Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Empire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Скритата империя

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954–585–419–7

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Скритата империя от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Скритата империя
Hidden empire
АвторКевин Дж. Андерсън
Първо издание2001 г.
 САЩ
ИздателствоAspect/Orbit Books (US)
Жанрнаучна фантастика, космическа опера
Видроман
Страници464
Поредица„Сага за седемте слънца“
Следваща„Гневът на хидрогите“

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-419-7

„Скритата империя“ (на английски: Hidden empire) е роман на американския писател фантаст Кевин Дж. Андерсън от 2001 година.

Тази книга е първата от поредицата „Сага за седемте слънца“. На български е издадено и продължението – „Гневът на хидрогите“.

Сюжет

2427 година. Хората са се разселили на над сто свята и са основали три основни „клона“ на човечеството:

  • Ханзата – населява 69 свята, своеобразна монархия, главна планета – Земя.
  • Терок – планета, родоначалник на Световната гора и роден дом на Зелените жреци.
  • Скитническите кланове – своеобразни „отшелници“ от останалите, разделени на кланове и занимаващи се основно с производство на „екти“ – алотроп на водорода, основното гориво при междузвездни пътувания, произвеждащо се в газовите гиганти.

Освен човечеството спиралния ръкав на Млечния път населява още расата на Илдийците. Управлявани от „маг-император“, който поддържа телепатична връзка с всичките си поданици, разделени на касти (работници, учители и т.н.). Имат един огромен епос – „Сага за седемте слънца“, в който е записана историята им, и който продължава да се дописва с новите събития. Името идва от Миджистра – тяхната родна планета, която се върти около 7 слънца и там никога не настъпва нощ. В тази книга извънземната раса записва всичко, което се е случило и продължава да се случва. Съществуват и останки от изчезналата вече раса на Кликисците – насекомоподобни извънземни, от които са останали само руини, и стотици насекомоподобни робота с изтрита памет.

На една от бившите кликиски планети ксеноархеолози откриват пиктограма на метод за превръщане на газови гиганти в звезди. Ханзата веднага решава да изпита технологията, газовият гигант Ансиър е превърнат в звезда, а прилежащите му луни започват да се превръщат в земни колонии и нови светове.

Оказва се обаче, че в газовите гиганти живее могъща извънземна раса, наречена Хидроги. Скоро след опита с „кликиския факел“ огромни космически кораби започват да нападат всичко, което се доближава газовите гиганти. Започващата война поставя на карта съществуването не само на човечеството, а и на всичко живо.

Край на разкриващата сюжета част.

48.
Ческа Перони

ТЪЙ като Ческа не се намираше в Рандеву, където се очакваше да е, спешното съобщение и информационният пакет стигнаха до нея с едноседмично закъснение. Куриерът вече беше предал доклада си на Ихи Окая, която бе пратила младежа и неговия свръхбърз космически кораб да открие Ческа под леда на Плумас.

Куриерът се спусна с пътническия асансьор, излезе в студената пещера и извика високо:

— Ческа Перони! Още ли е тук? Нося спешно съобщение от Ихи Окая.

Въпреки че беше прекарала повечето време на закрито и топло, след тъжното погребение на Рос Ческа бе неспокойна. Беше се облякла и беше излязла да се разходи по ледения шелф — гледаше ярките багри, сияещи в твърдото небе.

— Аз съм Ческа. Какво има? — рязко попита младата жена.

Джес и Брам Тамблин излязоха да видят посетителя. Придружена от своя среброкож компи ЕА, Тасия ги последва, заинтригувана от появата на непознатия.

Куриерът имаше руса коса и кафяви очи, квадратна челюст и характерния нос на клана Бър, ала символите, извезани на подплатената му жилетка, показваха, че има и роднински връзки със семействата Мейлър и Петров.

— Научна станция на Гъската е била унищожена край газов гигант заедно с четири луни! — съобщи той и бръкна в левия си джоб. След като не откри там нищо, претърси трите торбички, зашити от дясната страна на якето му. Накрая извади минидисплей.

— За Пътеводната звезда, пак ли газов гигант? — каза Джес. — Някой от нашите ли? Имало ли е небесна мина?

— Не. Случило се е край Ансиър, планетата, която неотдавна възпламениха и превърнаха в слънце.

— Глупави войнолюбски експерименти — изръмжа Брам Тамблин. — Какво общо има това с нас? Експериментът ли е причина за гибелта им?

