Кевин Андерсън
Скритата империя (3)

1.
Маргарет Коликос

В безопасна орбита високо над газовия гигант Маргарет гледаше през наблюдателния илюминатор грамадните колкото континенти урагани и облаци долу. Чудеше се за колко време след началото на експеримента ще се възпламени цялата планета.

Ансиър бе пастелна сфера от водород и смесени газове, пет пъти по-голяма от Юпитер. Луните обграждаха газовия гигант като кутрета, които се притискат към майка си. Четирите най-интересни бяха големи тела от лед и скала, наречени Джак, Бен, Джордж и Кристофър по имената на първите четирима велики крале на Теранския ханзейски съюз. Ако днешният опит се окажеше успешен, тези луни щяха да бъдат тераформирани в земни колонии.

Ако кликиският факел не успееше, кариерата на Маргарет Коликос щеше да претърпи провал заедно с него. Но тя щеше да оцелее. Като ксеноархеолози, двамата със съпруга й Луис бяха свикнали да работят в блажена неизвестност.

В подготовка за експеримента техническата наблюдателна платформа гъмжеше от учени, инженери и политически наблюдатели. Макар че Маргарет нямаше нищо общо със самия опит, присъствието й беше задължително. Знаменитост. Трябваше да си направи добра реклама. В края на краищата бе открила сред развалините извънземен уред.

Тя отметна прошарената си кестенява коса зад ушите си, огледа се и видя, че Луис се хили като момче. Бяха женени от десетилетия и никога не бяха работили разделени. От години не го беше виждала в елегантен официален костюм. Сега видя, че възбудата му доставя наслада, и се усмихна.

Лично тя предпочиташе да наблюдава хората, вместо да контактува с тях. Веднъж Луис се бе пошегувал, че жена му се е запалила по археологията на чужди планети, защото нямало вероятност да завърже разговор с някой от обектите на изследванията си.

С много мръсотия под ноктите и с поразителни открития в досиетата си, Маргарет и Луис Коликос вече бяха преровили множество светове, изоставени от насекомоподобната кликиска раса, в търсене на податки, обясняващи какво се е случило с тяхната изчезнала цивилизация. От извънземната империя бяха останали само призрачни градове и тук-там високи бръмбаровидни роботи, които не пазеха спомен за своите създатели. В зловещите руини на Корибус екипът на Коликос откри и разгада забележителния метод за възпламеняване на планети, който двамата нарекоха „кликиски факел“.

Сега във филтрирания въздух на наблюдателната платформа трептеше вълнение. Поканените видни личности се тълпяха край илюминаторите и разговаряха. Никога в миналото хората не се бяха опитвали сами да си създадат слънце. Последиците и търговските възможности бяха невъобразими.

Председателят Базил Венцеслас забеляза, че Маргарет е сама. Когато покрай него мина дребен робот с поднос скъпо шампанско, могъщият председател на Теранския ханзейски съюз взе две чаши от пресовани полимери и с гордо сияещо лице се приближи към нея.

— Още по-малко от час.

Тя надлежно пое чашата и му достави удоволствие, като отпи една глътка. Тъй като многократно преработеният въздух на наблюдателната платформа притъпяваше обонянието и вкуса, и по-евтино шампанско навярно щеше да свърши същата работа.

— Ще се радвам, когато всичко свърши, господин председателю. Предпочитам да прекарвам времето си на пусти светове и да се вслушвам в шепота на отдавна изчезнали цивилизации. Тук е прекалено многолюдно за мен.

В отсрещния край на платформата видя зелен жрец — седеше в мълчаливо усамотение. Смарагдовокожият духовник присъстваше, за да осъществи мигновена телепатична връзка при извънредни обстоятелства. Над наблюдателната платформа се рееше церемониална флотилия от извънземни бойни кораби — седем грамадни съда от слънчевия флот на илдирийците, дружелюбна хуманоидна раса, помогнала на човечеството да се разсели сред звездите. Богато украсените илдирийски кораби бяха заели позиции, за да проследят грандиозния експеримент.

— Отлично ви разбирам — отвърна председателят. — И аз се опитвам да стоя настрани от центъра на вниманието. — Венцеслас беше известен човек, един от хората, които с всяка година ставаха все по-привлекателни и опитни, сякаш се учеше на любезност и в същото време не забравяше за физическата си форма. Той отпи глътка шампанско, но толкова мъничка, че течността едва навлажни устните му. — Чакането винаги е трудно, нали? Не сте свикнали да работите по строго разписание.

Маргарет му отговори с учтива усмивка.

— Археологията не е бърза работа — за разлика от бизнеса. — Ив същия миг й се прииска да не го е казвала.

Председателят леко чукна чашата си в нейната — като кристална целувка.

— За Ханзейския съюз вие със съпруга си сте капиталовложение, което със сигурност се е изплатило. — Ксеноархеолозите отдавна бяха финансирани от Ханзата, но откритият от двамата с Луис метод за възпламеняване на звезди щеше да струва много повече от всички археологически бюджети, взети заедно.

Докато работеше в прохладната пустота на Корибус и анализираше идеограмите, изрисувани по стените на кликиските руини, Маргарет бе успяла да сравни точните координати на пръснатите из Спиралния ръкав неутронни звезди и пулсари със съставените от Ханзата карти.

Точно тази връзка предизвика лавина от нови открития. Като сравни координатите на неутронните звезди от кликиските рисунки с известния звезден куп, тя изчисли възрастта на картите и така установи, че кликиската раса е изчезнала преди пет хиляди години. Като използва координатите и диаграмите като ключ, както и всички други сведения, събрани при многобройни разкопки, Луис, който имаше инженерни наклонности, разчете кликиските математически знаци и това му позволи да разгадае основните функции на факела.

Сивите очи на председателя станаха твърди, лицето му придоби делово изражение.

— Обещавам ви, Маргарет, че ако кликиският факел наистина действа според очакванията, изберете който обект искате, която планета решите, и аз лично ще се погрижа да получите всички необходими ви средства.

В отговор на наздравицата тя чукна чашата си в неговата.

— Ще се възползвам от предложението ви, господин председателю. Всъщност с Луис вече сме избрали обект.

Досега непокътнатият призрачен свят Рейндик Ко, пълен със загадки, девствена територия, не каталогизирани руини… Но първо трябваше да изпълнят задължението си тук и да изтърпят одобрението на публиката, след като възпламенят газовия гигант под тях.

Маргарет се приближи до Луис и застана до него. Хвана го под ръка, докато мъжът й говореше с търпеливия зелен жрец, който чакаше до своята саксия с фиданка на световно дърво. Нямаше търпение експериментът да свърши. За нея пустите древни градове бяха много по-вълнуващи от взривяването на цяла планета.