Кевин Андерсън
Скритата империя (25)

23.
Адар Кори’нх

От космоса илдирийският отломъчен свят Крена изглеждаше красив и зелен, богат на езера, вътрешни морета и плодородна земя. Ала адар Кори’нх знаеше, че селището е сполетяно от ужасна болест, която първо ослепява жертвите си, а после ги убива. Цялата колония трябваше да се изостави и може би да се изгори, за да не се разпространи епидемията.

Човеците щяха да се оправят с последиците, щом искаха това проклето място.

Великолепната кохорта на слънчевия флот — седем пълни манипули или триста четиридесет и три кораба — тържествено се приближи към планетата. Корабите приличаха на риби, движещи се в идеален строй, упражняван и изпитан в безброй военни паради.

Поради политиката и структурата на слънчевия флот, адар Кори’нх се намираше в командния център на богато орнаментирания главен боен кораб. Той почти не взимаше решения и оставяше престарелия командир на кохортата тал Аро’нх да управлява корабите си както намери за добре. Тази операция нямаше да изисква находчивост и да ги изложи на рискове и трудно подвижният тал щеше да изпълни всяка стъпка точно според протокола. Кори’нх го придружаваше само защото му беше заповядал магът-император.

По време на пътуването до Крена най-добрите тактици и специалисти по придвижване на войски в слънчевия флот бяха съставили евакуационния план. Тал Аро’нх се успокои едва когато се увери, че всичките им действия са обмислени и описани. Изпълнителният заместник-командир щеше да изпълни плана, без никакви отклонения. Аро’нх беше идеален пример за илдирийския слънчев флот, носеше съответното за ранга му оперение и не очакваше мястото му във вселената да се промени.

Седемте манипули заеха орбитални позиции около Крена в подготовка за започване на спасителната операция. Катери щяха да разузнаят терена, да преценят до каква степен се е разпространила ужасната епидемия и да определят колко колонисти трябва да се евакуират на бойните кораби. Докато наблюдаваше действията и чакаше докладите, адар Кори’нх нетърпеливо се мръщеше.

Свързочникът продължаваше да праща съобщения до колониалния град. Обезсърчен, офицерът погледна към Кори’нх, който подчертано кимна към тал Аро’нх, за да покаже, че първо трябва да докладва на заместник-командира.

— След многократни опити, тал, не успяхме да се свържем с губернатора на Крена.

— Губернаторът на Крена е умрял от болестта — каза Кори’нх. Магът-император вече бе усетил смъртта на сина си. — Ще трябва да изпълним операцията въз основа на нашия план.

— Да, според нашия план — повтори тал Аро’нх, като че ли се опитваше да се успокои.

Първите лъскави катери се спуснаха към единствения град на Крена. Живеещите в колективи илдирийци не искаха да се разпростират надалеч едни от други. Групи заселници работеха на нивите и осигуряваха храна за колонията, но всяка вечер се връщаха в града, където намираха утеха в общия тизм. Сега обаче много колонисти бяха умрели и тизмът беше отслабнал. Броят на населението не бе достатъчен, за да поддържат истинска връзка. Оцелелите бяха съкрушени, изолирани… ужасени.

Гърдите на Кори’нх се свиха от страха, който излъчваха оцелелите колонисти.

— Трябва да побързаме, тал Аро’нх — каза той от командния център. — Те са живи… и сами.

Разузнавателните катери се върнаха и пратиха образи, за да покажат на транспортните кораби къде да кацнат. Няколко транспорта бяха приспособени за карантинните условия и процедурите по стерилизирането.

Кори’нх разгледа картините от колониалния град. Много сгради вече бяха изоставени или опожарени. Оцелелите се бяха затворили заедно в постройки със заковани врати и прозорци — идеална рецепта за разпространяване на заразата. Жертвите първо изгубваха зрението си и умираха в ужасен мрак — анатема за илдирийците, чиято раса беше еволюирала под постоянната светлина на седемте слънца. Дори плещестите воини изглеждаха неспокойни от перспективата да се сблъскат с болестта. Смъртта бе едно, но мракът и слепотата бяха много по-страшни.

— Не губете време да спасявате вещи — посъветва той тала. — Трябва окончателно да изоставим Крена. Магът-император вече смята цялото селище за изгубено. Колкото може по-бързо евакуирайте оцелелите преди болестта да е взела нови жертви.