— Не, господине. Били са нападнати, точно като случая при Голген. — Момчето от клана Бър натисна бутона на минидисплея и холопроекторът показа плоския образ, пратен от доктор Серизава и пресрещнат от ЗВС. — Един от нашите търговци го засякъл по извънредните информационни канали.

Пред ужасения поглед на Ческа сферичните извънземни кораби разрушиха луните, после унищожиха научноизследователската станция.

— Ихи Окая смята ли, че същото се е случило и с Рос и Синята небесна мина?

— Поне така предполага — потвърди младежът.

— Това не е предположение — изсумтя Брам. — Очевидно е! — Олюля се и се хвана за ръката на Джес.

— Всички са в паника — прибави куриерът. — Не знаят какви са тези неща, нито как да реагират. Имайте предвид, че на Земята още никой не знае за катастрофата при Голген.

— Навярно би трябвало да им кажем — рече Ческа.

— Говорителката предвиди, че ще го предложите — каза той. — Готова е да осведоми председателя Венцеслас.

— Божичко, разбира се, че трябва да ги осведомим — възкликна Тасия. — Тази заплаха е насочена срещу всички ни.

— Да, но скитниците са свикнали да пазят тайните си.

— Писна ми от нашите тайни — отвърна момичето. — Каква полза ще имаме, ако скрием тази информация? Ако тези извънземни… неща продължат да нападат небесните ни мини, ще трябва да повикаме на помощ ЗВС. Ние нямаме армия.

— А, това ми напомня нещо — каза куриерът. — Крал Фредерик лично е помолил своя народ да изпълни патриотичния си дълг, да укрепи защитните сили на цялото човечество срещу тези странни противници, да запази единството си. — Младежът затърси съответния файл в минидисплея. — Записах точното послание на краля. Ето го, мога да ви го пусна.

— Нищо чудно, че Голямата гъска ще използва тази внезапна атака като повод да увеличи проклетите ЗВС — отбеляза Брам Тамблин.

— Повод ли? — извика Тасия. — Как може да говориш така, татко? Тези кораби са убили Рос. Кой знае още къде ще нападнат?

Брам се задъха и лицето му посивя. Джес го подкрепи и се обърна към сестра си:

— Спри, Тасия. Хайде, татко. Ела да влезем вътре. Трябва да си починеш.

Ческа побърза да хване Брам Тамблин за другата ръка. Компито на Тасия също предложи помощта си.

— Да му направя ли изследване? Да му дам лекарства?

— Остави го на мира, ЕА — изсумтя момичето. — Това просто е обичайната му мелодрама.

Въпреки минималния си медицински опит Ческа виждаше, че старецът не се преструва. Въведоха го в облата му колиба и го сложиха на леглото. Джес седна до него.

Ческа намери пликчета с любимия чай от пиперов цвят на Брам и му запари една чаша. Старецът едва успя да се надигне, за да изпие чая, и признателно й се усмихна.

После поспа около час. Ческа смутено седна до Джес и тихо поговориха. Въпреки че копнееше да го стори, тя не посмя да приказва с него за това дали най-после могат да приемат взаимната си любов. Знаеше, че ще трябва да мине време.

След поразителната новина Ихи Окая щеше колкото може по-скоро да я привика обратно в Рандеву, но на младата жена не й се искаше да остави Джес сам с неочакваните му задължения. Четиримата му чичовци вече бяха поели изпомпването и транспортирането на водата, както и електрохимическата й преработка в традиционните високоенергийни горива. Плумаската водна промишленост от поколения бе в ръцете на рода Тамблин и те бяха длъжни да поддържат функционирането й въпреки семейните нещастия. От това зависеха много скитнически кланове.

Ческа стисна ръката му.

— Ще успееш, Джес. Всички групи са обучени, оборудването работи нормално. Чичовците ти си знаят работата. Ти си силен и умен, а и си добър човек.

— Рос също беше добър човек. — Джес не я гледаше, а се взираше в изпитото лице на баща си. — Това не му помогна срещу извънземните противници… нито в отношенията му с баща ми.

С шум, който сякаш целеше да наруши и малкото спокойствие на баща й, Тасия влезе в колибата. ЕА я следваше. Лицето й беше розово от студа, като че ли се бе разхождала по ледения шелф, за да избистри мислите си. Изражението й издаваше решителност. Ческа не познаваше по-малката сестра на Джес добре, но виждаше, че момичето не е дошло да утеши баща си.

