Кевин Андерсън
Скритата империя (90)

88.
Генерал Кърт Ланиан

Първият нов боен кораб от усъвършенствания клас „дреднаут“ на ЗВС искреше на космическия док, заобиколен от празнични светлини и сензори. Исполинският съд очакваше официалното си пускане в действие.

Проектантите и строителните инженери се гордееха с работата си. Скоро щяха да бъдат завършени още дванадесет от огромните кораби, крайъгълни камъни на новия флот, готов за бой с извънземните от ядрата на газовите гиганти.

Генерал Кърт Ланиан и офицерът за свръзка от квадрант 1 адмирал Стромо — който щеше да е капитан на новия кораб по време на първия му полет — бяха пристигнали за церемонията с почетна стража от двадесет ремори и неколцина грижливо подбрани представители на медиите.

Що се отнасяше до Ланиан, целият този спектакъл пречеше на ефикасното водене на военните операции, ала председателят Венцеслас не беше съгласен с него.

— Такива неща отнемат малко време, но предизвикват огромно въодушевление сред обществеността и осигуряват междупланетна подкрепа, генерале — бе заявил Венцеслас. — Това е инвестиция в дългосрочните ви военни възможности. Ако сега успеете да накарате публиката да се влюби във вас, по-късно няма да имате проблеми с оправдаването на действията си — каквито и да са те.

И така, за да освети разширения флот на ЗВС, самият крал Фредерик се отправи към астероидната корабостроителница, където щеше да кръсти и да пусне първия дреднаут. „Голиат“.

Въпреки че името звучеше свирепо и могъщо, генерал Ланиан не беше съвсем сигурен, че вещае добро. В края на краищата всички знаеха, че библейският исполин е бил победен от много по-дребния и подценяван Давид.

Заобиколен от свита придворни, съветници, политици и кралски гвардейци, кралят пристигна при „Голиат“.

— Великолепно — каза Фредерик. После тръгна по блестящите метални коридори към мостика. Статусните лампички и тактическите пултове ярко светеха.

Ланиан се беше погрижил екипажът да лъсне всички подове и панели и по дебелите илюминатори да няма нито прашинка. Лекомислено перчене, след като времето и човешката сила трябваше да се използват за военни учения или стрелби с новите язерни оръжейни системи.

Крал Фредерик одобрително кимна.

— Наистина, генерал Ланиан, корабът е забележителен.

Придружаващите го журналисти показаха на зрителите колко е внушителен „Голиат“.

През последните няколко месеца разширеният флот се бе оформил и включваше дванадесет нови дреднаута, всеки с допълнени оръжия: деветдесет средно големи крайцера тип „манта“, двеста тридесет и четири нови оръжейни платформи тип „буреносен облак“ и хиляди ремори — всички построени в космическите корабостроителници и разпратени в нови ескадри из десетте тактически квадранта. Бяха готови за пълномащабно разгръщане веднага щом се покажат жестоките извънземни.

Никой не се съмняваше, че коварният враг ще удари отново.

Освен новите кораби Ланиан бе надзиравал преоборудването на хиляди частни съдове, реквизирани и модифицирани за нуждите на земните въоръжени сили: куриери, снабдителни и разузнавателни кораби. Като командващ подновената космическа армия, Ланиан си вършеше работата, при това добре.

Адмирал Стромо се наведе над един тактически пулт и активира язерните оръдия. Със сдържан, добре отработен глас той внимателно и оптимистично разясни оръжейните системи на краля, който изглеждаше заинтригуван.

— Новият ни флот далеч превъзхожда антиките, които все още са на въоръжение в илдирийския слънчев флот. Нашите кораби са по-мощни от всичко, правено досега.

— Определено се надявам да е така, адмирале — отвърна крал Фредерик. — Ние не сме провокирали странните извънземни, но искам колкото може по-бързо и чисто да приключим с този конфликт. Може би сега ще преговарят с нас.

— Всички го желаем, ваше величество — напрегнато усмихнат, каза генерал Ланиан. За съжаление, никой нямаше ни най-малка представа какво да правят оттук нататък. ЗВС дори не можеха да открият дълбокоядрените извънземни. Много небесни мини и сонди бяха обикаляли горните слоеве на облачните обвивки, ала кога някой бе проучвал бурните и негостоприемни дълбини на газов гигант?

Борбата със странния противник, сблъсъкът с диамантените бойни кълба или преследването им в плътните атмосфери напълно се различаваше от всеки вид военни действия, които Ланиан някога беше разглеждал в симулациите си. Предишните му планове щяха да са ефикасни — но само в конфликт с Илдирийската империя или някоя разбунтувала се ханзейска колония.

Дълбокоядрените извънземни обаче бяха нещо съвсем друго.

Тази война нямаше да се основава на пехотни и наземни войски. Нямаше да се спечели със завладяване и окупиране на територии, навярно нямаше да помогнат дори преговори. Ако врагът наистина обитаваше дълбините на газовите гиганти, където под въздействие на налягането водородът се превръщаше в метал, какви териториални противоречия можеха да имат двете страни? Какво можеха да искат извънземните?

Ланиан инстинктивно усещаше, че това ще е война на пълно унищожение с използване на тежки оръжия — може би дори второпришествени бомби — както и на огромни, непобедими бойни кораби. Отделните войници щяха да са безполезни, пехотинците и индивидуалното оръжие нямаше да имат никакво приложение. Флотът на ЗВС се нуждаеше от опитни навигатори, пилоти и артилеристи за интегралните оръжейни системи и тежките бойни кораби.

Крал Фредерик обяви края на обиколката. Базил Венцеслас сигурно го беше инструктирал да приключи посещението си в рамките на не повече от час. Екипажът на дреднаута си имаше други задължения.

— Господа, ние сме извънредно доволни и впечатлени — каза Фредерик. — Намирам „Голиат“ за напълно задоволителен и готов за отпътуване. Този дреднаут ще е флагмански кораб на нашите страховити нови земни въоръжени сили. — Усмихна се и набръчканото му лице възвърна част от някогашния си младежки чар. — Вярвам, че някой ден ще ми направите честта да ме вземете на кратка обиколка на слънчевата система, нали?

— Може да се уреди, ваше величество — отвърна Ланиан, после си спомни за изявлението, което му бе възложил да направи Базил. — Бих искал да се възползвам от тази възможност и да изразя признателността си към всички граждани на Теранския ханзейски съюз. Тяхната подкрепа, техните жертви и твърдата им вяра ще спомогнат за постигането на пълна и категорична победа. Ние човеците сме силна раса. Плюем на бедите и винаги триумфираме.

Крал Фредерик се усмихна.

— Добре казано, генерале. Ще издам кралски указ, новият разширен флот да потегли с нужната бързина. Щом разгромим онези страхливи извънземни, които нанасят удари без предупреждение, можем да се върнем към нормалния си благоденстващ начин на живот в ханзейските колонии.

Кралската свита заръкопляска. Представителите на медиите показваха сцената на зрителите си.

Сърцето на генерал Ланиан се изпълни с въодушевление и увереност; ала все пак той знаеше, че всъщност ще е много по-трудно, отколкото предполагаше речта му. Погледна към отсрещния край на мостика и срещна очите на Стромо. Двамата разбираха всичко и имаха едни и същи опасения.

Новият терански боен флот далеч превъзхождаше предишния. Корабите бяха по-многобройни, оръжията им бяха по-унищожителни. Ала и двамата не знаеха почти нищо за възможностите и мотивите на врага.

Ланиан се боеше, че цялото това аплодиране и ликуване е просто свирукане край гробище.