Кевин Андерсън
Скритата империя (65)

63.
Базил Венцеслас

Когато получи скитническото съобщение, което го осведомяваше за унищожената голгенска небесна мина — очевидно разрушена от същия враг, който беше виновен за гибелта на ансиърската станция — Базил свика извънреден военен съвет. Говорителката на скитниците, Ихи Окая, бе пратила комюнике на Земята. Тайнственият агресор несъмнено отново беше нанесъл удар.

Базил за пръв път от много години повишаваше глас на заседание.

— Искам да знам какво става, по дяволите!

Представителите се бяха събрали в кабинета му на последния етаж на държавната сграда. Помощниците вече бяха донесли закуски и напитки, защото Базил подозираше, че заседанието ще продължи часове. Той заключи вратите и се обърна към гневните си, объркани и смутени съветници. Никой нямаше да напусне помещението, докато не стигнеха до някакво решение.

Председателят присви очи и плъзна поглед от лице на лице в очакване на отговор. Облечен в свободни дрехи, вместо в парадната си униформа, генерал Кърт Ланиан седеше зад купчина документи, които бе донесъл от командния център на ЗВС. До него неспокойно шаваше неговият заместник адмирал Лев Стромо и чакаше генералът да отговори. Другите деветима адмирали бяха в определените си квадранти и щяха да получат резюме на заседанието с куриерски кораби.

Присъстваше и крал Фредерик, макар че щеше да си държи устата затворена и да седи кротко. Монархът също нямаше да участва в решенията, но Базил смяташе, че може да има нужда от информация за разискванията.

Председателят беше мислил дали да не доведе и принц Питър, за да даде възможност на младежа по-добре да се запознае с бъдещите си задължения… ала още не бе готов да го представи на Фредерик и тази криза бе прекалено сериозна, за да я използва с учебни цели.

След дълго неловко мълчание Базил изсумтя:

— Някой има ли някакви идеи? Данни? Нещо, което да сподели?

— Едва ли предполагате, че крием информация от вас, господин председателю — каза адмирал Стромо.

— Не, разбира се. Но съм готов да изслушам идеите ви. Не се стеснявайте.

Генерал Ланиан погледна документите, после вдигна леденосините си очи.

— Едно наблюдение: след като скитниците също са били атакувани от тези неизвестни врагове, можем да приемем, че те не са агресорите. Така елиминираме един от заподозрените.

— Те са боклукчии и цигани. Никой не мисли сериозно, че разполагат с нужната техника, за да направят такова нещо — нетърпеливо отвърна Базил. — Изненадан съм, че изобщо могат да управляват космическите си кораби.

— При цялото ми уважение, господин председателю, вие настояхте да споделим идеите си, колкото и абсурдни да са те — официално, но и с укорителни нотки каза Ланиан.

— Да, да, знам. — Той си наля чаша горещо кафе с кардамон и шумно сръбна една глътка. Напитката му се стори безвкусна.

Адмирал Стромо запрелиства документите, които носеше Ланиан, сякаш търсеше нещо, после поклати глава.

— Никой от нас не разбира какво става, господин председателю. Не сме получавали заплахи и искания. Няма никакви вести от врага. Засега не виждаме някакъв принцип на действие.

— Според мен нападението при Ансиър и унищожаването на скитническата небесна мина показват, че извънземните са недоволни от нещо — най-после наруши мълчанието си крал Фредерик.

— Благодаря за съдържателното заключение, Фредерик — изсумтя Базил. Знаеше, че монархът не е глупак, но му се искаше да не забравя, че е само актьор, а не истински ръководител.

Генерал Ланиан като че ли се обнадежди.

— Има ли някаква вероятност да е прикрита илдирийска агресия?

— Илдирийците са наши съюзници и приятели — отбеляза крал Фредерик.

Базил го стрелна с презрителен поглед и кралят незабавно замълча.

— Илдирийците заявиха, че не им е известно нищо за нападението при Ансиър, и магът-император определено, изглежда, не знаеше за унищожената небесна мина при Голген. От друга страна, той не ни предложи никаква помощ. Очевидно смята, че новината не го засяга.

— Щом имаме общ враг, значи всички сме засегнати — каза крал Фредерик. Явно искаше да участва в обсъждането.

