Кевин Андерсън
Скритата империя (56)

54.
Джес Тамблин

Джес коленичи до стария си баща, който лежеше сив и немощен, сякаш животът му се държеше на една-единствена нишка, стисна ръката му и се опита да му предаде цялата си сила.

— Просто е смазан от скръб — прошепна младият мъж на Ческа. — Никога няма да си го признае, но и не може да си прости ината. Той изпъди сина си и никога повече не се срещна с него от гордост. Сега се самонаказва още повече.

Тази вечер старецът беше получил тежък удар. Медицинската диагностика показваше сериозни мозъчни поражения и съсиреци, които продължаваха да застрашават живота му. Брам лежеше в колибата си, завит с термоодеяла, и трепереше. Когато отваряше очи, сякаш не виждаше нищо.

— О, Джес — промълви Ческа, неспособна да каже нищо друго. Джес взе от ръцете й чашата чай и поднесе топлата течност под носа на баща си. Стори му се, че забелязва едва доловима усмивка на устните му. — Ще оздравее — каза младата жена и погали ръката на любимия си. — Пътеводната звезда ще му покаже пътя.

Джес поклати глава.

— Нека никога не се лъжем един друг, Ческа. Ти видя анализа. Знаем какво му е. Въпрос е на часове. Той няма сила да се бори. — Раздразнен, Джес се отпусна на стола си. — Къде е Тасия? Трябва да е тук. — След удара беше пратил двама работници да потърсят сестра му, но никой не я бе виждал от последния й спор с баща й. Джес знаеше, че момичето си има скривалища в леда, убежища, в които бягаше от упорития Брам. — Трябва да я намерим.

Чичовците му бяха дошли да се редуват в нощното бдение, някои добри приятели с Джес, други почти непознати. Всички те щяха да работят заедно и да стегнат клановите връзки в неразривен възел.

Младият мъж стисна бащината си десница и усети, че пръстите на Брам потръпват — ответна реакция, макар че не знаеше точно какво се опитва да му каже баща му. Всички събития напоследък го изпълваха с безпокойство и скръб, ала някак си щеше да направи нужното.

След като преди години Рос бе напуснал дома им, Брам беше натоварвал втория си син с все повече задължения и му бе втълпил чувство за отговорност. „Никога не се колебай, никога не се плаши.“ Джес знаеше каква роля трябва да играе, какви функции да изпълнява, какъв неотклонен път му е определен — и беше станал суров, може би почти като баща си. Бе обещал на баща си, че никога няма да го изостави, и смяташе думите си за свята клетва.

Но Джес се опитваше да проявява повече гъвкавост. За разлика от Брам, той можеше да се приспособява към различни обстоятелства и да чака положението да се промени.

Сега вододобивният бизнес на Плумас щеше да премине в ръцете на чичовците му, ако не го поемеше той. Въпреки че се беше готвил тъкмо за това, Джес бе объркан. Беше се вкопчил в надеждата, че Рос и баща му все някога ще сложат край на враждата си и ще се помирят. Това обаче вече не можеше да се случи.

Старецът спеше неспокойно и Джес се радваше на безмълвното присъствие на Ческа. Винаги бе копнял да е с нея… но не при такива обстоятелства. Прочела мислите му, тя се пресегна и го хвана за ръка. Пръстите й бяха меки и топли. Той ги стисна, но не я погледна, потисна надеждите и желанията си. Това беше тъкмо онази възможност, за която не бяха смеели да се молят — което правеше всичко още по-мъчително.

— Знаеш, че те обичам, Ческа — тихо каза Джес. — Знаеш, че те желая повече от всяка друга жена в Спиралния ръкав, но… сега това не е възможно. Не искам да сме заедно само защото брат ми беше убит. Как бих могъл да живея с тази мисъл? Как би могла да съществува любовта ни с този облак над нас и докато баща ми умира пред очите ми?

Устните му трепереха. Той дълбоко си пое дъх и продължи:

— Къде е Тасия? Трябва да е тук.

