Кевин Андерсън
Скритата империя (53)

51.
Нира

Нира и Отема се готвеха да заминат за сърцето на Илдирийската империя като представителки на Терок и зеленото жречество. Търговката Рлинда Кет щеше да ги откара в ослепителния столичен град.

Благодарение на категоричното настояване на Сарейн, както и на по-добродушното застъпничество на Рейналд, отец Идрис и майка Алекса най-после позволиха на Рлинда Кет да вземе малък товар терокски продукти — плодове, ядки, сокове, тъкани — при условие, че вземе и двете пътнички.

Нира ококорена зяпаше „Ненаситно любопитство“. Не само че никога не беше напускала горската планета, но и никога не се бе качвала на космически кораб. „Любопитството“ беше построено с оглед на практичността и инженерните потребности, а не толкова на естетиката, и от него стърчаха странни изпъкналости, диагностични скенери и сензорни решетки. И без това в космическия вакуум никой не виждаше красивите очертания и лъскавите корпуси.

Отема не обърна никакво внимание нито на кораба, нито на терокските работници, които товареха стоките в трюма. Посланичката поглъщаше с поглед зеления пейзаж, попиваше всеки детайл от световната гора, като че ли я виждаше за сетен път.

Преди да потеглят се появи Сарейн, наметната с посланическото наметало, което й беше дала Отема. Усмивката й бе и небрежна, и принудена.

— Дойдох да ти пожелая приятен път, Отема. Брат ми ми каза, че кристалният град Миджистра бил великолепен.

Лицето на старицата се напрегна, ала гласът й остана безизразен.

— Запомни каквото ти казах, Сарейн: твоята родина е Терок. На първо място поставяй нашите интереси. Дърветата ни предупреждават да сме нащрек.

Сарейн за миг раздразнено свъси вежди.

— Това е мое задължение като посланичка, Отема. Няма да го забравя. — Без да обръща внимание на Нира, тя забърза към Рлинда, която лично ръководеше приготовленията и следеше всички товари да са по местата си. Нира премести поглед от старицата към новата посланичка и се зачуди какво се е случило между тях.

Когато напълниха товарния отсек, Рлинда застана на входния люк с ръце на кръста и каза на двете зелени жрици.

— Качвайте се на борда. „Ненаситно любопитство“ няма нужда от бутане, нали знаете.

На Нира й се искаше да побърза, но забави крачка, за да върви заедно с Отема. Люкът зад тях се затвори и тя изпита клаустрофобия. Обзе я паника, когато усети мириса на метал и изкуствени смазки, синтетични мебели и многократно пречистван въздух. Как щеше да издържи като пленница по време на пътуването до седемте слънца на Илдира?

Отема усети безпокойството на помощницата си и изражението на набръчканото й лице се смекчи.

— Винаги, когато поискаш, можеш да общуваш с фиданките. Все едно си в световната гора. — Вече бяха натоварили засадените в саксии дръвчета, подаръци за мага-император. Тъмните устни на Отема се разтеглиха в усмивка. — Знам, Нира, защото не само често съм пътувала с космически кораби, но съм прекарала и години на Земята, далеч от световната гора. Не е същото, но поне ще ти помогне да не полудееш.

Рлинда ги заведе до каютата за гости. Грижливо засадени в орнаментирани контейнери, избраните фиданки бяха поставени върху лавици и в ъглите на помещението.

Търговката се изправи на прага.

— Останете на леглата, докато не излетим. След като включа двигателя, ще дойда при вас.

Отема прокара пръсти по стъблото на едно от дръвчетата.

— Благодаря ви, че ни взехте на кораба си. Световната гора също ви изказва признателността си.

Рлинда кимна. Едва ли разбираше мистичната им връзка с фиданките.

— Щастлива съм, че карам този първи товар от Терок. Отец Идрис и майка Алекса ще се уверят в преимуществата на търговията с екзотични храни и предмети на лукса. Това е само началото.

Търговката затвори вратата на каютата и тръгна към пилотската кабина. Отема легна на леглото си, обгърна се в съзерцателно покривало от мълчание и потъна в безмълвна молитва към световната гора. Нира последва примера на посланичката, докосна една от фиданките и се опита да успокои разтуптяното си сърце. Трябваше да запомня всички подробности и да ги разказва на дърветата, нещо като дневник. Много често бе чела на глас откъси от официални текстове, разкази и стихове. Сега щеше да разкрива на дърветата нови и необработени впечатления, да им даде възможност да наблюдават тази вълнуваща експедиция през нейните очи.

По интеркома се разнесе краткото съобщение на Рлинда:

— Пригответе се. Излитаме. Ще се опитам да е колкото може по-плавно.