— Още не е доказано, че врагът е общ. Те не са правили ходове срещу илдирийците — възрази Базил.

— Доколкото ни е известно — отбеляза генерал Ланиан. — Не забравяйте, че едва неотдавна научихме за агресията срещу скитниците. Възможно е илдирийците да не признават собствените си загуби. Или тайно да са построили нови кораби за атака.

Базил се намръщи.

— Корабите, които видяхме на пратените от доктор Серизава записи, са нещо невиждано досега.

Стромо се съгласи с него.

— Ако за илдирийците може да се каже нещо, те не са най-изобретателната раса. Бойните им лайнери не са се променили от векове и космическите им двигатели бяха усъвършенствани единствено благодарение на човешката находчивост.

— Все пак очаквам съветите ви, господа. — Председателят се обърна и погледна документите на Ланиан. — Щом нямате никакви сведения, генерале, какви са всички тези материали?

Командващият земните въоръжени сили пръсна докладите по масата, въпреки че спокойно можеше да ги покаже като електронни файлове. В някои отношения беше старомоден.

— В светлината на последните събития смятам, че трябва да преоценим ЗВС с оглед на евентуална пълна мобилизация.

— Ако изобщо открием врага — обади се адмирал Стромо.

— Описал съм транспортните съдове, огневата мощ и личния състав в базата ни на земната луна. Освен това увеличих оперативните учения на територията на Марс. Тъй като засега не ни е известен характерът на противника, реших, че е разумно да се приготвим за всякакви случаи. — Той намръщено погледна документите, после с един замах на ръката ги отблъсна настрани и сниши глас, сякаш споделяше нещо: — За съжаление, до този момент винаги съм смятал, че всяко реалистично военно положение ще включва планетни действия, в които ще сме принудени да превземаме и обезопасяваме обитаеми райони като например някой необикновено бунтовен ханзейски свят.

— Напълно логично — съгласи се адмирал Стромо. — Базираният в космоса флот има потенциал за абсолютно унищожаване на обитаеми територии… но каква полза от победата, ако се наложи да изпарим цели колониални светове, за да спечелим битката?

— Това придава съвсем нов смисъл на тактиката да не се оставя нищо на противника — измърмори Фредерик, но Базил не му обърна внимание. Както и всички останали.

Председателят затъмни прозорците, които гледаха към ботаническата градина и съседния Дворец на шепота. Стъклото се превърна в плътен видеоекран, който показваше кадри на скитнически небесни мини — огромни фабрики, летящи в облаците на газовите гиганти. После мълчаливо пусна запис на отслабващите сигнали, пратени от Ансиър и засечени от Ланиан. Сферичните извънземни кораби методично унищожиха луна след луна, после се насочиха към безпомощната наблюдателна платформа.

— Ето срещу какво сме изправени… каквото и да е това — каза Ланиан. — Съвсем различен тип враг и нов тип война. Моето предложение е просто, господин председателю. Увеличете средствата за оръжие, кораби и материална част за ЗВС. Преоборудвайте промишлеността, използвайте всички корабостроителници и започнете да произвеждате колкото се може повече кораби. Дреднаути, манти, буреносни облаци и ремори. Тези врагове, изглежда, предпочитат изненадващите удари и пълното унищожение. Безумие е да действаме бавно.

Базил се съгласи с дълга въздишка. Това щеше да изисква огромни разходи. Печалбите щяха да спаднат, стандартът на живот на някои колониални светове също. По-важно обаче беше, че не можеше да остави човечеството да изглежда слабо.

През цялото си съществуване Теранският ханзейски съюз бе обещавал мир и закрила на своите колонии и сега на колонистите щеше да им се наложи да си затегнат коланите.

— Крал Фредерик, предстои ти важната задача да рекрутираш още повече нови войници, да обявиш режим на строги икономии, да прегрупираш промишлеността и работниците. Издай нов манифест, за да ентусиазираш народа. Хората ще направят жертви, ако ги помолиш за това.

Старият крал мрачно се усмихна, после сведе глава.

— Ще направя каквото е най-добре за народа ми.

Базил отговори на усмивката му.

— Ще направиш каквото ти кажа.