Сълзи овлажниха очите на Ческа и от това те станаха още по-големи и по-тъмни.

— Нашето време ще дойде, Джес. Имаме своята Пътеводна звезда. Знаеш го. Ще преодолеем този момент. Аз ще ти помагам със своята подкрепа и любовта си, но не можем да хвърлим сянка върху твоя клан и върху паметта на Рос. Не можем да допуснем да мислят лошо за нас, нито да предизвикаме скандал в рода Тамблин.

Джес бързо я погледна.

— Нито да замесим в скандала теб, Ческа. Ти ще си следващата говорителка на всички кланове. Нито ти, нито Ихи Окая можете да си позволите такова нещо. Това ще се отрази на способността ви да ни ръководите. Сега не бива да мислим за себе си. Не можем да постъпим егоистично.

Ческа затвори очи, сякаш не искаше да го признае.

— Двамата с теб можем да почакаме. Знаем, че ни е писано да сме заедно, Джес — ако не сега, то някога.

Ческа Перони беше единствено дете на баща си. Вярно, той имаше двама братя и една сестра, които от своя страна имаха по няколко деца, така че кланът Перони бе силен, но самата Ческа просто беше самотна вейка на най-горния клон на фамилното дърво.

Тя бе учила история и знаеше за различните кланове и взаимоотношенията помежду им, за враждите, тлели десетилетия наред, за най-силните родове. Ихи Окая я беше карала да се задълбочава във всички тези подробности. Най-голямата политическа необходимост за говорителя бе да познава скитническите семейни връзки.

Джес замълча и двамата безмълвно впериха очи в немощното тяло на леглото. Щяха да изтърпят раздялата, колкото и да продължеше тя. Семейството на младия мъж беше сполетяно от достатъчно нещастия и скръбта дълго щеше да ангажира мислите му.

В близко бъдеще с Ческа трябваше да избягват контактите помежду си. Непоносимо тежко му беше да мисли, че поради смъртта на Рос е свободен да се отдаде на любовта си към нея. А сега, след загубата на Брам, той щеше да стане глава на клана Тамблин, подходяща партия за бъдещата говорителка.

Да, подходяща… като че ли бяха планирали всичко.

Но и за двамата не беше допустимо да се свържат по такъв начин. Културните закони на скитническото общество бяха сложни и ако с Ческа прекалено открито и прекалено скоро демонстрираха любовта си пред лицето на такава трагедия, можеха да ги отлъчат.

След час Брам Тамблин се надигна и отвори очи. Изкашля се два пъти, потрепери и се строполи на възглавницата — и умря толкова бързо и тихо, че Джес не можа да повярва. Той стисна ръката на баща си, опита се да долови трепет на живот, ала не усети пулс на костеливата му китка.

Ческа го прегърна и двамата се надвесиха над леглото. Джес извика и накрая някой влезе в колибата, облечен в дебела канадка. Очите му пареха прекалено силно и не виждаше кой е.

— Тасия! Къде е сестра ми? Баща ни е мъртъв.

Чичо му Кейлъб си свали качулката. Изглеждаше необичайно развълнуван. Джес повиши глас.

— Намерихте ли я? Трябва да я доведете! — Той поклати глава. — Толкова много скривалища ли има на Плумас?

— Току-що идвам от повърхността, Джес. Един от корабите на Тамблин го няма, малък разузнавателен съд. Колибата на Тасия е празна. Изглежда, си е взела багажа… и компито.

Ческа погледна Джес, който най-после започваше да разбира.

— Избягала е, за да постъпи в земните въоръжени сили! По дяволите! — Той се отпусна на стола си и стисна главата си с ръце. Сестра му в много отношения приличаше на баща им.

Съкрушен и обзет от мъка — разбираше как се е чувствал в сетните си часове Брам, — Джес остана до смъртния му одър. Държеше изстиващата му ръка и усещаше тежестта на вселената върху раменете си.