През следващите два дни Нира и Отема разгледаха „Ненаситно любопитство“ и правеха компания на фиданките в каютата си. Чрез телевръзката и пълния достъп до знанията на световната гора двете бързо овладяха илдирийския писмен и говорим език. Нямаше да има пречки за успешното изпълнение на задачата им.

Освен това се опознаваха взаимно.

— Разбирам много от знаците по лицето ти, Отема. — Нира погледна овалите и кривите линии около устата на посланичката, на челото и около очите й. — Аз съм получила основни инструкции по четене, музика, засаждане, отглеждане и ботаника. — Тя се усмихна. — Забелязвам, че имаш няколко знака за пътешествие. Но лицето ти…

— Младата жена в почуда поклати глава. — Никога не съм виждала толкова много знаци за постижения.

Отема докосна тъмната си кожа, сякаш за пръв път от години се сещаше за незаличимите татуировки. Показалецът й проследи една дълбока бръчка на лявата й буза.

— Като млада обичах да изпълнявам музика, тъй като световните дървета смятат симфониите и мелодиите за вид език, също толкова показателен за човешката култура, колкото и статистиката. После изучавах други дисциплини, за да разширя кръгозора си, и получавах все нови и нови знаци за постижения.

— Всички линии са красиви — сериозно рече Нира.

— Но ти… — Отема посочи гладкото лице на девойката — след това пътуване ще получиш знак за пътешествие, както и нова татуировка за четец и знак за историческо образование. Това ли искаш?

— Искам да служа на световната гора, в каквото качество съм необходима на дърветата. — Нира замълча, разбрала, че Отема очаква по-откровен отговор. — Но ако мога да служа на гората като наблюдавам интересни неща, наистина ще съм още по-доволна.

— Семейството ти ще се гордее с теб — каза старицата.

Нира изглеждаше малко неуверена.

— Семейството ми вече се гордее с мен. Осигурих му нова квартира в новия червеен кошер, но близките ми не разбират жречеството. Единствено аз от целия ми род проявявам интерес към дърветата.

Отема се изненада.

— Навярно прекалено дълго съм била жрица. Мислех, че всички терокци се посвещават на гората, всеки по свой начин.

Нира извърна очи.

— На „Кайли“ предците на моето семейство са били инженери, специалисти по поддръжката и монтьори. Представителите на рода Кали щяха да са изключително полезни, ако Терок се беше оказал сурова планета. — Тя сви рамене. — Но на нашия свят техните умения са почти излишни. Е, те поддържат системите и си вършат работата, но не я обичат.

— Въпреки това работата им е важна за живота и смъртта — отвърна Отема. Засадените в саксии фиданки сякаш слушаха разговора. — Само че не по начина, по който са очаквали те. А твоето… ти знаеш какво е призванието ти, Нира.

— Да, и не искам нищо друго от живота.

На четвъртия ден от пътуването — „Ненаситно любопитство“ минаваше през Хоризонтния куп и се приближаваше към Илдира — Рлинда Кет ги покани на вечеря.

— Крайно време е да се запознаете с илдирийската култура. Освен това аз съм един от малкото хора в Ханзата, които могат да сготвят прилични илдирийски ястия. Това си е цяло предизвикателство, нали разбирате, особено да намериш нужните продукти.

Нира нямаше търпение да опита необикновената храна, въпреки че хранителните й добавки и слабото смъдене от фотосинтезата на кожата й не й позволява да огладнява. Облечена в нормалните си дрехи, тъй като не знаеше какво да облече, момичето последва Отема до личната капитанска каюта. Тъй като социалните функции и дипломатическата професия бяха нещо ново за нея, тя смяташе тази вечеря за подготовка, която щеше да й е от полза на Илдира.

Рлинда носеше престилка, покрита с антистатичен филм, която не можеше да се покрие с петна или капки от храна. Нира усети мирис на врящо масло и пикантни подправки. В различни съдове имаше пъстри сосове. Дебелата търговка се движеше като вихрушка — готвеше едновременно на пет портативни котлона.

— Все си мисля за нашия нов товар — без да прекъсва кулинарните си занимания, каза Рлинда. — Нямам търпение да опитам оригиналните рецепти с терокски продукти, но на вас сигурно ви е омръзнала храната от родния ви свят. И все пак ще съм ви благодарна, ако можете да ми дадете някои съвети. — Тя с надежда повдигна вежди.

— Уви, зелените жреци не са известни с готварските си способности — тържествено отвърна Отема. — Готвенето не е сред изучаваните от нас дисциплини в служба на световната гора.

— Тъкмо от това се боях. — Рлинда разбърка желатиновата смес, за да не залепне за дъното на тенджерата.

Загреба с черпак напомнящия на пудинг гъст крем и го разпредели на идеално равни порции в три чинии. После прибави някакъв жилав зеленчук, полят със златист сироп, и накрая задушени парчета сивкаво месо, нарязани на равнобедрени триъгълници. Подаде първата чиния на Отема.