Джес явно не за пръв път се сблъскваше с това настроение на сестра си и веднага се опита да отклони поредното й избухване.

— Куриерът замина ли си? Можеш да го изпратиш до кораба му, ако има нужда от придружител.

— Замина си, но преди това ми показа посланието на крал Фредерик.

Сърцето на Ческа се вледени. Предусещаше какво ще каже момичето.

Брам с усилие се надигна и седна. Чаят му беше изстинал. Той се намръщи, после погледна Тасия.

— Какво си намислила, госпожичке?

— Мисля за дълга си, татко. Безброй пъти си ни казвал, че трябва да мислим за скитниците, не за себе си. — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Ами ако предложа услугите си на земните въоръжени сили?

— В никакъв случай — отсече старецът. Ческа веднага разбра в какво ще се изроди разговорът. ЕА се приближи до леглото на Брам и поправи завивките му, но той прогони грижовното компи.

— Някой трябва да се бие с враговете, които убиха брат ми. — Тасия дълбоко си пое дъх. Ческа знаеше, че момичето е буйно и прибързано, но и много даровито.

— Успокой се, Тасия — тихо рече Джес. — Ти имаш дълг към семейството и ни трябваш тук.

— Не ви трябвам. От години не правя нищо важно във вододобивния бизнес. Чичовците ни поемат всичко, с което не се занимаваш ти. — Тасия продължи с по-спокоен глас: — Божичко, татко, ти знаеш колко ме бива. Първокласен пилот съм, мога да поправям и пилотирам адски много модели кораби. В ЗВС ще ме приемат на мига, може би даже ще ме пратят в офицерска школа.

— И няма да те пуснат и след милион години — дрезгаво отвърна Брам. — Престани с тия глупости.

Ческа си спомняше няколкото си спора със собствения си баща, когато трябваше да я пусне в Рандеву, и знаеше, че старият Брам възприема абсолютно същия грешен подход към дъщеря си. Като по-млада, тя години наред бе принудена да пътува на търговските кораби на клана Перони преди баща й най-после да я прати при Ихи Окая. Отначало беше негодувала, ала скоро бе разбрала, че е имал право.

Тасия обаче нямаше скоро да стигне до тази мисъл… а и Ческа не беше сигурна, че позицията на Брам е правилна. Скитниците винаги бяха смятали разностранните способности за ценно качество. Тасия бе умна и добре обучена. Многобройните й умения щяха да я направят изгодна партия за женитба, силно попълнение за всеки клан. Тези качества я правеха още по-ценна за земните въоръжени сили.

— Ти не дължиш никаква вярност на Земята, Тасия, и знаеш, че земните въоръжени сили не обичат скитниците — каза Ческа. — Не забравяй, че един от техните патрули плени и уби Ранд Соренгаард.

— Ранд Соренгаард беше пират — отвърна момичето. — Не ми пука, че ти беше братовчед. Той убиваше хора и отвличаше кораби. Не го изкарвай велик скитнически герой.

— Погледни татко, Тасия. Той не е в състояние да се справи с вододобива — каза Джес. В гласа му звучеше неприкрит гняв.

— Добре съм — изсумтя старецът.

— Не си — едновременно заявиха Ческа и Джес.

— Ти си малката ми сестра. Вече изгубих Рос и не искам да изгубя и теб.

— По-добре ли е да изгубиш войната? Онези кристални кораби безмилостно и без предупреждение са унищожили небесната мина на Рос и научноизследователска станция на Гъската. На тях не им пука за нашите дрязги.

— Някой иска ли горещи напитки? — обади се ЕА. — Мога бързо да ги приготвя.

Никой не обърна внимание на малкото компи.

— Забранявам ти — каза Брам. — Разговорът е приключен.

— Божичко, къде ли съм чувала тези думи? — саркастично попита Тасия. — Не казваше ли същото и на Рос?

ЕА последва момичето, което гневно напусна колибата на стареца. Брам изглеждаше така, като че ли родната му дъщеря му е нанесла смъртоносен удар, напомняйки му за единствената ужасна грешка, която беше допуснал през живота си. Нададе дрезгав вик и се строполи на леглото, — свил в юмруци възлестите си ръце. Ала Тасия вече си бе отишла.