Кевин Андерсън
Скритата империя (105)

103.
Бенето

В малкото им, но удобно жилище Бенето внимателно наблюдаваше зеления жрец Талбун — дълбоката умора, която го беше обзела, тъмните хлътнали очи, излъчващата се от смарагдовата му кожа старост. И все пак днес изражението му бе весело и нетърпеливо, искрящо от младежка възбуда, каквато Бенето за пръв път виждаше от пристигането си на Гарванов пристан преди два месеца.

— Показах ти всичко, което трябва да знаеш тук, Бенето — каза Талбун. — Вече разговаря с кмета, запозна се с всички, видя работата си. С помощта на световната гора вече си напълно подготвен.

Бенето стисна ръката на стария зелен жрец.

— Тук се чувствам като у дома си, Талбун. Скоро ще заобичам Гарванов пристан също като теб. — Той мъчително преглътна, тъй като не искаше да помрачава момента. — Готов си. Виждам. Аз също.

Всички заселници от Колониалния град бяха приветствали Бенето, бяха го приели без никакви резерви. Кметът Хенди, работниците, търговците и техните семейства изразиха признателността си към младия жрец за неговата готовност да се засели при тях. Бяха се опасявали, че никой няма да замести Талбун, въпреки многократните му уверения, че няма да ги оставят без телевръзка.

Кметът Хенди бе обявил този следобед за празник и беше дал пищен банкет с техните най-здравословни, макар и не особено вкусни храни: козя яхния, козе сирене, бял хляб. Децата бяха тичали из прашните улици на Колониалния град, селяните бяха дошли от нивите си, облечени с чисти дрехи. Заселниците със смях си бяха припомняли за добротата на Талбун, който бе пращал честитки за рождени дни и поздравителни стихове до роднини на далечни ханзейски светове.

Бенето бе слушал забавните им разкази за това как веднъж Талбун се свил сред фиданките си по време на силна буря, само за да предаде на световната гора човешките впечатления от местното лошо време. После неловко се бяха сбогували със стария зелен жрец.

Когато мракът започна да се сгъстява, ветровете се бяха усилили, брулейки житните ниви и аеродинамичните къщи в Колониалния град.

— Изглежда, наближава буря — каза Бенето, докато наближаваха къщата.

Талбун се усмихна.

— Не много силна буря. Само колкото вятърът да накара дърветата да заговорят.

Сега, навън, Бенето чуваше клоните на световните дървета да се търкат един в друг като шепнещи, смеещи се гласове. Талбун се втренчи в мрака.

— Дай да те прегърна, преди да тръгнеш — тихо каза Бенето.

Старецът го хвана с жилестите си ръце. Бенето му благодари, че е споделил с него знанията си, че му е показал всичко, което му е нужно.

— Ти си добър ученик, Бенето. Вече знаеше всичко, на което можех да те науча. Аз само ти помогнах да ускориш процеса. Не изпитвам угризения, че те оставям тук. Моят народ и дърветата ми са в добри ръце.

С пламнал от ведра увереност поглед, Талбун се обърна и се отдалечи от къщата. Движеше се със странно пружинираща походка и бързаше към тъмната горичка от световни дървета, които преди много години бе посадил. Пред очите на Бенето старецът се освободи от леките си одежди и ги пусна на земята, после продължи гол и бос в мрака.

Талбун се наслаждаваше на вятъра, който галеше кожата му, на пръстта под стъпалата си и на меките стръкове трева. Навлезе в горичката — сам, но не самотен, тъй като световната гора го обгръщаше.

Фиданките бяха пораснали бързо и се бяха разпространили, за да се превърнат в здрава опора на тази далечна планета. Жрецът вървеше между шепнещите стволове, докосваше с пръсти меката им люспеста кора. Поздрави всяко дърво поотделно, дори новата фиданка, която Бенето беше донесъл от Терок, макар че всички бяха свързани — част от един и същ безкраен разум.

После се върна в центъра на горичката и легна върху меката почва. Отпусна се по гръб и опря костеливите си рамене на най-близкия дънер. Вдигна поглед нагоре и видя звездното небе, премрежено от люлеещи се клони, които сякаш му ръкопляскаха… или го викаха.

През кожата си Талбун установи телевръзка и започна молитва към дърветата. Затвори очи, прати мислите си дълбоко в корените и оттам в цялата световна гора.

Като призова последните си мисли, старецът доброволно умря и предаде духа си. Докато се издигаше, бе подхванат от приветствените клонки на полуразумните златни дървета.

По-късно през нощта вятърът се усили, но бурята отмина само с кратък дъжд. На другата сутрин, когато излезе от дома на Талбун — вече неговия дом, — Бенето видя синьо небе и ярко слънце. Поглъщайки фотоните, зелената му кожа леко изтръпна. Той пи вода, после навлезе в горичката от световни дървета, за да изпълни последното си задължение към стария зелен жрец.

Откри го да лежи спокойно на утринна сянка под най-високото световно дърво. Усмихна се, когато видя блаженото изражение на пълно доволство, изписало се на татуираното лице.

Не използва лопата, за да не повреди напомнящите нервна система корени на световните дървета. Нямаше нужда от други инструменти, освен от голите си мазолести длани, за да изкопае плитък гроб в меката пръст между две достатъчно отдалечени едно от друго дървета. Отне му по-малко от час. Вдигна трупа на стареца, като че ли тежеше не повече от наръч дърва, и го положи в почвата плътно до корените. После зарови Талбун и го затрупа с пръстта, за която от толкова много години беше копнял.

Младият мъж каза безмълвна молитва и самите дървета зашептяха. Всички зелени жреци с достъп до световната гора можеха да присъстват на това погребение.

Бенето свърши и се върна в дома си да се измие. По-късно щеше да отиде в Колониалния град и да съобщи новината на заселниците. Знаеше, че ще се натъжат, защото Талбун им бе бил скъп приятел, ала Бенето щеше да положи всички усилия, за да ги утеши и да тръгне по неговите стъпки.

По традиция един час след погребението Бенето се върна при гроба и внимателно избра световно дърво, което се издигаше високо и право към небето, и отряза тънка гъвкава клонка. От нея потече лъскав сок. Бенето нежно я занесе при пресния гроб, изрови дупка и посади новата фиданка в чест на стария зелен жрец.

Беше заровил трупа на стареца там, за да могат молекулите на Талбун да се слеят със световната гора. Докато копаеше, Бенето видя, че тялото му е изчезнало. Старият Талбун вече бе погълнат от пръстта, беше се въплътил в мрежата на процъфтяващата световна гора.

Младият мъж с горчива усмивка посади фиданката. Когато свърши, се изправи и се огледа.

И си обеща да посади още много фиданки на Гарванов пристан, за да спомогне за разпространението на световната гора във вселената.