксеноархеолози откриват пиктограма на метод за превръщане на газови гиганти в звезди. Ханзата веднага решава да изпита технологията, газовият гигант Ансиър е превърнат в звезда, а прилежащите му луни започват да се превръщат в земни колонии и нови светове.
Оказва се обаче, че в газовите гиганти живее могъща извънземна раса, наречена Хидроги. Скоро след опита с „кликиския факел“ огромни космически кораби започват да нападат всичко, което се доближава газовите гиганти. Започващата война поставя на карта съществуването не само на човечеството, а и на всичко живо.
114.
Базил Венцеслас
Базил Венцеслас продължаваше да получава ужасяващи новини — като върволица от смъртни присъди.
От кабинета си на последния етаж на държавната сграда той се взираше в залязващото слънце. Очакваше всяко следващо съобщение с все по-силен страх. Четеше военни доклади, гледаше оскъдни, но смразяващи записи. Хидрогите бяха непобедими.
За пръв път през успешната си кариера — през целия си живот — Базил Венцеслас искаше да се скрие, да намери безопасно място, където да не носи отговорността за очакващите ги опасни времена. Нямаше ни най-малка представа какво да прави. А повече от всичко мразеше да се чувства безпомощен.
След разгрома на ЗВС при Юпитер дълбокоядрените извънземни извършваха последователни атаки с отмъстителна систематичност, появяваха се от десетки газови гиганти. Кристалните бойни кълба бяха унищожили всички ектипроизвеждащи фабрики в Спиралния ръкав, от остарелите илдирийски фабрични градове до тромавите фабрики на Ханзата и останалите скитнически небесни мини, които не бяха пожелали да се евакуират.
Скитниците най-много страдаха от пълното ембарго… но те просто щяха да са първите жертви. Когато се бе разпространила вестта за безплодността на опитите за добив на екти, хидрогските атаки бяха намалели. Не беше останало кого да заплашват.
Без екти цялата търговия в Ханзата, всички отношения с Илдирийската империя щяха да секнат. Бизнесът в Спиралния ръкав щеше да замре, а и колониите постепенно щяха изгубят препитанието си.
Повечето селища зависеха от редовното снабдяване с ресурси и хранителни стоки. Пътуването между най-близките звездни системи сега щеше да отнема години, десетилетия, с максималните скорости, развивани от конвенционалните двигатели. Никоя колония не бе самотен остров, съществуващ напълно самостоятелно. Инфраструктурата на много светове просто не им го позволяваше. Сега трябваше да се научат да живеят сами — или да загинат.
Настолните екрани на Базил показваха новокоронясания крал Питър, седнал на трона си. Младежът четеше прокламации, настояваше за разширяване на производството на оръжия, призоваваше за нови доброволци в ЗВС.
Базил не знаеше какво ще постигнат тези мерки, но никога нямаше да допусне да проличи, че Ханзата няма представа какво да прави. Хората трябваше да запазят надежда. ЗВС вече бяха реквизирали повечето запаси от екти за военни нужди, макар че някои колонисти на по-далечните ханзейски планети криеха горивото и го пазеха за очакващите ги ужасни времена.
Гражданите бяха приели крал Питър и засега той се справяше добре. Бе приятен младеж, обаятелен и строен, изключително привлекателен, с хубав, звучен глас. Но въпреки че живееше сред великолепието на Двореца на шепота, Питър не се наслаждаваше на царуването си.
Някой обикновен човек може би щеше да изпитва угризения и скръб заради онова, което Базил беше сторил с младия Реймънд Агуера. Ала някои хора не можеха да избират задълженията си — нито той, нито младият сирак. Председателят обаче не завиждаше на крал Питър за трудностите, с които щеше да се сблъска в своето управление.
Поне Сарейн беше назначена за посланичка на Терок — сродна душа, която щеше да се вслуша в рационалния довод за използването на зелени жреци във войната. Това можеше да е преимущество — макар и минимално. Тя го бе използвала, за да си осигури този пост. Чудеше се дали Сарейн пак ще пожелае да е негова любовница, след като беше спечелила така желаната от нея длъжност на Отема, след като си бе извоювала това престижно положение на Земята.
След прекратяването на снабдяването с екти за обозримото бъдеще всички космически полети трябваше строго да се ограничат. Теранският ханзейски съюз и древната Илдирийска империя бяха изолирани.
Кошмарът едва започваше.