— Вие дълги години сте били посланичка в Ханзата, госпожо, но пътешествията някога отвеждали ли са ви при седемте слънца?

— Не. Това пътуване е също толкова ново за мен, колкото и за Нира.

Момичето също взе чинията си и вдиша пикантното ухание.

— Е, в Миджистра ще опитате по-вкусни ястия, особено защото сте гостенки на мага-император, но това си е истинска илдирийска гощавка. — Рлинда потопи дебелия си показалец в една от тенджерите и облиза соса. — Идеално. — После взе собствената си чиния и седна при тях на тясната камбузна маса.

— Колко пъти сте били в Миджистра? — попита Нира.

— Четири, и всеки път ми хареса. Надявам се с този товар терокски стоки да ме посрещнат още по-радушно. Илдирийците не възразяват срещу нашите посещения, разбирате ли, но са доста… необикновени. Извънземни — какво можете да кажете? Трудно е да се определи дали се радват, че търгуват с нас, или просто ни търпят.

— Даже човешките култури много се различават — отбеляза Отема. — А илдирийците дори не са представители на нашата раса.

— Ако искате, набързо ще ви дам представа за някои неща, които трябва да знаете за извънземните — каза Рлинда. — Първо, илдирийците са полиморфни като кучетата. Делят се на много породи и телесни типове. Някои може да изглеждат човекоподобни, но не се оставяйте това да ви заблуди. Всъщност са много красиви — и са ми казвали, че били надарени както трябва, ако разбирате какво искам да кажа, макар че никога не съм чувала никакви доказателства, че човеците и илдирийците могат да се кръстосват.

— От генетична гледна точка това е крайно необикновено — отвърна Отема.

— Вярно е, но аз съм виждала много необикновени неща. Различните раси притежават особености и способности, които ги поставят в съответните касти на илдирийското общество. Мислителите обичат да са мислители, работниците обичат да са работници и така нататък.

— Расите могат ли да се кръстосват? — попита Нира.

— А, естествено. — Рлинда опита едно триъгълно парченце месо, после се изправи и отиде да вземе друг сос от тенджерите, от който също им сипа. — Понякога го правят от любов и взаимно привличане, друг път — като съзнателен опит да подчертаят някои качества. Например, когато се кръстосат благородници и воини, потомците им стават офицери от слънчевия флот. Чувала съм, че най-добрите певци, поети и артисти са мелези, обединили генетични преимущества, каквито чистокръвните касти не притежават.

— Ще си имаме ли работа с много такива различни раси? — попита Отема. — Или само с ръководителите им?

— Е, трябва да опознаете най-разпространените раси. Те се различават и по имената си. Всяка раса има специфичен звук в края на името. Например имената на всички благородници завършват с „х“, на бюрократите — със „с“, на работниците — с „к“. Тези от смесен произход използват комбинация от звуци. Имената на офицерите, чиито родители са от благородническата и воинската каста, завършват с „нх“. Паметителите са деца на бюрократи и благородници и имената им завършват със „сх“. — Рлинда сви рамене. — Всичко това е приблизително, разбира се, защото азбуката им е различна от нашата.

За десерт търговката им поднесе жълт крем, напомнящ на карамел, с форма на конус, после каза:

— И аз не знам много за зелените жреци. Жените ли се? Позволено ли ви е да имате партньори?

Отема се усмихна.

— Естествено, че ни е позволено, макар че повечето от нас посвещават живота си на дърветата. Когато усетим желание, си взимаме любовници. — Тя се отпусна назад. — Аз обаче вече съм прекалено стара за това.

— Е, самата аз съм се омъжвала достатъчно пъти. — Рлинда опита десерта и даде знак на гостенките си да последват примера й. — Надживях двама от съпрузите си, а най-горчива беше раздялата ми с последния. Напусна ме, за да се ожени за една млада хубавица — и след година тя го уби в пристъп на страст.

Нира ахна. Рлинда с многозначителна усмивка поклати глава.

— Винаги казвах, че с него не можеш да излезеш на глава, и новата му жена също трябва да е стигнала до това заключение. Досега най-добрият ми бивш съпруг е вторият, казва се Брансън Робъртс. Аз го наричам БиБоб, въпреки че никой друг не му казва така. Все още сме приятели и той е най-опитният ми пилот — просто не се разбирахме достатъчно, за да останем женени. — Тя погълна десерта си на три хапки и избърса устните си със салфетката.

— Отказах се повече да се омъжвам и реших да стана чревоугодничка. Да забравя за секса… е, почти. Какво по-хубаво от това да опитвам всички кулинарни удоволствия на различните светове?

Рлинда си погледна часовника и включи видеоекрана на стената. Приближаваха се към куп ярки звезди.

— Не остава много. Онова там са седемте слънца на системата на Илдира. — Тя започна да разчиства съдовете.