Тал Аро’нх прие предложението на адара за заповед и предаде думите му на кохортата.

От удобния си команден център адар Кори’нх се замисли как ще драматизират събитието в новите версии на постоянно растящата Сага за седемте слънца. Как щяха да отразят неговата роля? Не искаше да седи спокойно и да гледа отвисоко. Той рязко се изправи от командното си кресло.

— Лично ще придружа една от групите до повърхността, тал Аро’нх.

Старият заместник-командир уплашено се обърна към него.

— Това… не е според плана, адаре — и не е разумно. Войниците винаги са изложени на опасност.

— Ако не сме взели достатъчно предпазни мерки, не бива да пращаме войниците си там. — Кори’нх тръгна към люка. — А щом операцията е достатъчно безопасна за нашите войници, мисля, че е напълно безопасна и за мен. Лично ще се спусна на Крена, тъй като магът-император ще иска доклад от очевидец. — И само с активно участие щяха да го запомнят като нещо повече от човек, който спокойно е наблюдавал как безименните му войници изпълняват опасната задача.

Кори’нх си намери място на двадесет и шестия транспортен кораб. Простите войници бяха впечатлени, че високопоставеният адар тръгва с тях, макар някои да изглеждаха уплашени, че прекрачва границите на обичайната си роля.

Илдирийските спасители носеха тънки противозаразни костюми и здрави мембрани, покриващи мускулестите им тела, за да ги предпазят от болестотворните организми. Адар Кори’нх също облече костюм, нагласи мембраната и я опъна върху кожата си. Полимерният филм издаде мляскащ звук, след което адарът вдиша стерилизирания от пропускливия пласт въздух. Той скръсти ръце и се изправи до люка, готов да слезе заедно с войниците си в пострадалата колония.

Десетките спасителни кораби кацаха на главния градски площад. Измъчените оцелели ги зяпаха смаяно и облекчено. Кори’нх усещаше във въздуха болката и ужаса им. Когато бе умрял губернаторът им, те бяха изгубили всякаква пряка телепатична връзка с мага-император. Колонията на Крена беше като ампутиран крайник, който бавно помръдваше и кръвта му изтичаше.

Заселниците колебливо се приближиха. Войниците усещаха излъчваната от тях мъка и страх.

Колонистите бяха събрали мъртвите и ги бяха изгорили на грамадни клади по улиците, сякаш с надеждата пламъците да отнесат душите им от смъртния мрак на по-светло място. Кори’нх видя саждите, пепелта и овъглените кости. Някои сгради бяха използвани като болници и после също бяха опожарени заедно с труповете на жертвите.

— Оставете всичко! — извика той през защитната мембрана. — Може да отнесете заразата на Илдира. Вземете само живота си и се смятайте за щастливци.

Ако зависеше от него, щеше да изпари всяка следа от колониалния град. Магът-император вече се беше договорил с Теранския ханзейски съюз за тази планета и Кори’нх не искаше да остави нищо на паразитите. Тъй като човешката физиология се различаваше от илдирийската биохимия, болестотворният организъм едва ли щеше да им въздейства така, както покосяваше илдирийците — или поне така се надяваха земляните. Човешките медици и учени бяха готови да започнат проучванията си и нямаха търпение да се нанесат на вече опитомената планета. Този безсрамен опортюнизъм пред лицето на илдирийската трагедия смущаваше адара.

Кори’нх остана на Крена до края на деня, докато хилядите колонисти се качваха на транспортните кораби. Бежанците щяха да останат под карантина зад сдържащи полета. Макар и разделени със стерилни прегради, оцелелите щяха да усещат успокояващото присъствие на други илдирийци. Дебелите кухи стени не можеха да спрат тизма.

Докато пилотът извеждаше последния транспортен кораб в орбита, Кори’нх гледаше надолу към опустялата колония. Ефикасно бяха изпълнили операцията и този успех щеше да му донесе похвала.

Докато корабите се събираха в орбита, адарът видя, че към Крена вече се приближават терански изследователски съдове, готови светкавично да заграбят изоставената колония.

Той се намръщи, както винаги неспособен да разбере защо човеците толкова бързат, защо са им нужни толкова много земи и богатства. Просто за да ги притежават, ли?

После равнодушно измърмори благословията си и им остави това място на смърт, самота и нещастие.